*****************

Само една крачка встрани

и пътят го няма

изгубен се скиташ, изчезнал почти,

разбираш, че всичко било е измама.

 

Протягаш ръце сред бодливите храсти

и пареща болка усещаш.

Мрачни и тъмни, зловонни израстъци,

прегръщат те силно - тях вече ще срещаш!

 

И капчица мисъл те мокри с надежда,

че всичко е сън, боледуване,

че лъч светлина те отново повежда

към тихите залези - тъй често сънувани...

 

Поредната болка реално те връща

към джунглата безпътечна...

Времето спира и тъй те обгръща...

Почваш да търсиш фотонче човечност.

 

... Издраскан, оголен, обсипан с боклук,

ти търсиш отново пътека,

но храстите злобно те гледат: Дотук!

Крачката щом си направил - изгубваш човека!

 

... за всички, които не са ме забравили...

от всички, които не си забравил...
Грешна крачка?
Хм...... Лошо. Продължаваме нататък. Такова , каквото е. Отвори очи.
:*

Приятно е, че се завръщаш с прекрасен стих! Дано е за дълго!

Има много нови пътеки, просто трябва да ги открием!
Поздрави за красивия стих!:)

Вярвай в трудните моменти, смей се когато тъжиш.
Лесно е глава да отпуснеш, трудно е да победиш.
Живота казват е игра, в която все някой побеждава.
Ако наистина е така, да победиш ти пожелавам!

се радвам, че макар и"издраскан.." след "сън"...си отново тук...липсваше,

бавно към къщата на слънцето...и аз така:)

свърши ли една пътека започва друга...просто може би още не си я намерил...краят е и начало...аз ти пожелавам това да е начало на нещо красиво...негов ред е ...поздрави и много усмивки:))))

Какво става с теб? Нещо накриво ли стъпи или хвана по неподходяща пътека? Случва се...на всички ни! :)
Радвам се да те "видя" тук отново! :)

Преди мнооого време ми беше написал едно стихче. Завършваше така "Силна болка - реалността!..."

Да, такава е понякога. Но хубавото е, че се променя. Не знаеш какво ще ти донесе новия ден.
В съзнанието ми нахлува асоциация...
Когато загасиш лампата в стаята пада мрак, нищо не виждаш. Но останеш ли малко с отворени очи постепенно започваш да различаваш предмети, накрая всичко се избистря и става светло.

С времето, бавно, човек отново проглежда и вижда пътеката сред храстите.
Знам, сега думите не носят утеха...
Прегръдки!

не съм те забравила, комфичко
нали помниш какво ми казваше преди известно време. опитай да слушаш собствените си съвети и самият ти, ок?

Никой не е застрахован от такива крачки, но човек се учи от тях.Ако можеш, поправи я, ако не, усмихни се и продължи напред.
Сърдечен поздрав!
:)))

Да не повярваш...ти се звърна:)))

Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!
Четири свещички бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.

Първата каза:

- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...

И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:

- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...

И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещичка,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:

- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...

И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...

В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:

- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...

Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...

В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:

- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.
Защото аз съм НАДЕЖДАТА!


Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

на всички за коментарите!!!

... Авторът, т.е. аз, не се идентифицира с лирическия герой! Всъщност стиха е посветен на друг човек...

Бъдете!!! *

Радвам се, че отново сте в blog.bg и имам възможността отново да Ви чета!
Хубаво лято, поздрави!

"Фотонче човечност" и мнооого усмивки!:)))
Ти можеш!...

Всеки край е начало на нещо-
След нощта и два светлия ден,
След раздяла-вълнуваща среща
…………………………
Усмивки !

Много се радвам да те намеря отново тук!

Но много странно се завръщаш - с такова едно параноиднодепресивно стихотворение.
Стихотворението си е хубаво,като лирическо произведение,ама яко лъха на "патология"...
:))))))))))))))))))
Вече писа,че авторът и героят са различни лица,но все пак защо публикува точно това?Според мен емпатията задължително включва елемента съпреживяване,т.е. и твоята душица трябва да е "прокървяла" сред тия бодливи храсти.

Извини ме,може би съм малко нахален с такива въпроси!


Още веднъж:радвам се отново да те намеря тук!

... Издраскан, оголен - да, но обсипан с боклук - не вярвам...

Понякога е трудно да избереш правилния път, а той не винаги е пътя на завръщането. Радвам се, че си тук отново. Хубава седмица. :)

... Издраскан, оголен-
ти търсиш отново пътека...
...................................................

мисля-
намерил си я...

поздрав!

".....Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш"
/из "КОГАТО СИ НА ДЪНОТО" (Д. Дамянов)/

... Действително стихът е посветен на мой близък човек... да го повторя, че да е ясно, нали? :))

... Решаването на ребуса изисква повече неща, но пък и основното е уловено от Дамян Дамянов - хареса ми!!

... И все пак, нека си позволя да перефразрам Гьоте (по съответния за момента начин):

Поезията е сива, драги мой,
зелено е дървото на живота!

;)))

Поздрави и благодарности, че си тук, Иве! :)

Истината е в живота и в начина ни на живеене, но.....харесвам и вълшебството на поезията.....Може би защото не ми се отдава писането на стихове и благородно завиждам на тези, които го могат!!!
Няма нужда от благодарности, интересно ми е ,защото до тук се сблъсках с различни неща, което говори за разностранни интереси!

Аз също съм почитател на Поезията - тя си е един от начините за познание!!

Благодаря ти за комплимента - не се сещам как да ти го върна... :)))

Бъди усмихната и добра, както си сега тук! :)

Прекрасно е ......

,,И капчица мисъл те мокри с надежда,
че всичко е сън, боледуване,
че лъч светлина те отново повежда
към тихите залези - тъй често сънувани...''
НО.......
За тази капчица мисъл, си струва да дишаш....
всичко друго.... е сън, боледуване.
а щом лъч светлина те отново повежда,
ще има и изгреви , в съня...бленувани...
СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ!:)))

благодаря ти, че си погледнала и тук....

... надявам се да си права! Макар че това стихотворение е посвещение...

Благодаря ти за коментара и сърдечните поздрави!!! ***

Хубава и спокойна вечер! :) ***

к.к.