Двете бебета и Мама

(Съвременна притча)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Превод Пламен Сивов

 ... Тук аз нямам коментари! :))))

Пред тази желязна логика коментарите май са излишни!:)))

... наистина ли логиката е желязна? ;)

събужда правдоподобни асоциации. Права ли съм?

Права си, но те асоциациите са само в първо приближение... а по-нататък? М-м? :))))

Изключително ми допадна тълкуването ти и начинът, по който си показала как притчите могат свободно да "влизат" в живота! (Ако, разбира се, не приемем, че те оттам идват - притчите имам предвид).
Много ти благодаря, че се включи! :))*

Към Есен: Дали са вярващи или не всички деца са деца, а всички хора са хора. Никой не е сам причина за това, което е или не е. Не винаги всичко зависи от нас, както това дали сме вярващи бебета или не. :)))
Все пак е добре да се стремим към собственото си съвършенство.

мисля. че всичко зависи от нас. От кого другиго, може би от мама? :))
Много добре казано и те кара да се замислиш.
Поздрави :))

Радвам се, че се включваш - ами, да! От кого да зависи - от нас и... от мама! :)))

... А за татко никой не говори:)))))))))

И когато излезнем от нея - животът ни в тази обвивка е свършил. Дълго останах с разказа след прочитането му. Знаеш какво да предложиш, приятелю! Поздрав:)))

Наистина трябва да се стремим към съвършенството, syntez! Дори си мисля, че в този си стремеж, човек често се случва да премине границите на възможностите си. И все пак важни са добрите намерения ...(ще продължим в моя или твоя блог, а може и в ICQ, за да не разводняваме темата) .

и просто символичен. Невежеството е страх, и страхът май е невежество. Мама - Бог, живот след смъртта - аз съм от вярващите бебета.

Радвам се да те видя тук! :)))*

дали пък ние не се намираме в "утробата" на Бог?!

Добре дошла в блога ми! :))

... Да, може и тази версия да се разгледа - защо не?!

Поздрави! :)