... Следващите редове не са за тези, които имат силна внушаемост и/или се страхуват от различни заболявания - в частност ракови.

Много моля прочелите горното изречение да ми повярват и спазят препоръката ми!

... Целта на този постинг е:

1. Да отворя една страничка от живота си, която дълго време бе изтласкана (и в двата смисъла) някъде навътре в мен и винаги се е стремяла да бъде "прочетена" отново и отново - но аз не допусках това; та нека я прочетем заедно - поне с тези, които ще могат...
2. Да послужи като своеобразна профилактика (чрез запознаването с информацията тук) на раковите заболявания и по-конкретно - ракът на млечната жлеза у жената.

... Не искам, обаче, да смятате това четиво - този "постинг", за нещо претенциозно... По-скоро наистина го приемете като съчетаване на неприятното (но необходимо за мен) с полезното - т.е., вижте поставените две задачи и сами преценете доколко се е получило.

... Годината е 1991. Тъкмо съм работил година и половина в специална лаборатория към БАН, където се изследваше нов фотофизичен метод за диагностика и лечение на ракови заболявания.

... Настъпва горещо лято - работата минава повече в рамките на теоретичното русло, докато повечето хора отиват на море или планина... Точно тогава, обаче - беше юли, ми се обаждат и ме помолват да обърна внимание на една пациентка, за която става ясно, след кратък разговор, че е с диагноза именно "рак на гърдата". След оскъдната информация и настойчивостта на женския глас по телефона, склонявам още същия ден да посетя пациентката, която, когато и да дойда, ще намеря в дома й (веднага светва червена лампичка!).

... Първата ни среща с нея бе... тъжна. Естествено името ще променя - нека я наречем Ани. Тя беше на 22 години и имаше две малки дъщерички, родени в две последователни години, когато тя била на 17 и 18 годишна възраст...

... Картината е следната: на Ани е направена операция, при която е отстранена цялата дясна гърда и всички лимфни възли около нея. Оказва се, че операцията, а и цялостното комплексно лечение, е позакъсняла и в момента, в който се запознахме тя вече от месец не бе ставала от леглото, храна почти не поемаше, поставяха и по 8-10 ампули морфин дневно, имаше метастази както в другата гърда (която бе твърда като камък), така и във вътрешните органи, мозъка, гръбначния стълб - направо се виждаха издутините, в много от лимфните възли и... и въобще бе наистина чудно, че е жива, при това в съзнание. Едва ли тежеше повече от 30 кг. Тъжна гледка бе Ани, когато се запознахме. Спомням си, че ме хвана яд, че ме викат едва тогава, когато нищо вече не може да се направи - само чудо някакво (но аз тогава не вярвах толкова в чудеса).

... Оказа се, че мога да разговарям както с майката, така и със съпруга (те бяха в развод), а дори и с малките момиченца. Освен това, разбира се, можех да разговарям и с Ани. Тъй като майката пушеше цигара от цигара и беше на ръба на изтощението, веднага се уговорихме, че когато аз съм там, тя ще ляга да почива - да спи или както иска, но да почива. Уговорихме се също, че аз ще идвам всеки ден и ще бъда у тях не по-малко от два часа. (За тези, които се интересуват - всичко това правих безплатно през цялото време). Целта, посочена пред майката бе: ще се опитам да направя времето, което й остава, интересно и изпълнено с разговори, доколкото това не я уморява. Не съм сигурен, че мога да направя нещо повече, но ще опитам.

... На Ани казах следното: разбира се, много късно сте ме извикали, при това не знам дали има въобще някой човек, който може да ти помогне да се възстановиш, но... Ти си сега на морфин - големи дози, не се храниш вече, повръщаш кръв, не ставаш... Ти угасваш, а съм сигурен, че не искаш - млада си (тогава и аз бях на 28, та не можех да я нарека дете), имаш две хубави дъщери, а аз вече реших, че ще бъда всеки ден с теб поне по 2 часа, докато желаеш това. Освен това ще опитаме и фотофизичния метод за лечение, защото, доколкото разбрах, вече сте опитали всичко... Ани, съгласна ли си да се съюзим двамата против заболяването ти и, крачка по крачка, да започнеш да се измъкваш от ямата, в която си попаднала. Какво мога да ти обещая? Ами, ако действаме заедно, първо ще намалим морфина - той те трови допълнително и те приближава към нежелания край. Ще го намалим дотолкова, това ще е постепенно, че накрая да можеш и без него. Второ, ще видиш, че ще ти се върне апетита и не само ще спреш да повръщаш, но и ще започнеш да се храниш. Трето, постепенно ще се раздвижваш и целта ни ще бъде след месец-два да можеш да станеш сама от леглото.

... Разбира се, аз не можех да бъда сигурен във всичко това, че то ще се случи - дори една десета част, но аз много ЖЕЛАЕХ то да се случи и ВЯРВАХ, че има вариант, при който чудото може да настъпи. Изглежда всичко това се е предало на Ани и... тя не само се съгласи да обединим усилията си, но... струва ми се, у нея светна пламъчето на надеждата и желанието за борба!

... Изписах необходимите вливания (бях предупреден от всички възможни колеги, че напразно се занимавам и само удължавам мъките на момичето, но... как да се откажа или да спра - виждах, че Ани желае тази "промяна", пък дори и това да е последната в живота й промяна...), взех медикаментите за фотофизичната терапия и започнахме. Всеки ден ходех при Ани - първите дни беше много мъчително и за нея и за мен: тя се притесняваше, че повръща кръв често, че понякога иска малко да поспи, че слюнката й тече неконтролирано, че трябваше да я обслужвам (майка й си почиваше, както се бяхме разбрали). Притесняваше я втората гърда, множеството метастази по гръбначния стълб, черепа, тила, които освен всичко друго и боляха. Притесняваше се, че се грижа за нея просто така - безплатно, че дори лекарствата купувам аз (ами тя и родителите й бяха много зле с парите - майка й също разведена, а баща й така и не дойде, както, между впрочем, и брат й), макар това да не бяха кой знае какви разходи тогава...

Постепенно обаче, с намаляване дозата на морфина (което тя постигна волево и защото искаше да ми покаже, че сме екип и тя прави всичко, което зависи от нея), тя спря да повръща и показа първите признаци на глад - о, колко се радвахме тогава и двамата, пък и майка й! Майката дори вече не искаше да почива, когато съм у тях, а стоеше в другата стая и ако трябваше идваше да донесе супичка, чай или просто да се усмихне през сълзи. След около седмица вече слагахме по 2 ампули на ден морфин - сутрин и вечер, а Ани започна да се храни - по мъничко, но... От този момент нататък тя започна да говори много повече и аз я опознах като личност. Тя се интересуваше от литература - беше чела куп неща, които аз не съм, а също и музика - там повече имахме общи теми за разговор. Обсъждахме филми, книги, песни, случаи в живота й, как се е стигнало до тук... Обсъждахме, разбира се, и вероятността за фатален край и какво ще стане с дъщерите й. Разговорите бяха толкова откровени и изчистени от всякакви преструвки, че тогава за първи път усетих какво е да се докоснеш до душата на другия.

... Междувременно, нека поясня, при фотофизичната терапия участваха три препарата, но аз използвах само два от тях - третият бе с много странични явления и ме беше страх... Тогава, за първи път в живота си, отидох при... врачка. Разпитвах, разпитвах - оказа се, че се крият и т.н., но в края на краищата намерих една, препоръчана от майка ми, и отидох при нея. Докато минавах проверка какъв съм, що съм, дали не съм полицай и т.н., видях, че цялото семейство на врачката се бе включило в играта - да я защити, а тя през цялото време ми била пред очите, но бе най-невзрачната фигура. Когато разбрах това, даже се зарадвах... И така седнах (тя гледаше на карти), а тя хвърли картите на масата. Зададе ми само 2-3 несъществени въпроса, след което каза, че съм лекар. Каза, че сега имам един сериозен случай (аз мълчах и нито потвърждавах, нито отричах - така се разбрахме в началото: тя да говори, а аз да мълча и да не "подсказвам"). Че в момента ме тревожи състоянието на една пациентка, но ме тревожи и нещо друго - дали да използвам третото лекарство. Като каза това - изтръпнах!! Но мълчах... Тя каза, че трябва да се използва и третото лекарство, иначе пациентката ще се влоши... После бързо прибра картите и ми каза - "край, тебе те вълнува това, уморена съм"... Платих си и излязох озадачен - аз съм скептик по отношение на врачки и т.н., но тогава бях 10 пъти по-скептичен... И все пак...

... Ани се подобряваше, морфинът вече бе една ампула дневно - по половин два пъти на ден. Хранеше се. Започнахме първите упражнения по раздвижване - готвехме я да стане. Никога няма да забравя този скелет, който толкова силно искаше да живее!! Никога! Както и учудването ми къде си е намерила подслон душата на това същество, което физически изглеждаше почти мъртво. А  Ани искаше да живее и правеше всичко, което й кажех - искаше и да ми се отплати по този начин за грижите, които полагах за нея - виждах го и го оценявах. Казвах й го. Бяхме толкова откровени един с друг, че... трудно е да се опише. Знаехме и двамата и го обсъждахме, че това, което правим, може да свърши в един миг (за мен това бе повече от ясно, а за нея - тя го чувстваше), но въпреки това продължавахме... Тогава й разказах за третото лекарство. Обсъждахме дълго и нашироко, че то се използва в медицината за други цели и в други дози, а тук дозите трябва да са по-високи, но... че мен ме е страх, да не би да се получи рязко влошаване поради възможната интоксикация... Ани взе твърдо решение, че, ако аз пресметна рисковете и реша да използвам лекарството, тя е съгласна...

... Не, не вярвах в чудеса, а страшно исках да се случи чудо... Какво да направя?? Тогава реших да включа третото лекарство, за да ми е чиста съвестта, но за да ми е още по-чиста - в минимална дозировка, колкото да мога да кажа, че съм използвал и него. Да, знаех, че така то почти няма да е ефективно, но знаех и това, че няма да има странични ефекти... С една дума, разчитах повече на хомеопатичното му действие, а не на фотофизичното...

... В края на третата седмица - след като вече 7 дни Ани приемаше тройната комбинация и почти бе спряла морфина, хранеше се, не повръщаше и вече разговаряхме за всичко, което я вълнуваше в живота, тя започна да сяда в леглото - през това време се подготвяхме всеки ден, постепенно и бавно, но към 20-я ден тя вече можеше да сяда в леглото - е, с малко помощ от моя страна, но можеше. Това беше като новина номер 1 за майка й, а и за децата, които силно и искрено преживяха този момент. Ани бе щастлива - това се виждаше и личеше. И точно тогава тя ми каза - нали не мислиш наистина, че ще успеем, че ще се спася? Останах поразен - замълчах. Не защото не исках да я лъжа, отдавна си говорехме нещата такива, каквито са, но сега? Знаех ли точният отговор? Казах й: не знам, не съм мислил за това, но съм сигурен, че много силно искам това чудо да се случи... Тя само се усмихна...

... На петата седмица дойде моментът, в който Ани трябваше да събере сили и най-после да стане от леглото. И, знаете ли, никога няма да забравя този подвиг - ТЯ ГО НАПРАВИ! Стана, направи две крачки - усмихна се, и каза: успяхме, нали? Сълзите ми течаха сами и нямаше как да го скрия. Влезе майка й и.... също се разплака, но я прегърна внимателно, нежно с много обич и страдание.

... Помогнахме й да си легне. Ани се усмихваше и постоянно казваше - успяхме, станах! Успяхме, станах!! Станах!

... Уморена тя заспа. Половин час по-късно, без да се събужда, Ани изпадна в гърч, и независимо от инжекцията, която й поставих, тя почина. 3-4 минути след като спря сърцето й влезе шефката (повиках я лично) на Бърза помощ - тя само погледна и каза: д-р Кирилов, нека я оставим спокойно да си отиде! А аз беснеех вътрешно, че Д-р .... не предприемаше абсолютно нищо, абсолютно!

... Ани почина. Тя почина от рак на гърдата. Това заболяване (като почти всички останали) се лекува, но трябва да се обърнете към лекар навреме. Освен това не подценявайте профилактичните прегледи. Да не говорим пък, че всяка жена, когато се къпе, може да проверява гърдите си за "топченца". Преживяемостта (в години) до голяма степен зависи от големината на "топченцето", когато се предприемат лечебните мерки...

Девойки и жени, пазете се, моля ви - вие можете! Пазете се - България е все още на едно от челните места по разпространение на това заболяване! Нека тези, които са прочели горния текст поразмислят и направят всичко възможно да се опазят от този вид рак!

Вярвам, че можете да го направите!

Обичам ви!

...
:(
...

Никак не е лесна професията ти! Добре направи, че
сподели тази трогателна случка. Ще бъдеш по-спокоен: ще срещнеш разбиране! Аз те разбрах: опитал си всичко - не се получило. Не всичко е в наши ръце, така че няма нужда да изпитваш някаква вина. Дано се вслушат четящите в призива ти за превенция!
Лека вечер!

Адски се вбесих. Може би ти по-добре може да кажеш това красива или не красива реакция е.... Не че има особено значение в случая.... Ядосах се, да, вие сте се борили - е това е един от моментите на живота, с които не съм съгласна...
Иначе този пост е за всички. И за онези, които се страхуват. В този смисъл задачата е изпълнена.
Благодаря ти!

В далечната 1980 - 1 година в Раковата болница от ВВМА - лимфобластен сарком... Не можех да си отварям устата! Но и аз попаднах на истински лекари - проф. Сахатчиев на бетатрона, проф. Меламед, д-р Велизарова, сестра Донева с гадния ендоксан и още по-ужасните кариолизин и винбластин/винкристин. Няма как да ги забравя...
Заради тях ме има, но тях вече ги няма...

а колко по-лесно и по - простичко може да е.Профилактика,сериозно отношение,не подценяване на мнението на специалиста...
Ще направя нужното за да уважа труда ти!
Обещавам ти!
Поздравления!:))))
Ценя професионалиста в теб!:)))

Не знам как би приел реакцията ми, по-скоро разсъжденията ми, но... ракът за мен е преди всичко "психично" заболяване: чувство за вина, за неизпълнен дълг и т.н., което отключва физико-химичните процеси. Преживяла съм го покрай роднини (в някакъв смисъл, най-близките, но мъже, и това прави преживяването различно).

И си прав: въпросът е да не се стигне до диагноза "злокачествено образувание", още повече до метастази. Изключително редки са "чудесните" излекувания. Във всеки един случай са били резултат от много силен дух на "пациента" ("търпеливия") и на непоклатима вяра.

Моята свекърва е пример в това отношение. Месец преди да родя големия ни син нея я оперираха от същото. Майка ми (която е лекар) ходи в N-ската болница и потвърди, че резултатите са много лоши. Въпреки всичко, тази жена, майката на мъжа ми, се вдигна и дойде да "гледа" внука си една седмица. Последваха "усложнения" - хепатит, вируси и т.н. Жената се върна на село и се (само)спаси... със спокоен живот, постоянство, вяра в себе си и околните и "Котешка стъпка" + моркови. По едно време самата тя бе пожълтяла като морков:)) И до днес ни е жива и относително здрава: отгледа заедно със свекъра ми втория ни син (от 1 до 3 години), и още един внук и една внучка:)) Но тя, свекърва ми, има невероятен дух. И знае, че е обичана. Мисля, че повечето хора, които се разболяват или умерат от рак, страдат от липсата на любов.... колкото и тривиално да звучи.

Така че, за мен най-добрата профилактика срещу рака (във всичките му форми) е да намерим начин да се чувстваме обичани, да почувстваме обичта на оолните, колкото и понякога да ни е трудно да приемем формите й или външния й изказ.

Въобще, може би профилактакита на въпросната болест се корени в по-голямото внимание към овладяването ни на изкуството да живеем:))

Поздрави!

нямам думи
Киро, аз съвсем наистина не познавам по-добър човек от теб
колкото до съвета - дано след този откровен текст много жени го приемат съвсем насериозно. защото много пъти го чуваме от къде ли не, но тук звучи все едно си го изкрещял

Браво, Браво, Браво, д-р Кирил Кирилов, за постинга! Радвам се много, че те има. Добрината и смисълът от нея са живото спасяващи. Това е много повече от лекция за грижи за терминално болни и психологическа подкрепа при работа с тях...., защото това е живота, това е твоя практически опит и пример.
Благодаря за препоръките. Бъди здрав и все така устойчив оптимист.
Поздрави
Рени

си мисля за това, което си написал... и няма какво да кажа, освен да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, че си решил да го споделиш ...

не мога да ти обясня, колко много пъти през живота си се наложи да се сблъскам с тази дума - рак.
И не само с думата, а и с преживяното. Каква неистова борба на чувствата, на ужаса, че губиш най-близките си в неравна битка с късно откритата болест. Опит да запазиш самообладание, усмивка и насърчителна дума, че утре денят ще е по-лек защото кризата ще е отминала.
Колко пъти срещах тази дума и в личния си живот като вероятностна диагноза. И колко ли пъти още ще я срещна за себе си.
Всеки ден я срещам, защото близки роднини я изпитват в момента на гърба си и аз нямам силите вече да ги гледам в очите с открит поглед и да вдъхна сили и кураж. Просто не зная как да го направя.
Господи, добре, че те имам и вярвам в теб, и знам, че си ми отредил само веднъж да се родя, и само веднъж да умра. За това се опитвам да не умирам по хиляди пъти на ден от страх - не от смъртта, а от съпътстващите страдания, които ще убият блезките ми. Искам лека, и безболезнена смърт в леглото - заспивам и край. Но до тогава, докато ми е отредил Господ, е необходимо да се боря и да вярвам, че следващия ден и следащия миг е по-добър и аз ще оздравея, защото съм необходима на другите, и че още задълженията ми не са свършили на тази земя. Вярвам в изцелителната мисъл на всеки. Господ и лекар помагат само, ако болният е пожелал да оздравее.
Прекланям се пред труда ти, грижите и отдадеността ти като лекар - д-р Кирил Кирилов.
Прегръщам те и ти целувам ръка за стореното!

За съжаление, това е част от действителността - нелицеприятната, разтърсваща...
Такива моменти от живота на човек са съдбовни, разтърсващи, както за самия него, така и за околните...ревизираме собствения си мироглед, достигаме до дълбинни заключения, докосваме се до мъдростта и най-важното осъзнаваме своята недостатъчност, истината, че не сме господари на собствения си живот, факта, че сме безсилни в определени моменти и зависими..." Понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко! "
Повече няма да размишлявам, макар, че постинга ти буди много, много размисъл върху толкова много неща от живота, само ще добавя - Ти си истински Човек!
И книгата ти - " Утеши ме " е намерила най-подходящия си автор!
Защото няма разминаване между думите и делата ти!
" По делата им ще ги познаете! "
Бъди благословен във всичко, ти и целия ти дом!:)

Наистина е важен етапът,на който се хваща и лекува болестта.Казвам лекува,защото тя наистина се лекува.Знам го от собствен личен опит.

Няколко пъти го прочитах, но не успях да пиша, защото внука ми спеше.
Като че ли до последно се надявах, че чудото ще стане. Ти си много балгороден човек, и ако не й беше дал вярата, че ще успеете, тя нямаше да изживее така последните си дни. Не зная как да ги определя, може би дни по спокойни и добри в сравнение с преди началото на лечението.
Ще продължавам да мисля, както за нейния силен дух, така и за силното ти желание да й помогнеш, вярвайки до последно, че ще стане чудо. Само Човек с огромно сърце, с добра душа и силна воля може да направи това което си направил ти. Щастлива съм, че те познавам, макар и само виртуално. За мен ти стана олицетворение за истинския лекар, такъв, какъв трябва да бъде.
Бъди жив и здрав и помагай на хората, те имат нужда от теб и от такива лекари като теб.
Много щастие и благоденствие на твоето семейство и всички твои близки.
Хубав, слънчев и топъл зимен ден ти желая. В Шумен е такъв. Прекланям се пред твоята всеотдайност. Нина

благодаря ти, че си тук и съпреживя - да, тъжно е...

не съм сигурен, че става въпрос именно за вина... по-друго е усещането - та аз самият разбирам, че едва ли можех да направя повече... Но винаги си има по едно "но"...
Виж, ако си бях мълчал, май тогава щях да се чувствам виновен, че знаейки такива неща не намирам начин да предупредя другите... Всъщност има способи разни - аз избрах този, защото е достъпен не само за мен, а за много хора (и не само жени - мъжете също са отговорни, ако обичат половинките си, дъщерите си, майките си)...
Благодаря ти за отзива - бъди здрав! :)

благодаря ти за реакцията и съпричастността - не само тук, но и на лични!!
Човекът е изтъкан от емоции, знаеш нали, а разумът е ... знам ли... партия на емоциите без въображение, на емоциите-войници... Първичното е емоцията - бебенцето първо се усмихва, а едва по-късно започва да се мъчи да мисли и говори... :)))

Поздрави, дружке, благодаря ти още веднъж! :)*

мога само да си представя през какво си преминал... но ти си преминал!!! Ето, това е важното - а опитът, който волю или неволю си натрупал, е добре да се сподели... така мисля...

Благодаря ти, че се включи - аз наистина ще очаквам твоя разказ...

Поздрави и здраве! :)

ще се радвам да се пазиш!! :)))

Благодаря ти, че си тук и споделяш мислите ми!! Прегръдки и целувки! ;)*

твоят отзив е много важен - мисля, че не само за мен...
Разказаният случай със сигурност не е единствен - още тогава знаех, че има такива случаи на излекуване, макар всичко да опира винаги до конкретика и т.н.

... Но... идеята за това, че хората боледуват тогава, когато не са достатъчно обичани е колкото стара, толкова и актуална - всъщност тя винаги е била актуална! Много се радвам, че ти внесе този елемент в разсъжденията и емоциите тук - да, когато си обичан е съвсем различно, аз също мисля така...
Но не бива да забравяме и за генетичните предразположение, които са доказани, все пак...

Обаче, ти си права - ако даваме много любов, както и ако получаваме достатъчно любов, ние ще живеем съвсем различно!!! Ето, това е най-хубавата теза, която можем да приемем за теория или вяра, в зависимост от склонностите на човека!

Много ти благодаря за твоя съдържателен коментар - хем по същество, хем съдържащ и една възможна методика както за профилактика, така и за лечение!! :)))

Затова: нека обичаме и нека правим така, че да бъдем обичани, нали? !! :)))

Прегръдки с много обич от мен! :)**

благодаря ти - много си мила! Пази се!!

Целувам те с обич! :)**

Топлата ти оценка ме прави щастлив и ме кара да се надявам, че постингът е изпълнил до голяма степен заложените две задачи! ;)

Целувки и усмивки! ;)*

хубаво е, че си тук и споделяш, съпреживяваш - радва ме оценката на приятели като теб и това, че написаното не е прах във вятъра... поне засега! ;))

Поздрави и прегръдки с много обич! :)**

много ме радва твоето присъствие тук - ти като новинар, все пак, си намерила време да оставиш отзив! Оценявам високо това!!

Аз също ти благодаря и... пази се!!
Целувки! ;)*

трогна ме с твоя отзив - благодаря ти!!
... Какво мога да кажа?

Щастлив съм, че си тук с мен, приятелко!!
Прегръщам те и те целувам сърдечно! :)*

отново си наредила тук едни звучни и приятни трели - благодаря ти! Знаеш ли, сигурно ще е много интересно да побеседваме с теб за "нещата от живота"...

Благодаря ти за съпричастността и топлото отношение към мен!! Чувствата ни са взаимни! :)*

твоето присъствие тук винаги ме радва! Споменаваш за собствен опит - рискувай, сподели го, може би ща помогнеш не на един и двама, ок?

Прегръдки, приятелко! :)*

ти си много емоционална, дълбоко емоционална жена - вече знам това по всичко, което съм прочел от тебе, по начина ти на писане и изказа... Представям си как си съпреживявала... Благодаря ти, че си тук и сподели вижданията си!

Благодаря ти за милото отношение към мен!

Прегръщам те! **

Освен да се присъедина към апела и да кажа -профилактика му е майката,друго в момента не съм в съсътояниед кажа.Все още се обвинявам за загубената битка с времето и заболяването наречено рак.

радвам се, че се отби, но не мисля, че те разбрах напълно - каква битка с времето си загубила?!!

... Може и на лични да ми отговориш, ако ти се споделя...

Поздрави! *

много хубав и силен пост!!!!
поздрави за всичко,което си направил,и което си :)

Е, това вече ме разплака. Дори мисля, че не е толкова важно посланието- да се преглеждат хората навреме, а желанието за живот. Живот до края.
Ама много е тъжно, наистина. Пък е и вярно - чувства се.

Радвам се, че мина оттук! Благодаря ти за топлите думи! Пази се!!

Поздрави и усмивки! :)*

Прав си - желанието за живот е много силно нещо, когато го имаш. Но то не се наблюдава у всички - виждал съм хора, които точно със същата сила се стремят да умрат и... не могат да си обяснят този си стремеж. Обикновено след няколко опита за самоубийство, ако не им се обърне внимание, успяват...

Радвам се, че бе мой "гост"! :)

Бъди здрав и успешен! :)

стига да намерим формата.

ако мислиш, че мога с нещо да помогна в намирането на "формата" - пиши ми на лични, ОК?

прочетох и... преживях сякаш. Всичко, което бих написала, ми се вижда недостатъчно, непредаващо това, което бих искала да споделя. Знам само, че е особено усещането как думите ти са едновременно безпокойни и утешителни.
Нали всяка болка има своя лек, нали? Но понякога не знаем за тази болка или узнаваме за нея твърде късно... Една плетеница от обстоятелства. И неслучайности. Но и ужасяваща непредвидимост.

благодаря ти за съпреживяването... както и за точния отзив...

Пази се!

Поздрави и прегръдки от мен! :)*

Знам за генетичните предразположения (като всеки човек, израстнал в лекарска среда, "лампичките" ми светят:))

Този пост докосва първооснови в съществуването ми по много начини: родословни, в последствие практически занимавали ме, философски и т.н.

И макар всеки човек да се страхува от такава диагноза, а жените - може би повече от другите (мъжете), смятам, че тя може да се "пребори" - с повече вяра в лекарите и ходенето по "мъките" на профилактични прегледи, както и с помощта на всякакви алтернативни методи, стига да са минати всички институционални нива на съвременната медицина. За съжаление, отново от приятели имам свидетелствата, че сегашната медицина ( в България, а и изобщо) загърбва "цялостта" на човека, а се опитва да лекува симптома.

Ракът твърде често се открива в пред- или терминален стадий. И причината е в "ненаблюдение" на себе си, в незнание за "миналото" си (включително и родово), в безотговорност... (това е трудно да се дефинира).

Но темата е важна. И е редно переодично да се повдига в публичен или приятелски кръг. За да направим възможното за себе си (и вероятно близките си), докато не е ... прекалено късно.

Благодаря, че ни обърна внимание върху този многофакторен аспект на... съществуването и оцеляването ни!

Поздрави!

всички сме изпитвали тази болка, но ти я изпитваш непрекъснато! Ето затова не бих искала децата ми да са лекари!
Браво за борбата, за постинга и за постъпката!
Поклон

много ти благодаря за съществените допълнения, които ти внесе в този постинг чрез своите отзиви!!

Радвам се, дружке, че мислите ни, общо взето, са в една посока - това не се среща толкова често...

Поздрави и прегръдки от мен! ;)**

нека децата ти сами си изберат какви да станат, а ако пък някое от тях иска да е лекар - нека! Това е една изключителна във всяко отношение професия - тя е начин на мислене, начин на живот. Дори да не практикуваш медицината пряко - както я разбират повечето хора - винаги може детето ти да е втори Чехов, Булгаков, Лем, Розенбаум и т.н.

Благодаря ти за съпреживяното и за това, че се отби тук - идвай пак! :)

Поздрави и много любов! :)*

Уверявам те, петнайсет години по-късно абсолютно нищо не се е променило. Ракът на гърдата се лекува, но не и у нас, в България.

Эа да излекуваш някого от рак,колега,ти трябва само едно - ВЯРА В ЧУДЕСА!
Всичко останало е само отлагане на "физическия" край...
Човекът,който умира от рак,вече се е откаэал от живота си...Ако искаш,вярвай ми...Все ми е едно!
От рак умира този,който няма вече эащо да живее...Помисли върху това!!!!
Да "излекуваш" някого от рак,означава да го убедиш/ако можеш и...искаш/,че има за какво да остане на този свят.Че има на какво да се радва,има какво да твори...
Ако можеш да си толкова добър психотерапевт,ще успеете/забележи:не ти ще успееш,а заедно/ !
Всеки,човек умира тогава,когато не намира смисъл да живее повече!!!
Ти,като лекар,би ли му помогнал да осмисли продължаването на живота си!?!?
...да се ремотивира?

приятелю, много жалко, че е така... Откъде трябва да започнат промените, че да стигнем и до този проблем?...

Поздрави!

вярата в чудеса вероятно помага - вероятно много помага, но не е панацея! И ти го знаеш!!
Върху това, към което ме призоваваш да помисля, вече съм мислил и съм правил какво ли не, но това не ми пречи да си "помисля" отново, когато има нова информация - "нещата" са многовариантни...

... Освен това, да умееш да убеждаваш, мотивираш и намираш смисли за живот далеч не е достатъчно - ако всичко бе сводимо до психиката и това колко добър психотерапевт е лекарят (или който и да е, заел се със задачата да бъде ЗАЕДНО с болния човек), то медицината щеше да изглежда по друг начин, а и не само тя - целият ни живот!

"Всеки,човек умира тогава, когато не намира смисъл да живее повече!!!"

Няма да коментирам това ти твърдение - ти си помисли доколко е достоверно! ;)

Само това твърдение ми е достатъчно за да разбера, че Фройд не е сред уважаваните от тебе учени - той си е и лекар, и невролог, и психотерапевт, и психоаналитик. Но се занимава с неврози - просто си знае работата човека...

Нищо, днес е модерно да се отрича, без да се създава, а само да се предъвква нечия философия, която има древен привкус и, обикновено, източни подправки...

На последните ти два въпроса отговарям положително - но това, според мен е само необходимото, а не и достатъчно условие, за радикално решение на "задачата"...

Но стига - сигурен съм, че ти ги знаеш тези неща, колега! ;)

Поздрави и успех във всичко! :)

Бях сигурна. Отличен опит за много голямо съжаление се сблъскахс обратнат нагласа в някои от колегите ВИ. Нека съдбата среща повече хора с такива като ТЕБ.

Пожелавам радост, здраве и слънчеви усмивки! :)

Поздрави! ;)

обичайте ближните си всеки ден и час, обичайте хората, които срещате , виждате, общувате с тях! Да се обичаме, защото така стресът ще намалее значително и болестите и смъртността няма да са в такива размери. Политиците не ни възприемат като хора, а като електорат. Нека забравяме за тях и да се ОБИЧАМЕ, за да спрем причината, която ни убива поне в 70% от случаите - нашата отчужденост.
Благодаря ти, миличък! Аз имах фалшиф рак...преди 5-6години, т.е. оказа се друго. Така се запознах със светилото на българската медицина, д-р Иван Гаврилов от Онкологията в София, който ме оперира. Чудо, не човек. И с него си имам духовна връзка, както и с теб. Сестра ми се оперира навреме, да ми е жива и здрава! Беше отдавна.
Несигурност и страх! Това ни мори. И с тази медицина в момента...не всички са като теб, сърцати. Трудно е да си близо до смъртта и да останеш, това те променя.

ми подари книгата си "Живи в царството на рака", в която описва дните на баща си, починал в мъки от рак. Избягваме такива четива, а само те ни правят по-добри!

благодаря ти за съдържателния отзив и съпричастността!!
Радвам се, че те виждам тук отново!!!

Прегръдки и целувки! *****

;)

за една книга, която съм чел преди... 25 години сугурно - "Марс" на Фриц Цорн.

... Та той пише книгата, докато постепенно умира от рак - дори умира преди да я види издадена....Потискащо четиво, но много неща се научават оттам...

Определено я препоръчвам на всички, които искат да попаднат в едно друго измерение, в един друг, неподозиран от тях свят...

най-сетне човеци! Обезличихме се.

Да, Вики...

вечния й път моята братовчедка на 50 години, която от една година боледуваше от тумор в главата.
Наистина е страшно да си отиват в разцвета на силите си.

Мир на праха й!

... Крайната точка на всяко човешко пътешествие е една - само пътищата към нея са различни и с различна продължителност! ...

!

Най-после прочетох постинга Ви! Няколко пъти влизах при Вас, почвах да чета... стигах донякъде и спирах, и то не защото съм силно внушаем човек. Причината е друга!
Според мен добре сте направили, че след години разказвате историята на тази млада жена, майка. ТЯ ГО ЗАСЛУЖАВА! Същевременно е добре, че разказвате историята й именно след години, защото днес в разказа Ви присъства не толкова болката, а съпричастността и размисълът.
Инак, що се отнася до профилактиката по принцип, вкл. и при заболяването рак на гърдата сте много прав. Според мен всеки човек трябва да се грижи за здравето си, не поради страх от заболявания, а точно обратното - за да може да живее активно и пълноценно. Лично аз много уважавам медицинското съсловие, имала съм възможността да познавам изключителни лекари, и като професионалисти, и като човеци. При нас е сбъркана здравната система, не са криви лекарите сами по себе си за случващото се. Макар че Е И ПРАВ един мой познат, Свещеник, който казва следното:
Има три професии на този свят - учители, лекари и свещеници, които са по-особени професии. При тези професии, всеки един, който ги упражнява, наложили му се да премине "отвъд границата" на професионализма, образно казано, е най-добре да напусне тази професия. Що се отнася до нас, свещениците, ние сме на особен отчет - при дядо Боже, както казват децата, та затова хептен ни се налага добре да мислим.
Благодаря за написаното, Кирил, поздрави!

благодаря ти за добрите думи и съпричастния отзив - радвам се, че си тук!...

... А свещеникът е прав - поне според мен...

Поздрави и повече усмивки, Таня! :)

Благодаря, че го разказа. А такъв богат духом човек не трябва да позволява на душата си да боледува,знаеш ли??? И благодаря...., че те познавам!!!

Аз ти благодаря за хубвите думи по адрес на мен...

Що се отнася до това, че "такъв богат духом човек не трябва да позволява на душата си да боледува,знаеш ли???" - как да ти кажа? Минах през много неща и вероятно през още ще минавам... но понякога страдам като че ли повече, отколкото бих желал - в такива периоди, моменти, мигове, може да се каже, че душата ми боледува - друг е въпросът дали трябва или не...

Чувствата ни са взаимни по повод това, че се познаваме! :) !!!

А хората като теб страдат повече, точно защото са такива....Съжалявам, но е така....Само се надявам по-скоро да намериш лек.....

не бих искал да е така - страданието дори и да носи Неща, които дават на човека ново познание, сила, мисли и т.н., не бива да е в повече! Така си мисля, макар никой да не може да каже каква е мярката...

... Надявам се и аз, както си написала, по-скоро да намеря "лек" :))

Благодаря ти!

СИГУРНА СЪМ !!!

се надявам да е така!!

Благодаря ти за подкрепата и увереността, която изразяваш!! *

върнах тук...
Обещах,че ще отида на преглед.Бях и ме оперираха.Имах добър късмет!Минах вече и профилактичен преглед.Всичко е на ред.
С този пост накара поне една от нас да се прегледа.
Дано и други го направят!
Благодаря ти!:)
Да си жив и здрав!:)))

Много се радвам, че всичко е наред!!!!!!!!!!!!!!!!!

Бъди жива, здрава и много щастлива!! :) *

Щастливо лято!:)

Усмивки, усмивки и радост ти пожелавам!!! :) *

Чак сега прочетох този твой пост.. Разтърсващ е наистина! :( И от мен - поздравления за борбата, за съпричастността, за желанието да помогнеш (така искрено и свято е то!- усеща се..), за призива ти, за всичко..
Бог да я прости, "Ани".. Дано дечицата й все пак са отраснали с грижа и обич, въпреки нейната смърт... :(
По-добър е света и по-уютен с хора като тебе!!!
Бъди здрав и щастлив! И Бог да пази всички ни!

:*

благодаря ти за съпричастността!!!

И двете момичета са живи и здрави - вече са големи жени!! :)

Благодаря ти за милите и топли думи, Кенди! :) ***

за една книга, която съм чел преди... 25 години сугурно - "Марс" на Фриц Цорн.

... Та той пише книгата, докато постепенно умира от рак - дори умира преди да я види издадена....Потискащо четиво, но много неща се научават оттам...

Определено я препоръчвам на всички, които искат да попаднат в едно друго измерение, в един друг, неподозиран от тях свят...



Комф, тази книга е необходима не на тези, които искат да отидат на оня свят, а на болните от рак, за да вземат пример от него и да го използват в лечението си.
Боже, как тук всеки е готов да ти помогне да отидеш на другия свят, а никой не се бори за живота със сетни сили!!!

Привет, Кирил !
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТОЛКОВА КЪСНО ТЕ ОТКРИХ, НО СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ ГО НАПРАВИХ!Благодаря, че те има!ЧОВЕК, с толкова голямо сърце и .....толкова отговорна професия.....
Плаках, но прочетох с огромен интерес постинга!
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН, ПРИЯТЕЛЮ !:)))

благодаря ти за милите и хубави думи, за топлото пожелание!!! Трогнат съм....

Нека бъде Светлина, Топлина и Любов!

Хубаво лято ти пожелавам!! ***

к.к.