2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 26404 Коментари: 49 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2009 08:46
Мислех да публикувам всичко това поне на два пъти, но се отказах… Sorry!
... Някои работят с проекти, планове за бъдещето, разчети, изчисления и т.н., а други - не!
И двете, условно разделени групи, живеят - по някакъв начин, не непременно този, по който желаят!
И двете групи, обаче, имат сходни желания. Да ги описвам ли?! Май няма нужда - просто запитайте себе си и ще узнаете почти всичко за желанията на другите, независимо как са ги формулирали или завоалирали...
... Мен са ме "проектирали" сравнително дълго, но все не се получавало... Докато накрая, преди почти 46 години, проектът се реализирал - тогава съм се родил. В една мартенска вечер... в едно селце, което сега е квартал на Бургас.
... Родителите ми се гордеели с реализирания проект - възлагали надежди, мечтаели вместо мен, грижели се за мен, доколкото могат в ония далечни времена, но... в крайна сметка, получило се това, което искали - първороден син, който расте и се "развива" (както биха казали специалистите).
... Те, родителите ми, като съвсем обикновени хорица, се стараели реализираният проект, т.е. аз, да продължава "напред", а междувременно създали нов - година и девет месеца по-късно, който също се оказал на "старта на живота" - брат ми.
... По-късно проектите се развивали паралелно - и в пространствено, и във физиологично отношение (съответно на възрастта).
... Не бих искал тук (макар че би било сигурно по-интересно) да разказвам за другия проект - за брат ми. Може би в друг постинг... Тук ми се иска да ви разкажа за проекта, наречен Кирил Кирилов. Защо ли? Ами... защо не?!
... Проектът Кирил Кирилов се развивал почти според очакванията на родителите ми, като изключим "изследователския" му характер, който често водел до разни проблеми ("пакости"), но в повечето случаи му прощавали - все пак, първи проект!!
... Родителите ми често се питали дали е успешен първият им проект и сравнявали с другите такива, но не намирали нищо смущаващо, напротив - виждали хубавите страни и се гордеели.
... Първият проект на родителите ми, Кирил Кирилов, се научил да чете, пише и брои на 4-годишна възраст, за което допринесъл специалният супервайзър - дядо ми, Кирил Иванов.
... След като, вече на 4 години, Кирил Кирилов заедно с главните проектанти - родителите ми, се преместил да живее в едно село близо до Шумен, главният супервайзър взел нещата в свои ръце и, без да ме пращат на детски ясли или градина, на 6 години съм бил оформен като проект, готов да влезе в лоното на Училището. Така и станало - всъщност, това си го спомням много добре, както и че желаех да стана ученик.
... Изследвайки сега проекта Кирил Кирилов, през рамките на годините, забелязвам, че характеристичният му полином (когато проектът е бил представян предварително като матрица) е имал, освен реални, доста имагинерни корени, но това е нещо, на което тогава никой не е обръщал внимание и нещата останали да се развиват, в този план, по свой собствен начин. Не помогнало нито "възпитанието" вкъщи, нито училището, нито улицата... Може би, тук са оказали влияние фактори, по своята същност и значимост, далеч по-невидими или по-неведоми...
... Така или иначе, както във всеки проект, така и тук влагали всички замесени и свързани лица и институции, вследствие на което проектът Кирил Кирилов завършил началното си образование (откъдето неизгладимо впечатление му оставила класната ръководителка Живка Златева - да е жива и здрава!), и заедно с проектантите заминал да се "доразвива" в големия град - ШУМЕН.
... В Шумен се оказало, че за такива селски проекти е необходимо да се вложи повече, за да бъдат на нивото на ГРАДА! Така и станало, като тук вече самият проект Кирил Кирилов започнал да има все по-решаващо значение - влагал всичко, както се полагало, и резултатът не закъснял...
... От пети до седми клас включително, Кирил Кирилов успял да се запише в почти всички кръжоци, които му били интересни, както и да стане един от водещите "математици" сред другите проекти в основното училище. Освен това, Кирил Кирилов се занимавал интензивно с модерната и мистична за много хора тогава "радиотелеграфия", като много скоро станал окръжен шампион и се класирал пети на републиканското първенство (по-късно, проектът Кирил Кирилов станал и шампион на България).
... Разбира се, неговите, на проекта, умения и способности не убягнали на класния му ръководител Васил Съботинов, който го насочил към Природоматематическата гимназия в Шумен.
... Тъй като конкурса с трите задачи минал за проекта безпроблемно, то той се оказал в осми клас във въпросната гимназия.
... Оттук нататък в реализацията на проекта и развитието му се намесил един мощен фактор, наречен сред специалистите "пубертет". Проектът не само се докоснал до понятието и същността на жената, но и изчел всички позволени тогава книжки по въпроса. Така в гимназията проектът се обогатил значително като съдържание, но страничният ефект не закъснял. Не, успешното обучение на проекта продължавало - там нямало проблеми, но се появили проблеми с "поведението" му, което дразнело целия педагогически състав, и което предопределило някои неща по-нататък. Ученическата любов на проекта Кирил Кирилов била с такава сила и експресивност, че за нея знаели почти всички в гимназията - особено преподавателите. В същото време, проектът проявил признаци на "неконтролируемост": носел дълга коса, целувал се с гаджето си пред вратата на учителската стая, изказвал навсякъде собствени мнения (не винаги обосновани), че просто затруднил дори ръководството на гимназията. В края на 11 клас, когато проектът вече бил абитуриент, успехът му продължавал да бъде 6.00, но "поведението" му... не съответствало на тогавашните "стандарти".
... Дошъл моментът за ГЕНЕРАЛНА ОЦЕНКА на "проектите" в гимназията - тогава имаше такъв момент, не знам сега как е, когато раздавали златните медали на отличните проекти (отличниците). Проектът Кирил Кирилов бил сред отличните (6.00), но, разбира се, "поведението" му куцало... И тогава, съобщили, че на проекта Кирил Кирилов се присъжда "сребърен медал" не заради успеха, а поведението му. Проектът бил достатъчно информиран, че това ще бъде така, и преди да си получи "наградата" помолил директорката на гимназията, г-жа Кунева, да каже само 2 (две) изречения. Предчувствайки нещо лошо, директорката помолила това да не става, но нямало как да откаже - там присъствали повечето главни партийни ръководители на Шумен - все пак, гимназията е с много добро реноме! Двете изречения били следните:
1. Много се радвам, че целия учителски колектив е оценил правилно моя успех и поведение през изминалите 4 години.
2. В знак на благодарност и признателност ПОДАРЯВАМ сребърния си медал на др. Кунева и др. Конакчиева!
... Актовата зала избухнала в аплодисменти (кой знае защо - може би, затова, че се случва нещо извън сценария), а партийните лидери и др. Кунева били шашнати! И не от друго, а от това, че се ПОДАРЯВА - от това право никой не можеше лиши никого дори тогава. Друго щеше да бъде ако се ВРЪЩА, присъдената "награда"... Друго... :)
... В продължение на две години - в 10-и и 11-и клас, проектът се занимаваше с безмоторно летене, като покрай това успя да направи и два парашутни скока... Това е нещо, което е незабравимо за цял живот - летенето и скачането... Дори и сега понякога сънувам, че летя... И тъкмо, когато в София, след 5-дневни прегледи и всякакви тестове, казаха, че проектът може да продължи с моторно летене... нещо се промени. Проектантите, родителите ми, искаха да съм инженер (математиката ми вървеше и ми допада и сега), от друга страна - трябваше да стана летец в БГА, след съответната подготовка, но... изборът на проекта Кирил Кирилов (тук явно са се намесили онези имагинерни моменти) се оказа друг и окончателен - избрах да кандидатствам медицина във Варна. Не, няма сред рода ни доктори - няма... Но така и стана - кандидатствах и ме приеха! И понеже бях на 17 години, Армията не можеше да ме грабне, през 1980 г. записах първи курс по медицина във ВМИ-Варна.
... Както постепенно усещате, всеки проект лека-полека се измъква от замислите на проектантите и придобива "свой собствен живот". Не знам доколко това е добре, но... като че ли е обективен Закон, върху който, поне засега, не можем да влияем... Може би оттам идва поговорката за добрите намерения, знам ли?
... Тук няма да стигне мястото, за да се опише как се е променял проектът през шестте години следване във Варна. Трябва обаче да отбележа, че проектът Кирил Кирилов се ожени млад и зелен по собствено желание - на 19 години, и така стана Проектант! На 22 годишна възраст, съвместно с Другия проектант, проектът и Проектант Кирил Кирилов създаде своя първи проект - момче, родено през 1985 г.
... Сами разбирате, че нещата се усложниха, обогатиха и проектът Кирил Кирилов вече бе не само проект - той бе една реализация, за която не даваше отчети (не че преди това даваше) на своите проектанти - родителите. Така нещата започват и започнаха да се променят коренно... в много области и в много отношения.
... Дойде моментът, през септември 1986 г., когато проектът се промоцира и придоби свое название - "лекар". Точно тогава (две седмици след като се бе заклел с Хипократовата клетва), трябваше да се премине през един следващ етап - Българската Народна Армия. От 1 октомври 1986 г. до 26 декември 1988 г. проектът Кирил Кирилов си отслужи редовната военна служба (по-голямата част като старшина-школник и зам. началник на медицинска служба). Всъщност, този 27 месечен период оказа много благоприятно влияние върху проекта - доволен съм, че бях в Армията, тя ми даде много познание и още нещо...
... Вече (можеше да го кажа и по-рано), като осъзнал се и САМОРАЗВИВАЩ СЕ проект, се върнах отново в Шумен, а междувременно ми се бе родила дъщеря (да е жива и здрава!), и да започна нов цикъл от развитието на проекта Кирил Кирилов. Започнах като училищен лекар по разпределение (тогава бе така) - именно в същата гимназия, която бях завършил. Боже, дори повечето преподаватели, включително и директорката, бяха същите... можете да си представите новите взаимоотношения помежду ни... ;)
... Не исках проектът Кирил Кирилов да зависи от нечии прищевки (обадиха се имагинерните съставки) и интензивно търсех възможност за откъсване от разпределението. Намерих, но работих 11 месеца, все пак, като училищен лекар.
... А междувременно бракът ми се разпадаше... той се разпадна през 1990 г., след повече от осем години брачен живот...
... Тогава, след интензивно търсене, намерих обява в "Държавен вестник" за научен сътрудник по спектроскопия. Лабораторията беше към Института по кинетика и катализ, БАН, и се разполагаше в Шумен. Спасителна сламка! Подготвих се - висша математика, химия, квантова химия, физика, теорията на Хюкел, теорията на графите, спектроскопията като метод и т.н. - накратко, спечелих конкурса в София и се върнах в Шумен като нов проект - научен сътрудник по спектроскопия в Лабораторията по биофотоника, където се изследваха фотофизични методи за диагностика и лечение на заболявания, особено ракови...
... Работата ме обсеби. Беше толкова интересна и невероятна! Благодаря особено на Ръководителя на лабораторията (лека му пръст) Милчо Янбастиев, който промени проекта в мен по много облагородяващ начин - даде ми невероятно познание за света и Мирозданието като цяло!! Мир на праха му!!! ... Но, само една година след това той почина от инфаркт на 53 години! Успях да задържа лабораторията само още година - до юни 1992, когато съкратиха щата и... който помни какво беше тогава, ще разбере!
... Останал без работа, но с много по-обширни интереси и вече втора съпруга (в лабораторията се запознахме), продължавах да се занимавам с различни лекарствени (пък и други) структури, но в рамките на математическото моделиране. Почти не спях, мислех само за проблема за изоморфизма на структурите и тяхната изоспектралност... Обаче... трябваше да се живее реално и започнах да търся работа като лекар.
... Така и си остава мистика за мен, защо след като се обърнах за работа в Община Шумен, ръководещата "Личен състав" тогава, веднага ми предложи в едно село близо до Шумен - с. Дибич. Започнах на 1 декември 1992 г. като зав. здравна служба, а това означаваше още 3 села освен Дибич. Имах линейка с невероятен шофьор - Веско, имах на разположение двуетажна здравна служба с добронамерена кметица, три медицински сестри, трима фелдшери и идващите специалисти по стоматология, педиатрия и гинекология. Беше истински рай! Работиш и изпитваш пълно удовлетворение от работата си! Защо не можем да живеем в Рая?...
... По всички външни признаци личеше, че проектът Кирил Кирилов се справяше с работата си добре. Той знаеше всички пациенти, обикаляше по домовете им по график, хората виждаха, че той се грижи за тях и се чувстваха социално осигурени поне от тази страна! Никога няма да се изличи споменът ми за работата ми като селски доктор - докоснах се на практика и до "Цитаделата" на Арчибалд Кронин, и до медицинските разкази на Михаил Булгаков.....
... Но, проектът се "развива" - или обратното. Във всеки случай - променя се! Или го променят! Неочаквано (кълна се!!) за мен бях поканен при кмета на Община Шумен!? Господин Кметът - Христо Христов (много интелигентен човек и добър управленец!) ми предложи оферта, от която трудно можех да се откажа! Трябваше да заема длъжност, единствена тогава в Общината по рода си "Специалист по здравеопазване за Община Шумен". Проектът Кирил Кирилов си призна моментално, че не знае какво ще прави и не се чувства подготвен за това (познанията по Социална медицина бяха останали далеч в спомените, а и не само това). Но Кметът бе толкова обаятелен - "аз лично ще Ви помагам, Д-р Кирилов! Не се притеснявайте, а и заплатата Ви ще е двойно по-голяма". Не мислех за заплатата - тогава си бях идеалист (и останах такъв доста дълго време!), а си мислех, че няма да се справя... Какво значи един проект да се провали? Ами, помислете си - това е много, много труден момент не само за проекта, а и за всички, свързани с него... Помня, че подадох молба, после я оттеглих, но после пак я подадох, след настойчивите съвети на същата жена, ръководител личен състав, Мария Евтимова!
... И ето ме - в Община Шумен, "специалист по здравеопазване", отговарящ за всички детски ясли в Шумен (повече от 10), като и за здравните служби в 23-те села на общината. Но не само това - директорите на болници в Шумен трябваше да съгласуват с мен бюджета си. Боже, каква дума - "бюджет"... трябваше и с това да се запозная...
... Междувременно, проектантите ми, моите родители, се гордееха на "разрастването" на техния проект! Все пак, не бяха много хората, работещи в мраморно облицованото здание на Община Шумен.
... Тук, в скоби, трябва да спомена, че още от 1989 г. започнах като лектор към дружество "Г. Кирков", като лекциите ми бяха по сексуална култура и семейно планиране (аз!, с разпадащо се семейство) пред ученици от седми до 11 клас. В Шумен и в Търговище. Занимавах се с това до 1997 г., като преминах обучение при Д-р Румен Бостанджиев - известния сексолог, син на още по-известния Тодор Бостанджиев.
... Като че ли проектът Кирил Кирилов се развиваше успешно, но... започнаха да се обаждат пак тези имагинерни съставки в него, които го накараха да чувства скука, когато се занимава с административна работа от 8.00 до 17.00, пък било то и в Община Шумен...
... Така се стигна до спечелването на конкурс за асистент в ШУ "Константин Преславски". Работата там беше интересна, приятна и ме запозна с много известни личности, от които не мога да не спомена проф. Стефан Мутафов, доц. Веска Шошева, доц. Карагьозов, като и декана тогава - доц. Игнатовски. Наложи се на моменти да водя до 7 (седем) дисциплини, написах и кандидатската си работа, но... дали правителството на Жан Виденов, което ни вкара в блатото, или отново имагинерните ми съставки на личността повлияха, не знам... Бях зле финансово и се насочих към частния бизнес... А там - там никой не те чака с отворени обятия.
... Нека само спомена, че през този период се случи още едно хубаво събитие - роди ми се син от втория брак! При това на 31 декември 1996 г.!!!
... Така проектът Кирил Кирилов бе вече много "обременен" с допълнителни пластове, трудности, невероятни наслоения и в същото време бе в безизходна ситуация във финансово отношение. При това - за първи път! За първи път парите бяха наистина стотинки и трябваше да се предприеме нещо кардинално различно...
... След като бе взето, с голям труд, решението да се променят нещата кардинално, във втората половина на 1997 г. проектът Кирил Кирилов реши да направи "завой" и да се обърне към частния бизнес. Връщаха ме отвсякъде - "къде си тръгнал, докторе, какво разбираш от бизнес", което си бе вярно, но имах нагласата и желанието за промяната... Накрая, едно младо семейство бизнесмени, откликнаха и решиха да ме пробват дали ставам за тази работа. Изпратиха ме в Белград (не бях ходил там дотогава) да проуча цените на определени стоки във всички магазини на града. Магазините се оказаха около 60. Бях там около седмица. Върнах се с доклад - 15 страници. Предложиха ми два варианта. Приех единия от тях и... през февруари се оказах в Кишинев, Молдова, където след месец бях назначен за генерален директор на търговска фирма, занимаваща се с международна търговия...
... Проектът Кирил Кирилов трябваше да се промени основно - това бе друг свят, със собствени закони, които често бяха в противоречие на наслагваните в проекта досега разбирания за хората и взаимоотношенията между тях... Това бе свят на вълци и овце - или си едното, или си другото... В края на 1998 г. бях на път да се откажа, но... продължих. Това решение се оказа съдбоносно, както и други подобни... През 1999 г. се запознах с Нея и така, този път по моя собствена прищявка и вина, се разделих с втората си съпруга (макар сега да сме в отлични взаимоотношения). Знам, че тук проектът Кирил Кирилов се пропука по отношение на всякакви морални норми и психологически конвенции, но... така се случи. Мога само да се моля да ми бъде простено. Промених се, вероятно и Бизнесът, като такъв, оказа своето влияние.
... Работих там (понякога с посещения на Украйна) около 10 (десет) години. Приключих едва към юни месец през 2007 година, и то поради редица обстоятелства от "обективен и субективен характер". Във финансово отношение не спечелих нищо - само това, че водех нормален живот и всяка година ходех на море с третата си съпруга (оженихме се през 2000 г.).
... ТРЯБВАШЕ да се махнем оттам и се върнахме в БГ. Естествено, тук не ни чакаше никой... Записах СДК в Тракийския Университет и се дипломирах като "Психологически консултант в социалната сфера". Дори работих около година в собствен кабинет в Казанлък - всичко бе великолепно, но клиентелата бе малка и не можеше да покрива разходите ни. Междувременно се занимавах с професионални писмени преводи - английски, руски и български. И сега се занимавам с това...
... Проектът Кирил Кирилов се разпадаше отново. Усещах го... а не можех да повлияя! Опитах с работа в Пловдив, във фирма за недвижими имоти - получаваше се, но така и се разминахме с ръководството, относно това, че да продаваш на англичани е едно, а на руснаци - СЪВСЕМ ДРУГО! Напуснах през юни 2008 г.
... Оттогава разпадът на проекта Кирил Кирилов се катализира...
... Отново, за втори път, съм в безизходица - без работа, без средства, без мотивация дори! Сега е още по-тежко...
... И така, проектът Кирил Кирилов, макар че написа книга за утешението и приложната психология, куп статии в различни области на познанието, и владее много информация - се намира пред пълен разпад!
... Проектантите ли са виновни? Не!! (Баща ми почина, бе убит при неизяснени обстоятелства, през 1998 г.). Проектът? Сигурно! Откъсвайки се от своите първоначални установки и замисли, не винаги проектът стига до успешен край... това е факт!
… Проектът Кирил Кирилов търси решение! Ще се радвам на всяка идея!
... А това е само кратък вариант на биографията на този проект - "селски формат"!
Мога само да ви пожелая вашите проекти да са по-успешни и свързани!
Благодаря ви за вниманието!...
Първо, привет на "проекта".
Второ, спомни си какво си писал в книгите, опитай се да го приложиш. И в лекциите за семейството. Може би там ще откриеш нещо.
Моят проект не върви в същата посока и не може да ти помогне. Аз търся само покой.
Ще се справиш!
:*
С обич - Илка
Прекрасен текст, написан от прекрасен човек!
За много години, confy!
Успех, приятелю!:)
Видях следното:
1. Проектът е реализиран успешно и се е превърнал в готова продукция
2. Готовата продукция отговаря на всички изисквания за отлично качество ;)
3. В обикновените случаи е необходим мениджър по продажбите, но в твоя случай продукцията може и сама да се продаде на пазара
Съвет към т.3: Свали тъмните очила от лицето си! Тогава ще видиш пътя пред теб по-ясно!
4. Вярвай в себе си!
И прибавено нещо съвсем лично от мен: обичаш да четеш Азимов, следователно вероятно си чел "Фондацията". А там Хари Селдън казва, че когато настъпи кризата, решението е едно и то е очевидно. Стига да искаш да го видиш!
И най-безизходната ситуация има поне един изход.
Проектът се развива,д-р Кирилов!Ако приемем развитието като спирала,може би ти си на онова място,което изглежда,че върви надолу.
Следващото е нагоре!
Спомни си за приятелите :) и за приятелската ръка, която винаги са имали насреща!:)
Иронията и самоиронията в обстоятелствата на живота са първите стъпки на новото раждане.
Ако ще се самосъжаляваме, няма смисъл - не помага.
Тук са изкристализирали възловите и преломни моменти на един осмислен, активен живот и приложението му в средата на демократичното - пазарно общество.
Ако се разгледат написани точките, после прочетени на глас - ще се задейства сигналната лампа къде е повратната точка.
Просто го прочети на глас...
П.П. Зная, че не ти е рожденният ден сега, през март:-)))
Просто духовно се прераждаш за новите изпитания...
Прегръдки и целувки за една изстрадала докторска душа:-)))
Проект или CV - мисля, че ти си направил вече правилния избор, макар че последното не изключва първото, защото е покана за продължаване на Проекта! Най-хубавото на всеки проект е, че е насочен напред, останалото е автобиография на онова, което е било!
Така, че кураж и напред!
Мерси за прекрасното парче и за невероятния Д. Байрън, с пожелание от ,,сълзите'' да се пренесеш към ,,Mr. Wonderworld''!
............................................................
!!!
Добре дошъл!:)
Рядко влизам тук-
радвам се да те видя!:)
Поздрав!
Аз те прегръщам, понякога и това е важно.
Нали знаеш, че докато нещо не се разбърка, няма да се подреди!
От тук нататък, следва развитие нагоре! То си е вселенски закон!...
И аз те прегръщам...
П.п. :) От октомври миналата година и аз направих завой. Сега живея с нова нагласа, нови идеи. Катарзиса става неусетно.
Кураж и много усмивки ти пращам!
Кураж!Ще дойде изкачването!
Поздрави!:)))
Ти намери покой и се постарай твоят проект да се развие в посоката, която желаеш ТИ!
Поздрави! *
Благодаря ти за подкрепата! *
Пожелавам ти да светиш винаги като Слънце - където и когато и да си! *
Поздрави и... "Високо, високо...." ! ;) *
Поздрави!
Поздрави! *
... Хората са различни... не мога да обсъждам това тук! Просто - не трябва!....
Благодаря ти за съпричастността! *
Поздрави на П. - стига се е цупил! ;)
Прегръдки и целувки и на теб!! **
Благодаря ти за чудесния коментар и съпреживяването!!! Стискам ти ръката!!
Бъди!
Поздрави, Тими!!!
... Благодаря ти, че си тук - прегръщам те и аз!!*
Много съм ти благодарен, че се отзова и ме подкрепи!!!! Това се запомня!
Поздрави!
Знам, че и ти преживяваш трудни времена - няма ли как хора като нас, а те са много, да направят нещо, да се обединят и да си помогнат взаимно - дали това е реторичен въпрос?
Поздрави, приятелко! *
... Не обичам виенските колела - обичам да летя истински! Затова не ми е присъща "логиката" на виенското колело, както и на "спиралата на развитието".... ма**а им! :)
Поздрави! **
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО съм им благодарен!!! Да са живи и здрави, да имат много любов, здраве, късмет и благополучие!!
Това се отнася и до ВСИЧКИ ТУК, които се осмелиха лично да ВЛОЖАТ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ, за да ме подкрепят, успокоят, вдъхнат надежда и съпреживеят с мен частица от трудностите, на които съм подложен сега...
ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!!!!
Бъдете!!!!
к.
Усмихни се и се огледай около себе си !
Поздрави от Клеопатра !
Нека има слънце в душата ти!!
Поздрави и от мен! *
Не си спомням да съм те виждал да плачеш...
Спомням си, че майка ти ти даваше за поредния рожден ден лъжица захар. Може би е метафорично...
Ще ти напиша няколко реда от Митко Динев, които смятам, че са подходящи за твоята ситуация и за твоя ( сигурно и моя...) начин на живот:
СПИРАЧКИТЕ НА ЖИВОТА
Когато ми писне съвсем да търпя букаите
или внезапно нещо във мен се пречупи
и тръгна без път, на където ми видят очите,
винаги спирам до някое готино дупе.
Радвам се, че все пак си жив , че споделяш, че ТЪРСИШ "онова нещо", което ни прави да сме признателни, да благодарим, да ПОДАРЯВАМЕ, ...изобщо казано - прави ни щастливи и "изпълнени"...
Очаквам следващия ти блог, свързан с "образованието".... онова нещо без което ти не би бил това , което си...., онова нещо , което сега е твърде далеч от сегашните подрастващи( а може би и от част от нашите деца)...
Благодаря за хубавите "няколко реда" - развеселиха ме!! :)))
Понякога да плачеш е утешително, но освен с това, плаченето не помага с нищо друго - щом казваш, може пък този ми постинг да се възприема и като плач (макар да е нямал такъв замисъл)... знам ли :))
Пожелавам ти само хубави неща!!
Идвай пак! ;)
Искрено ти връщам жеста, умножен по десет!! :)
... Приятно ме изненада - отделно благодаря за това!
Бъди!!! :) ***
Ами да, нямам намерение да се провалям... :))
Стискай палци!! ;)))**
Много ти благодаря за подкрепата!!! Пожелавам ти да си винаги обичана!
***
На нас, непознатите, дето те подкрепяме, ще кажеш - лесно е да даваме акъли. Но всичките неведнъж сме намирали надежда (че и утеха) в нещата, които ни пишеш тук.
И отново - като видиш, че са се позакучили нещата, спри, поогледай от всички страни положението, пък като му зърнеш слабото място си поеми дъх, запретни ръкави и ай-руп! - ще тръгнат пак нещата. Няма да си оставим магарето в калта, я!
Наздраве!
Запретнал съм ръкави вече и... ай-руп, пък да видим какво ще стане с магарето! :))
Усмихна ме! Наздраве! :)
Поздрави и успехи и на теб!!! :)*
Поздрави и успехи!!
20.07.2009 14:23
... И, емоциите, не могат да се изключат като електрическа крушка (е, има варианти на изключване с помощта на химични вещества, наречени лекарства, но не говорим за това - не е такъв случая...)
Хареса ми обобщението ти: "Та ти можеш да летиш, а сега се отказваш да крачиш???"
Да... има много "парадокси"... не само в личния живот на даден човек, но и къде ли не... но дали това са "парадокси" или е нещо друго, а?
Много ти благодаря за включването именно тук (е, има и други постинги в този блог...) - за мен е ценно!!!
Поздрави и усмивки!! :)
20.07.2009 15:36
... Ех, и аз се надявам да са "временни състояния", както ти казваш, нещата, които ни пробождат и ни карат да се чувстваме други - не такива каквито сме...
Хубав ден, Иве! Ще чакам поща на имейла... ;)