...

... Винаги съм изпитвал известно учудване от израза "никой не избира родителите си". И не само защото това още не е доказано, а защото изразът като че ли ми внушава някакво скрито оправдание за този, който го използва.

Както и да е.

Целта ми днес не е да пиша философско съчинение за родителите, а е съвсем друга и съвсем обикновена: да им кажа (и по този начин), че ги обичам и да им засвидетелствам признанието си. За баща ми, в известен смисъл, е късно именно днешното признание - той почина (убиха го неустановени и неизвестни и до днес лица) няколко дни преди да навърши 61 години, през 1998 г. Майка ми, слава богу, е жива и здрава и, надявам се, ще има възможността да види и почувства този малък жест от моя страна...

... Тя, майка ми, се казва Пенка и е родена през 1941 г. в с. ЛешкО, Благоевградско - седмо поред дете на баба ми Мира - лека й пръст. Майка ми се е омъжила рано, родила е двама сина (да аз имам брат - за него друг път!), работила е много, много, много - най-много в млечната промишленост, и в момента е пенсионерка - точно от тези, дето получават пенсии с размер на стотинки... Тя много обича и двама ни с брат ми, както и тримата си внука и двете си внучки (кръстени и двете на нея!!). Като се има предвид какви времена помни, когато най-съвременният автобус беше ПАЗ, та дори и по-раншни времена, когато още не е имало телевизори, то днес тя ме кара да се гордея с нея, защото смело се учи да работи с компютъра, влиза в интернет, използва отлично GSM-връзката. Много си ми е готина - изглежда много добре за годините си и винаги се е грижила за женствеността си и красотата си (сега дори е дистрибутор на Ейвън). Обичам те, майко!! :))) 

... Той, татко ми, се казва Найден и е роден през 1937 г. в гр. Берковица. Второ от две деца (леля ми умира много рано - през шейсетте). Той има доста сложна съдба и е трудно да се опише тук, но може да се спомене, например, че е преживял редица близки до смъртта ситуации като намушкване с нож в корема, две катастрофи с автомобил и т.н. Баща ми беше специалист в електротехниката и откакто си го помня той винаги е бил бригадир на някоя електромонтажна бригада и все сдаваше някакви "обекти". Окръжната библиотека в Шумен е електрифицирана именно от баща ми и неговата бригада. Химическото предприятие "П. Волов" - също. Но не само в Шумен - обектите са из цяла България... За съжаление аз не се вълнувах и интересувах много от постиженията на баща ми, а сега ми е криво и направо тъжно, че сме имали толкова много неща да си кажем, а не сме... Случайно или не, обаче, два месеца преди да бъде убит, на среща с него успях да го помоля да ми прости моето неразбиране на постъпките му и това, че понякога съм си позволявал да го съдя - той ми прости толкова просто и лесно... тогава започнах да разбирам, че с него имаме много неща да си казваме и реших да започнем при следващото ми завръщане, но... се върнах за погребението му. Обичам те, татко!! Гордея се с теб!...

... Тук съм подбрал малко стари снимки, където качеството не е на първо място, а емоцията в тях и личната семейна история. Далеч съм от мисълта, че това е достатъчно - но нали трябва да се започне, да, този постинг е всъщност само едно друго начало, необходимо най-вече на мен...

... Обичайте родителите си и най-важното никога не пропускайте да им покажете обичта си към тях!

Времето бързо ни превръща в прах.......










































Благодаря на всички за съпричастността! :)

много бих искала да ти напиша нещо хубаво, само че твоята емоция и странното усещане от старите снимки ме оставиха без думи.
майка ти е много красива жена:) мъничко прилича на моята (особено на онази снимка, където ти или брат ти сте единият в проходилка, другият на колело):)
целувки , Киро... много мил и истински постинг наистина

Винаги, когато чета такива изповеди се вълнувам...и се възхищавам на хората, които ценят, обичат и не се притесняват да покажат своята обич към родителите си!
А родителите ни наистина я заслужават!
Поздравявам те!

Невероятна тема....
Докосваш право в сърцето...
Толкова мило и нежно си описал тази най-силна връзка - родители-дете.....
Много, много ме впечатли с този постинг.
Искренни поздрави Comfy !!!

Ние избираме родителите си: те могат и да се откажат от нас:))

Поздрави за постнга и споделените емоции.

Без думи съм! Поздрави!:)

там горе в ляво...
Вълнуващ пост,чрез който ни позволяваш да се докоснем до най-ценното за теб...твоето семейство...най-близките ти хора...животът им,останал и продължен от теб...Вълнувам се много от такива неща,защото при мен отношенията са доста сложни...

Поздрави,Комфи!:)) Развълнува ме!

...че моментите на подобни прозрения при мен се предхождат от някакво чувство за вина... Не е готино признание... Но!!

Беше ми приятно да съпреживея твоите връзки!

трябва да си благодарен...че ги имаш ...и че те имат...а любовта към тях е най-голямото признание...:)))))))))))))

Това, което си споделил е вълнуващо и нещо много дълбоко. Баща ми почина през 2002 г. на 61 год. Той често казваше, че хората трябва да се уважават докато са живи, а не да се карат. Защото след смъртта на близък човек оценяваш още по-силно колко ти липсва. След смъртта на баща ми в сърцето ми има една пустота, която никой не може да запълни. Да, животът продължава. Но родителите са едни и трябва да ги уважаваме през целия си живот. Искрено съжалявам, че понякога съм спорил с баща си. Много го обичам. Само този, който е изгубил близък човек може да разбере каква огромна болка е това.
В Библията Господ казва в петата Божия заповед:"Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой." (Второзаконие 5:16). А Библията е най-мъдрата Книга - Словото Божие - Книгата на живота.
Нека всички да обичаме и уважаваме родителите си и да се молим Господ да ни прости ако с нещо сме ги огорчавали. Нека всички да обичаме семействата си и близките си хора.
Поздравления за чудесния постинг! Бъди жив и здрав!

Трогна ме до сълзи, наистина.
Желая ти дълги години още, които да споделиш с майка си в здраве и добри отношения.
А с баща си, кой знае... един ден може пак да се видите и да продължите разговорите си.

Много е хубаво, когато успеем да напишем с думи, за всички онези чувства и мисли, които са в сърцето ни за нашите скъпи родители.
Всеки иска да го направи, но не всеки знае как.
Понякога закъсняваме във времето поради колебанието си как да се изразим, как да им кажем колко много ги обичаме и държим на тях.
А те през цялото време го знаят със сърцето си.
Защото не е вярно, че не избираме родителите си.
Всяка душа преди своето раждане търси дом, където ще бъде обичана.
Прочела бях някъде преди много време, а сега просто издирих нещо подобно в интернет за да потвърдя думите си:
"Най напред се определя времето и мястото на раждане в Полунощния Час , а по-късно се избират родителите, за да втъчем в тях нужните ни характеристики за бъдещия живот. Онова, което се нарича любов на детето към новите родители е потопяването в един съюз с поток, в който човекът е работил с векове от свръхсетивния свят. Идващият към въплъщение човек участва в избора на родителите си и затова ги обича още отпреди раждането си. А любовта на родителите е отговор на любовта на детето. Моментът на раждането е забележителен и неповторим за всеки човек." - Димитър Мангуров - Човекът като рожба на Космоса
http://mangurov.dir.bg/_wm/library/item.php?did=262603&df=8&dflid=3&GDirId=68f64509bf256f55c2a34a544f5bd5ce

Прекрасно чувство е обичта към родителите ни, прекрасни са децата им, когато кажат, че няма по-добри, по-сърдечни, по-мили, по-трудолюбиви и по-всеотдайни от техните родители!
Желая ти винаги да бъдеш добър син и добър баща, защото и теб са те избрали!

Понякога не успяваме да ги разберем нашите родители, може би защото не правим опити или просто не вникваме в това което искат да ни кажат тези мъдри хора. Трябва наистина да им засвидетелстваме нашата обич, защото те се нуждаят от нея така, както и ние се нуждаем от обичта на децата си. Не трябва да изпитваме срам да им казваме, че ги обичаме, а също и нерекъснато да им го показваме.
Колко малко му трябва на човек, просто две думички - Обичам те.
Много често сме ги огорчавали, наранявали, и се надявам, че всеки е намирал начин и време да поиска прошка, защото да простиш е най-трудно, то трябва да дойде от дълбините на душата ти, и най-лесното нещо, защото първо трябва го поискаш.
Това е много чиста и истинска изповед. Поздравявам те. За това се иска голяма смелост. Аз не зная дали бих могла да я направя.
Хубав, снежен ден ти желая, приятелю. Благодаря, че те има. :)))))

да покажеш обичта към родители си - снимките.
Колко е хубаво да поровиш в стария албум и да се върнеш в детството.Както е казал Егзюпери : "аз произхождам от моето детинство".
За чудесния начин на изразяване - поздрави!

Уважението и обичта към родителите е една от висшите добродетели. Тя ни изпълва с признателност
и благородство! Останалото е вопиюща неблагодарност!
Поздравления за вълнуващия постинг!

е имало да се каже, ти си го казал...

Поздрави

неизречимото ни опазва от пропадане и превръщане в прах...

Прегръщам те...

Миналото е част от нас и от нашия живот. И всяко поколение - и това на твоите родители е съграждало и мечтало за нещо по - добро за тях самите и за своите деца. И така... Поколение след поколение, снимка след снимка, спомен след спомен - върти се този свят и ние самите се въртим в неговата центрофуга.
Пази винаги чисти спомените за своите родители. Спомените за хората съществуват дотогава докато има близки хора, които да ги помнят.
Твоя постинг е спомен за топло бащино огнище, родна къща и щастливо смейство. Още веднъж поздрави за много, много успехи!

...разплаках се....
Толкова много обичам родителите си!
А ти толкова искрено и някак истински..., много човешки си разказал за твоите родители...
...И старите снимки от албума - и мило, и тъжно усещане...
Много ме развълнува, наистина...
Може би защото имам невероятно силна връзка с моите родители...
Благодаря ти...
...Ти правиш нещо не само за теб...А за много от нас...

"Доброто дърво дава добри плодове" Евангелие на Матея .

Да си жив и здрав Приятелю!!! Спомних си неща и от моето детство .....Насълзяваш очите ми ....и изпълваш с доброта сърцето ми !!! ...

Това може да напише и представи по този начин само един прекрасен син и човек! Поздрави!

за мен е достатъчно, че си съпричастна и си тук... Аз съм по-големият от двамата братя и в проходилката е брат ми (но той е само 21 месеца по-малък!)...
... Знам, че ти много обичаш родителите си и съм сигурен, че им го казваш и показваш достатъчно често - продължавай така и занапред! :)
... А то, иначе, е ясно, че всеки си има собствен живот... ;)

Поздрави и целувки! ;)*

П.П. На дядо си съм кръстен - но дори и той се казва Кирил, а не Киро... Аз правя разлика между тези две имена, макар че са ме наричали как ли не... ;)))

не е тайна, че твоите възгледи са определени от различни високоморални и религиозни предпоставки - именно това прави твоят коментар ценен и ме радва, че намери време да се включиш тук - всеки си има своите "страници на взаимоотношенията" с родителите си...

Поздрави и прегръдки! :)*

радва ме, че с нещо те е докоснал постингът - емоцията е лесно докосваема... За съжаление много неща като интелект, предразсъдъци, гордост, срам, оправдания от различен вид, възраст и т.н., ни пречат да се отнасяме с родителите си именно така, както после често бихме искали да е, но вече е късно... Това е тъжното... Но това е поправимо, ако се осъзнае, докато ТЕ са живи, но когато не са... тежко е...

Поздрави и благодарности за съпричастността! :)*

ние избираме родителите си дотолкова, доколкото и те нас... но оттук започва всичко - всеки избор предопределя събития и е хубаво, когато можеш във всяко начало да виждаш ако не края, то поне неговите главни елементи... Не сме такива гении - не можем да прогнозираме елементарни неща, а понякога характерите на нашите родители, както и нашите собствени, пречат - пречат за елементарни нормални взаимоотношения... Какво да правим тогава? Нали ще дойде времето, когато тях няма да ги има - тогава?...

Поздрави и ти благодаря, че се отби! :)*

понякога без думи се казва повече - приемам коментара ти именно по този начин! :)

Поздрави, дружке! :)*

подсказваш, че взаимоотношенията при теб са сложни... намерИ време да ги поопростиш - просто поискай прошка, а и дай такава, ако се иска от теб... Помага много!! Особено когато е навреме!

Поздраи и прегръдки! :)*

чувството за вина е нормално нещо - по-ненормално е когато въобще го няма... Дори и да подозирам на какво се дължи, мога да ти кажа да успокоиш "агнетата" - нека замълчат и тогава ще се харесваш повече - тогава няма да си виновна или поне не толкова...

Направи първата крачка...

Успех и прегръдки! :)*

благодарен съм - за много неща съхм благодарен... Особено за тези, свързани с родителите ми!
... Но преди, когато бях млад и зелен - не е за разправяне... опак човек съм и сега, но тогава не се съобразявах с техните желания... И какво като сега съжалявам и моля майка ми да ми прости?!...
Нещата са май по-труднички и сложнички...

Поздрави, приятелко, и целувки! :)*

мога да те разбера - същата пустота е и у мене, но не мога да я обясня на човек, който още не е загубил някой от близките си... А ми се иска... Даже ми се иска повече хора да могат да ми обяснят и на мен - да обменим тази така ценна информация!!

... Кой знае защо, асоциирам с една книга на братя Стругацки "Град обречённый" - всъщност, аз се досещам защо, но ми е интересно дали друг би асоциирал подобно на мен (разбира се, който е чел книгата).

... А в Библията пише много неща, но винаги съм я възприемал малко повърхностно - може би това ми пречи в много отношения, знам ли...

Поздрави и благодарности за съпричастността, приятелю! :)

благодаря ти за пожеланието и се надявам предположението ти да се окаже правдиво!
... Дръж се и ти - много неща зависят от нас - макар и не всичко...

Поздрави! :)

колко хубави и утешителни думи - дано да е така "хотя бы на треть"... Сигурен съм, че ти си се докоснала, а и не само, ти си запозната навярно с въпросния проблем и можеш да ми напишеш още много... Нпиши ми - когато имаш време, желание и възможности... ОК?

Прегръдки и целувки, приятелко! :)*

радвам се, че си тук и коментира по този начин. Определено имам усещането, че имаш добри емпатични възможности, а и че ние двамата с теб сме до голяма степен синтонни... Не те познавам, но ще ми е приятно да се запознаем - все пак аз ходя отвреме-навреме в Шумен: майка ми живее там! А и не само тя...

Напиши ми координати на лични, ОК?

Поздрави и прегръдки! ;)*

благодаря ти за пестеливия, но точен отзив - ти, това е известно на всички, си майстор в изказа и това го показваш за пореден път - благодаря ти!!!

Ценя присъствието ти тук!!
Прегръщам те! :)*

сигурен съм, че усещаш много добре вложените от мен емоции - ти си надалеч от близките си, а аз знам какво е това - 10 години бях така....
Добродетелно или не - мисля това, което съм написал, а за благородство, поне от моя страна, едва ли може да става дума - "след дъжд качулка"...
Питам се, след като първите 10 години от живота на всеки са обикновено под опеката на жена (майката най-често), дали няма начин да се предаде този "опит" - тези "добродетел и благородство", както би казал ти, че после да не изпитваме чувство на вина, когато се замислим за взаимоотношенията между нас и родителите ни...

Как мислиш ти, приятелю?

Поздрави и ти благодаря, че се отби тук - все пак си в Англия! ;)

твоята оценка ми хареса и се надявам отстрани да изглежда така, т.е., щом така изглежда, значи има нещо вярно... И понеже твоите новини-дивини често ми правят впечатление - зарадвах се на коментара ти!

Специални поздрави и целувки! ;)***

мила дружке, превръщаме се в прах, а не сме казали още всичко, което желаем и изпитваме към най-близките си хора, а камо ли на останалите - това е страшно... Но може би смисълът на човешкия живот трябва да се търси другаде... Може би е по-добре да си в лодката, отколкото на брега?... Кой знае...

Дори и Канзас си го пеят, че всичко е прах във вятъра... и може да е така... но най-трудно се превръщат в прах ЧУВСТВАТА И ЕМОЦИИТЕ!

Поздрави и прегръдки, В.! :)**

приятелю, радва ме светлият тон на твоя отзив - надявам се да го запазиш занапред, завинаги - това ще ти помогне много!! :)

Весел поздрав на Асеновград (ах как обичам този град!!);)))

вярвам ти - ти си чувствителна душа... Но след сълзите идва действието - аз също съм плакал... стискал съм зъби, за да няма звук и... сълзите текат... Но после идва моментът на действието - дори и там, обаче, се изисква постоянство, което не всеки може да обезпечи (аз също...) --- тъжна история... в смисъл, че всеки си има свой живот и свои проблеми, а е важно да каже и покаже само, че обича и цени, признава и се гордее с родителите си! САМО ТОВА!!!

Благодаря ти, че си тук, дружке! :)
Поздрави и целувки! *

доброто дърво дава понякога и изгнили плодове - ей така, между другите: надявам се да не съм от тях......

Поздрави и благодаря за цитата! ;)*

благодаря ти за топлия коментар... Знам, че с тебе можем да си кажем още много неща, но, нека сме живи и здрави, по-малко да отлагаме и когато се видим - да започнем поне...

Поздрави и прегръдки! ;)**

знам, приятелю, знам - помня всичко....
Дръж се... надявам се да се справиш с емоциите...
Благодаря ти за отзива....

Поздрави и... дано се видим скоро!! :)

хубавите думи, Злат, но дали ги заслужавам наистина - времето ще покаже...

Радвам се на съпричастието ти!

Прегръдки! ;)**