Езикът – това е най-точната автобиография на човешкия дух.

Макс Мюлер

 

Съвсем малко за етимологията на думата «Свобода»

Накратко: суфиксна производна от основата «свой», «особа», старославянското свобство, собство, «особеност». Свобода буквално е «свое, собствено, отделно от другите положения».

 

Но има и друга трактовка:

Свобода …Не напълно ясно (и само славянско!) образувание, но, несъмнено, от индоевропейски корен *se-: *sue- (: *seue-): *s(e)uo- . Индоевропейската основа, както се вижда, е *s(u)e-bho-: *s(u)o-bho. От тази основа, освен общославянското *svoboda, образувано още от старославянското собство (наред с древноруското и старославянското собьство – «свойство» и «същество», «общност») – а от друга страна - «личност», «лице». По такъв начин, с понятието за свободата от самото начало се е свързвала идеята за принадлежност к своя «колектив», към своя род, племе, народност: с една дума - към своите…

 

Нека сега да помислим. Какво да предпочетем: Свобода – да правиш по своему или Свобода – да правиш така, както правят Своите?

 

Разглеждайки този въпрос, трябва да се уточни, че думата (понятието) «Свобода» почти винаги през историята на човешкото общество е имала силно мирогледно значение. От тази гледна точка, какво ни дава първата трактовка за свободата? Склонност към егоизъм, самотност, разрив. Може да се каже: тук има повече романтизъм - «сваляне на оковите», «независимо мнение», «полет на мисълта» и т.н.

 

Обаче, ако разгледаме понятието по-широко, грижейки се преди всичко за Мирогледната Основа, твърде лесно ще стинем до нелепостта, нереалността на отделното съществуване на човека.

 

Второто разбиране за Свободата ни дава тъкмо възможността да се съберем, да бъдем общност и, по този начин, еднозначно е по-жизнеспособно, а и е по-дълбока основа за мирогледа.

 

Лингвистично потвърждение на тези разсъждения може да се намери в санскритския, тясната връзка на който със славянския език учените историци и лингвисти са показали отдавна. (Тук няма да навлизаме в подробности).

 

От «либерална», индивидуалистична гледна точка, Свободата трудно може да бъде разбрана, защото Тя може да бъде свързана, например, с Правило, Устав, Закон и т.н.

Какво се получава?

 

 

Свободният човек – това е човек, намиращ се сред СВоите, уСВоил се е сред тях, уСВоил е околното пространство, вписал се е в обществото на обкръжаващите го хора.

 

А разбирането за пълна свобода би трябвало да се свързва не с пълна независимост от всичко в света, което просто е невъзможно, а със съвършено единство, хармония с целия свят, с уСВОЯването на Всичко, при което То се превръща «не в тягост, а в радост». Това е възможно само при условие, че човекът (личността), като Част, правомерно се включва Цялото.

ИЗВОД. Думата «свобода» означава не отделеност, независимост, както е прието да се разбира под влиянието на «либералните ценности», а принадлежност към система, в качеството на съставна част, включеност в съответното цяло.

 

Да, наистина, такова разбиране е доста по-близо да Хегеловото «осъзната необходимост», отколкото към разпространената понастоящем в обществото представа.

 

И така, като имаме предвид казаното дотук, то можем да направим следното обобщение:

«Свободата (от SvadhA - санскрит) – това е положение (състояние) на нещо (някого), при което то (той, тя) е правомерно (иманентно) включено в качеството си на част от някакво жизнеспособно Цяло (система, общество); състояние на взаимоусвоеност в обитаваната среда, сфера на дейност, общество.»

И още нещо: на латински liber = свободен, но liberi = деца! ;)

 

Свободна и приятна вечер на всички! ;)

 

По прочетени и «изплагиатствани» материали от Интернет!

(е, който се интересува подробно - мога да му предоставя цял куп)

Не знам... аз предпочитам да не гледам само в "палитрата" черно/бяло....

Май че тя поражда много неразбирания, конфликти, противоречия и куп други все такива "хубави неща"! :)

...


това беше част от отговора на коментар от 777... човекът ми призна нещо на лични и затова изтри коментара си... жалко... е, всеки би трябвало да избира сам какво да прави...

който пише за отчуждението и неговите житейски проявления, казва: "Адът, това са другите."
Това в потвърждение на казаното от теб, че свободата е хармония със заобикалящия ни свят.
Хубаво е да знаеш произхода на думите.

мисля остана и духа
и душата ни...
Зависи обаче,
кой как се грижи за нея.
Относно етимологията -
напълно съгласна с извода,
в тази му част:
"ИЗВОД. Думата «свобода» означава не отделеност, независимост, както е прието да се разбира под влиянието на «либералните ценности», а принадлежност към система, в качеството на съставна част, включеност в съответното цяло."
Усмихнат ден на теб, Комфи !!!

Благодаря, че си намерила време да се спреш и коментираш - аз напоследък само минавам (с малки изключения) и казвам "здрасти" на хората, за които "гласувам" - понякога успявам и да прочета нещо... Ама това си е мой екзистенциален проблем...

Та... благодаря ти още веднъж, а за етимологията на думите... струва ми се, че това се подценява - да не говорим колко хора употребяват думи със значение, което само те "знаят"...

Поздрави, Надя!! Лек и хубав ден утре! *

радвам се, че си тук... Много ти благодаря за отделеното внимание, както и за чудесното пожелание - усмихна ме! :))

А кой и как се грижи за духа и душата си - е, това си е направо личен въпрос и едва ли някой ще се осмели да сподели (с малки изключения...)

Слънчев четвъртък ти пожелавам, Марти!! ;) *

Лингвистично потвърждение на тези разсъждения може да се намери в санскритския, тясната връзка на който със славянския език учените историци и лингвисти са показали отдавна. (Тук няма да навлизаме в подробности).

Тази връзка не е ли през старобългарски/прабългарски и като цяло през сарматски (антите са сармати оригинално)?

Здравей! Със сигурност ще проследя коментарите под този ти постинг, вече става интересно...
А инак, поздравления за подхода към темата, явяваща се предмет на постинга!

от една страна свободата е право на всеки, от друга навсякъде се натъкваме на правила, норми, закони, ограничения. Израза "демократични закони" съдържа противоречие. В основата на всеки демократичен закон или правило стои някакво личностно ограничение - значи липсва пълна свобода. Какво друго са общоприетите правила и норми ако не ограничение на личната свобода на всеки човек?? Фундамента на човешката свобода е тетралектичен. В основата стои доброто намерение, а крайния резултат е нещо лошо в смисъл нарушаване на демократично право. Дори си мисля че понякога в усилията на демократи, проповядващи релативизъм(съвкупност от демократични ценности) са меко казано демагогски. Примерно : Закон с който се защитават човешките права, нарушава самите човешки права и свободи. Така че според мен свободата е само една недостижима фикция към която се стреми духа. Самия стремеж изразяван по всевъзможни начини(включая дори протести, войни,сблъсъци) е истинската свобода. Тя не е нещо което може да се посочи, класира или номинира.Свободен, по-свободен, най-свободен примерно. Ако вземем за пример категориите за осъзнатост, едни екстроверт се чувства по-малко свободен, отколкото един интроверт. Защото първия осъзнава света и свободата по този начин. Докато втория може да се чувства свободен в своя малък свят неосъзнавайки ограниченията на големия свят.

Абсолютно си прав, коментарът ти допълва краткия ми постинг... Благодаря ти! То, който се интересува, ще си намери всичко сам, при това от няколко независими източника, за да не се получават догматични представи...

Поздрави и много се радвам, че се отби тук! :)

Весела неделя! :)

... Съмнявам се, обаче, че ще има кой знае колко много коментари - клюките са винаги по-интересни от някаква си там наука, която и да е тя... :))))

... Пък и всеки може да опонира с Гьоте: "Теорията е сива, драги мой,
зелено е дървото на живота" (нещо такова беше - цитирам по бедната си памет:))))

Поздрави и хубава неделя, Таня! :) *

Коментарът ти е много интересен по редица причини - той дори "влиза в дискусия" с постинга, като едновременно потвърждава една от тезите там! :)))

Тетралектичната, нека я наречем поне засега хипотеза, може би обяснява доста неща, а може и да ни доведе до модели, които задълго да размътят главите ни... Говоря, разбира се по принцип - аз се придържам към други представи за Мирозданието...

Благодаря ти за този хубав и искрен коментар!!

Хубава и усмихната неделя!

к.к.

Ако можеше и хората да познаваме, както етимологията на думите и да им отделяме толкова подробно внимание.

има и такива познания, но когато стане въпрос за конкретен човек - всичко се разпада... Макар и да се намират общи неща, те са винаги в контекста на конкретната личност...

Вики, благодаря за включването! *

к.к.

Много често през комунизма говорехме и за вътрешна свобода. Бях написал дори такъв стих:
"Хвалят ми се с вътрешна свобода
толкова важни роби..."
Много стихове имам на тази тема.

Имаше такъв момент: вътрешна свобода, защото външна... нали се сещаш...

Много ти благодаря за това точно вмъкване - макар че анализът (разделянето на части) като такъв би трябвало да е свързан със синтез... е, това е въпрос на методология..

Благодаря за отделеното време, приятелю!

Спокойна вечер!

Там е работата. Когато опре до наистина човек знанията ги няма. Всичко е ненужна невярна и неизползваема теория.
Говорим за човек! Един човек, конкретен човек, различен от всички. И винаги е така.

... понякога не разбирам нищо, но пък си го признавам!

Та, ако желаеш, обясни по-... конкретно, подробно, точно, обстойно... и т.н.

Благодаря ти, че се отбиваш при мен...

@}>>->>--

Тя не може да е еднозначна и да се впише в черно белите теории. Тя е индивидуално понятие за всеки според различното ниво на израстването му. Най-видимата свобода се състои в спонтанността на човешките реакции. Колкото по-спонтанен, толкова по-свободен. Колкото по-свободен толкова по-голяма широчина на Аз-а, което води до удовлетвореност от живота.

Ами... много интересен коментар, който предполага и дискусия, но важното е, че допълва казаните преди това неща и става ценен именно с това, пък и не само...

Радвам се, че си тук! ;) *

Приятна и спокойна вечер!!

к.к.

Както казах, Кирил, ще чета внимателно коментарите под този ти постинг. И както предполагах коментарите наистина са крайно любопитни. Но те, любопитните коментари, са такива заради самия ти постинг.
Хубава събота и неделя!

Спокойни и приятни събота и неделя!! :) *

Намерим най-точното, най-пълното и най-сответствощото на нашите разбирания и нагласи определение на свободата ... ще дръзнем ли да бъдем свободни?

Така както си задал въпроса, нямам еднозначен отговор: може би, както винаги, едни ще "дръзнат", а други - не!

Прав си, така както те разбирам, че определението на свободата дори и да е необходимо, не е достатъчно условие, за да бъдем свободни или да поискаме и станем такива...

Поздрави,

к.к.

по-рано се е пишело Слобода и е близко до слободия .Няма нищо общо със свой, да ме прощаваш!
Аз я разбирам така :
Да не навлизаш в личното пространство на другия , без негово съгласие !
Живей и остави и другите да живеят !
Привет !

от свой , убеди ме !

И не съм съгласна, че това обезателно означава склонност към егоизъм, самотност.....Свободата предполага, разбира се ,и хармония на човек със заобикалящите го. Интересен въпрос задава и evrazol!
и много важен, особено днес и сега, когато трябва да дръзнем да отстояваме своето, ако искаме да се уважаваме.....Страшно ми допадат разсъжденията на vselena , но ние с нея и друг път сме разсъждавали сходно:"Най-видимата свобода се състои в спонтанността на човешките реакции. Колкото по-спонтанен, толкова по-свободен. Колкото по-свободен толкова по-голяма широчина на Аз-а, което води до удовлетвореност от живота".
Интересен постинг! И не е комплимент, когато нещо не ми харесва, го казвам направо и опонирам, ако трябва, за да защитя възгледите си. :):):)

Ами, съгласен съм с това, че всеки сам избира как да разбира и реализира свободата си (доколкото не му пречат непреодолими обективни фактори). Така че - не мога да коментирам избора ти, но мога да те поздравя, че имаш такъв, което си е пак вид свобода! :)

Благодаря ти, че си изложила своята гледна точка и си се спряла тук, в блога ми, отново! :)

Поздрави и усмивки! ;)

напълно съгласен съм с теб:
"Да не навлизаш в личното пространство на другия , без негово съгласие !
Живей и остави и другите да живеят !"

Но, все пак, колко ли хора го правят наистина?

Поздрави и ме извини, че отговарям със закъснение - мислех, че вече съм отговорил...!! :)