***

Докторе, защо не се поспреш?
Зная, други болни те очакват,
струйка вяра да им раздадеш -
болката горчива да изплакнеш...   
 
Ала днес, самият си унил...
Казват, с друг заминала онази,
със която всичко си делил...
Докторе, защо не я опази?

Не ли затова, че бдя над нас
в черни дни и мрачини безсънни,
тласкан от свещената си страст
над скръбта човешка да разсъмне?

И разсъмна... Но помръкна ти.
Колко ли тежи една раздяла!?
Нека твойта мила ми прости,
но и къс от теб не е разбрала!

Иначе, не би си отишла!
С никого не би те заменила!
Тебе - пришивача на крила,
тебе - възкресителя на сила...

Спри се миг, но в треска ти гориш,
някой пак към теб простира длани...
И потегляш рани да цериш,
сам ранен от нелечима рана...


-----------------

та, така...

 

за съжаление не знам автора на стихотворението

целувам те.
знаеш, че и най-тъжните стихотворения все някога се забравят. просто защото животът не търпи безкрайна болка. започва да се бори с нея и успява да я заличи. убедена съм!
и аз не знам автора на стихотворението, но трябва да е някой добър и готин тип, който въобще не заслужава такова тъжно творчество

Колкото сами си я направим. Ако, човекът е стока, ще се върне. Ако не, не си заслужава да се тъжи.
Болката - тя се превъзмогва!
@trevistozelena, съгласна съм с теб!!!
"автора на стихотворението, но трябва да е някой добър и готин тип, който въобще не заслужава такова тъжно творчество"

Нека твойта мила ми прости,
но и капчица от теб не е разбрала!

Та си мисля, когато стигнеш дъното, а и пясък си успял да загребеш имаш два избора: или да си седиш на дъното в тинята, или да тръгнеш на горе...

А тъй като никой няма да те остави в тинята, стягай се за пътя на горе...:) никой не е казал, че е лесен и може би точно за това е интересен.. леле след малко и аз ще започна да редя рими...:)

поздрави и стягай багажа за пътя нагоре

е ново начало!...
Сигурно много тежи една раздяла...
Но...време е за нови крила!:)
Хей, пришивачо на крила, време е за полет!:)
Прегръщам те!...Нали знаеш, че нося късмет:) Като истински коминочистач съм:)

дори и всичко да дадем...поздрави....

Много силен стих! Колко ли неща пропущаме забързани, задъхани в гонене на миража, наречен работа, реализация, себеизява. И колко по-мъничко е необходимо, за да сме щастливи, да получим своя миг щастие и любов. Колко е лесно да се каже и трудно да се изпълни това.
Човеко, продължавай да даваш крила, за да летиш!

Чудесен стих си избрал за завръщане! Благодаря, че те има!
Целувки!:)*

Какъв е тоя завой на 360 градуса? ..........Кво?...... Ай ся подробности. Добре де, на 180 градуса? Ама какъв е? Ти да не падна от небето?

Радвам се когато сутрин се събудя и видя слънцето. Благодаря на Бог че съм жива.
Радвам се когато вечер си легна, защото все още съм жива и пак благодаря, че изживях един ден, макар и труден.
Живота е за нас - живите, труден и подложени ежедневно на изпитания, ставаме по-силни, обичаме по-силно, дори и да "паднем", се "изправяме" и отново продължаваме.
Разчувства ме. Приятен ден. :)

Много талантливо!

Защо те няма и след този тъжен, но хубав стих?
Вълшебна е усмивката ти и я очакваме!:)

http://s274.photobucket.com/albums/jj269/mani_kote/?action=view&current=LOVE2-1.jpg

Хубави стихове, поздрави и от мен!

Фантастично...Напомня ми на човек, когото адски много уважавам, а може би и нещо повече...Ти сериозно ме замисли, comfy! Благодаря ти за хубавото чувство

Никой от нищо не е застрахован!

благодаря на всички ви, че се поспряхте тук за малко в това забързано ежедневие - оценявам жеста ви!!

Бъдете здрави, успешни и обичани!!!!