Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2007 03:36 - Период на полуразпад
Автор: comfy Категория: Хоби   
Прочетен: 15055 Коментари: 34 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2009 14:02


Посвещава се на temenuga!

Специален поздрав за cefulesteven!


...  Не, това направо не се търпи - бива ли толкова шум?! Не ми се искаше да отварям очи - сънят бе свършил, а бе толкова романтичен и...

    Ама, наистина не се издържа!! Очевидно ще трябва да ставам и да се пробвам да прекратя тази врява.

  Престраших се и реших първо да погледна с едно око - прекалено подозрително ми се стори, че цялата тази бъркотия, крещене, бърборене и писъци е твърде близо, а може би в стаята ми?! Нима е възможно?!

    Да - възможно беше!

... Пъврото Нещо, което видях, беше едно мъничко опърпано момиченце, което ме зяпаше с кривогледите си очи и се хилеше непрестанно. Устата му беше неестествено широка или ми се видя такава, защото беше зейнала в някаква, като че ли парализирана, усмивка... Дрехите на момиченцето бяха в подчертано ярки цветове и в никакъв случай съразмерни. То ме видя и хилейки се започна да ми се криви насреща и да пее:

    - Не ме гледай така, момче! Не ме гледай така-а-а-а! Хахахаха!

  - Кое си или коя си ти? - попитах, а гласът ми бе толкова приглушен, че и аз не можах да се чуя.

  - Аз ли? - момиченцето безцеремонно си бръкна в носа и започна упорито да търси нещо там с пръст. Аз съм Ейфоринка. Ти много ме обичаш - не помниш ли? Колко пъти съм била до теб, когато удариш две ракийки! Хахахахаха....

    - Искаш да кажеш, че се познаваме?? - възкликнах, но отново не се чух.

   Междувременно забелязах, че стаята е пълна с различни гротескни индивиди, а някои дори си бяха просто... фигури... но живи, оживели по някакъв странен, мистичен начин. Боже, помислих си, сигурно още спя... Но пък, що за сън е това?...

   - Не-е, не спиш!! Не спиш, помогни ми! - съвсем наблизо бе застанало малко човече, което се състоеше почти само от глава. Останалите части на тялото му бяха толкова нищожни, в сравнение с главата му, че веднага разбрах - полудявам, това са глюки, халюцинации... Леле, и откъде-накъде? Нима човек усеща, когато полудява? Нима разбира, че вече е луд?? Не... Мисля, че бях чувал и чел обратното...

    - Виж к"во, мога само да ти гарантирам, че не спиш! А дали си луд или не - това е друг въпрос. Не съм психиатър. - продължаваше да дрънка човечето. Ти добре, че се събуди! Кажи какво ще правим сега с тази паплач??

    - Слушай - казах му, - обясни ми какво става - можеш ли?

    - Първо нека ти кажа, че с Твоите експерименти се стигна дотук - виж сега в какво положение сме! Тез" дет" ги изпусна без контрол сега ще ти изядат ушите - които ти нямаш, де...

    С всеки изминал миг изумлението ми растеше, особено като почнах да различавам по-добре кълчещите се, викащи и подскачащи фигури наоколо - такива неща дори във филмите на Спилбърг и Лукас нямаше...

    - Добре! - казах на човечето, мъчейки се да чуя гласа си. Кажи ми ти кой си и обясни за какво става дума! Слушам те, ехо-о!!
Човечето се обърна към мен, макар че за малкото му краче се беше залепило едно от пръв поглед много досадно същество, което виеше и стенеше, а след това се усмихваше с някаква предизвикателна усмивка и намигаше. После пак стенеше, виеше и дърпаше малкия ми събеседник като му говореше: "Мразя те, обичайки те! Обичам те, мразейки те! М-м-м-м, чуй ме-е-е! М-мммм, ех-ех... ех-ех...".

    ... - Всичко започна с твоя експеримент... Ето, аз например съм Инчо. Кой е Инчо ли? Ами това е съкратено - ти така се подиграваше с мен, т.е., с акъла си - Интелектчо, или Инчо! Та аз съм Инчо. Това досадно същество е Амбивалентка - много е гнусна и нетърпима, но... Какво да се прави? Ти самият искаше след Трансформацията всички да останат до теб - "за да ги видя и лично да се запозная с тях, а и за всеки случай"! Ето ти сега!!! Запознай се! Да ти ги представя ли?

    Човечето направи неприличен жест с ръка, на някакъв рошав старец, който постоянно се мъчеше да вметне нещо и да го прекъсне, а после се обърна към мен и каза:
  - Виждаш ли го? Ей този ми изяде главата!! Той е Старецът-съмнение - постоянно ме подбутва с бастуна си, вече ме боли навсякъде... А онова там плоското като електрически скат същество, дето е залепнало за земята и отваря очи на всеки пет секунди е твоята Акрофобия. Знам, че не я обичаш, ама ти настояваше ВСИЧКИ да са тук - ето ти я и нея... Ами онази рехава мъглявина, дето не може дори и формата си да запази постоянно - това е една от многото тук твои Мечти, в които и ти самият не вярваш...

   - Чакак, чакай! - прекъснах го. Какво значи всичко това, по дяволите??

      - Изслушай ме, де! То затова има там едно мъничко мишленце в ъгъла на стаята - все се крие - Търпението ти. Изведнъж човечето се намръщи - от другия край на необичайно голямата стая бавно и важно се приближаваше към нас някаква сравнително внушителна на общия фон фигура - с костюм и вратовръзка, приличаща на героя на Брат Пит от оня готин филм "Джо Блек" или нещо такова... Той обаче се спря - погледна към мен многозначително, после хвърли презрителен поглед към моя събеседник и каза небрежно:

    - Когато този дърдорко спре, обади ми се, за да ти обясня накратко нещата... ОК?

   - Ти кой си? - попитах и все повече започвах да се притеснявам, че не чувам гласа си - но пък те чуваха какво им говоря...

    - Аз ли? Аз съм Разумът ти... Мислех, че Инчо ще ти покаже първо мен - но неговите приоритети са винаги непредсказуеми! Интересно как може да има такава важна роля в живота ти!!

    ... Усетих нещо като студена вълна - обля ме за миг, но после бях потопен отново в тази "действителност".

    - Я-а-а-а, събуди се!!! - разкрещя се някакво рунтаво човече, което кой знае защо постоянно сменяше външния си вид и формата си като реклама в интернет и ужасно се кривеше... Останалите "твари" го чуха, спряха за миг врявата и заниманията си и се приближиха към мен, нареждайки се в полукръг, но в няколко редички - много бяха...

    - Приятели! - простенах без да се чувам. Първо ми простете, ако съм ви обидил с нещо, а после... после се представете, а?
Те започнаха да си шушукат, дочуха се откъслечни фрази "още не е на себе си", "... дали ще понесе всичко в това състояние", "предпочитам да съм на... място" и други съвсем безсмислени за мен неща...

    Инчо отново взе инициативата и започна:

    - Точно в 23 часа и 32 минути започна Трансформацията. Целта беше, според моята теория, да се отделят всички ненужни за съвместното ни с тебе съществуване емоции, характерови черти, навици и прочие характеристики (тук Инчо замълча и ме погледна бързо - явно премисляше какво да ми спести от обяснението), за да можем да се приближим с тебе максимално до Трансцендентната ти същност - хе-хе, към която се надявах, че принадлежа и аз...но, уви - и ето я цялата паплач, за която ти специално ме предупреди да не унищожавам веднага с Трансформъра, ама защо ли те послушах?...

    Започна се дюдюкане и направо викане от страна на някои "индивиди", несъгласни с определението паплач, а имаше и такива, които откровено се мъчеха да наплюят Инчо...

   Пробивайки си път през останалите, едно наперено и приличащо на зелено вълнисто папагалче същество, но с доста по-големи размери, се опита да клъвне в окото моя "гид", който, обаче, успя ловко да се измъкне, извади едно огледало, бързо го нагласи пред очите на огромното папагалче и то се сви и приклекна на пода...
    - Така е... - отговори на питащия ме поглед Инчо, Завистта ти я укротявам само като й покажа образа на Истинската Любов. Но тя понеже е по-скромна и не се вижда оттук, мога само с огледалото...

    - Покажи ми я! - примолих се аз.

    - Ами, извикай я. Тя е много интересно същество - ту се появява на преден план, ту  въобще се скрива... и ти на това му викаш Истинска Любов! А я погледни тук тези десетина "разнояйчни" близнаци - оказва се, че това са твоите страхове!! Мно-о-ого са отвратителни - врат се навсякъде, пречат на всичко и всички, миришат гадно - ужас!!! Виж, друг е въпросът с Тъгата - кротка е, а и красива... А Тревогата, пък, не се е спряла, откакто мина Трансформацията - вече знае всички дупчици по стените, тавана и пода и продължава да щъка с огромна скорост из цялото помещение...

    - Ясно... - казах. Искаш да кажеш, че съм се разпаднал на отделни свои съставки, елементи? Това само за психиката ми ли се отнася?
    - О-о-о-о, още не си на себе си! Погледни онази лелка, дето постоянно си брои пръстите - Паметта ти, хич не изглежда добре... Поне на мене не ми изглежда добре! Ами онова дебеланче, дето се е излегнало и пие вече осма водка, пушейки цигара след цигара? Това било Кефът ти - твърди, че се познавате от студентските години, ама лъже!

    Тук Инчо се засмя и каза, намигвайки ми съучастнически:

   - Видях там няколко много интересни същества - те казаха, че също са твои приятели от студентските, а някои и от ученическите години...М-м, готини са и миришат приятно - Обич, Любов, Вяра, Надя!! Трябва само да ги видиш!

    През това време насъбралите се наоколо, които досега гледаха общо взето тъпо и слушаха за какво си говорим, започнаха да мърдат да се хапят едни други, да се стремят да дойдат по-близо до мен... Добре че беше "Джо Блек" - Разумът, той успяваше да прогони някои от тях само с поглед, но други - с откровена сила...

    ... Тогава реших да се понадигна - явно е време за ставане и действане, но... не се получи! Погледнах натам, където трябваше да са ръцете ми - нямаше нищо!

    - Инчо-о-о-о, Разуме-е-е-е, къде съм?! Какво е станало с мен - веднага ми кажете!!!

    - Ами - бавно започна Разумът, - подведе те най-добрият ти приятел Инчо и ти обеща пълно себепознание, ако успееш да се освободиш от емоции, традиции, навици, потребности, "безсмислени" мотиви, влечения, инстинкти и прочие. Каза ти, че "чистият" Интелект и ти можете да достигнете до Върховно познание на същността на нещата. Прдстави си, - Разумът се усмихна криво, - Инчо дори ти каза, че Здравият Разум също не ти е нужен... Представяш ли си - оказва се, че и аз трябва да бъда унищожен... Хм... Всичко зависи от теб! Ти решаваш! Разбира се, за част от нещата съм съгласен с Инчо - тук има много боклук, много! - и той посочи множеството от най-различни гърчещи се и променящи формата си и цвета същества.

    - Повечето от тези плазмодии емоциите не са ти нужни - аз също смятам така! - възцари се тишина и съществата вкупом погледнаха в моята посока (как да кажа към мен, като и аз не се виждах?) и, като че ли, очакваха решителната последна присъда...

    - Момент, искаш да кажеш... искате двамата с Инчо да кажете, че всички твари в тази стая са частици от мен??

    ... Мълчанието беше пълно. Секунда-две-три... Тогава се появи красива девойка, която правеше страхотно впечатление с красотата и грациозността си - много от съществата откровено се стремяха да не гледат към нея и направо се свиха като че от страх... Тя каза:

    - Задай въпроса си! Главният въпрос - този, който стои все още неизречен! Хайде, смело! - погледнах наоколо, направо се ужасих от вида и поведението на някои същества, но пък щом са частици от мен... Попитах:

    - Какво съм аз? Не се виждам!!

   Вълна на общо облекчение премина през събралото се постоянно движещо се множество...

    - Ти си Душата! Но, разбира се, една гола душа, изпълнена с дух! Искам да знаеш, че ти искаше това, аз само ти помогнах да съблечеш всичко от себе си! - някак печално промърмори Инчо...

    - И трябва да решиш дали ще се разделиш с всички нас или... ще ни вземеш обратно! - някак загадъчно се усмихна красивата девойка.

    - Ти коя си? - попитах безшумно.

    - Имаш по-важен въпрос за решаване! - отговори кротко тя...

    Погледнах ги отново: подобна на папагал Завист, омърлушена красива Тъга, ухилена постоянно еуфория-Ейфоринка, непрестанно променящото се и на цвят и по форма Настроение, покритата в язви Ревност, чистият и приветлив Смях, страшното същество с повече от 100 зъба Ярост, кръгличкото същественце с цигара в уста и чаша в ръка Кефът, няколкото красиви като цветя фигури на Любов, Обич, Вяра и Надежда, покритото с безброй бръчки лице на Тревогата, която и сега се въртеше наоколо... излъчващата светлина Радост, наредените като шишенца Страхове и застаналите до тях Фобии...и, разбира се Инчо и Разум....

    Хвърлих последен поглед към тях и ослепителна светлина ме прониза: беше дошъл мигът на Избора!

    ... Знаех, че нямам много време - секунди, усещах го! Всички вече стояха вцепенени и очакваха съдбата си!

    ... Но, времето спря и Решението увисна във въздуха!

    Започна нов цикъл...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. danistar - Добро утро.
08.09.2007 09:26
ХАреса ми :)
Весел ден.
цитирай
2. fiona - Май най-добре всички Те
08.09.2007 11:09
се балансират в нас. :)
цитирай
3. melsun - Впечатляващо!
08.09.2007 16:27
Всичко това е в нас и се проявава в различен момент,в зависимост от дадена ситуация...Някои човечета са мънички,други далеч по-големи,трети огромни...Така ги виждам аз...Те са част от нас... не можем да ги убием...Можем да ги приспим,укротим,опитомим...Може би в даден момент бихме имали нужда от някое от тях...
Това ми идва на пръв прочит!Дългичко е...може би,защото е сложно само по себе си?
Поздрави,comfy!:)

Не зная защо през цялото време,докато четях ми се появяваше в съзнанието онова малко човече-хобитът от "Хари Потър" :) Просто някаква асоциация...
цитирай
4. comfy - Дани,
08.09.2007 18:10
благодаря ти! Много си любезна!! ;)*
цитирай
5. comfy - Ами, Фионке,
08.09.2007 18:11
може би е така - но, като че ли и не можем без тях, защото са част от нашата същност... Или не? ;)))*
цитирай
6. comfy - Ася,
08.09.2007 18:15
радвам се, че си тук и че си впечатлена!:)))
... Нямам никаква представа за нещата около Хари Потър - нито пък за героите около него! :)))
Пълен профан съм в това отношение... Но щом казваш, че имаш такива асоциации... :))

Поздрави, дружке! ;)*
цитирай
7. trevistozelena - е,нямам думи!
08.09.2007 19:38
най-най-искрени аплаузи:) страшно аналитично, въздействащо и най-важното- интересно,писание.
поздрави!!!
:)
цитирай
8. comfy - Тревичке,
08.09.2007 19:41
казани именно от теб, тези комплименти имат двойно по-голяма сила! :)

Много ти благодаря!! ;))*

Здраве и любов! :)
цитирай
9. temenuga - Един страхотен сюрреалистичен илюзорно-истинен поглед - навътре, и отвъд душевните параметри...
09.09.2007 03:56
Невероятно съчетание на разум и ирационализъм, на импулсивност и аскетична сдържаност, на аналитичност и красиво разпръснат във време-пространството "хаос".
Всичко това - брилянтно съчетано, подчинено на словесната еквилибристика, която изтънчено борави с понятийната йерархична система на Душата...
Поздравления!

А защо постингът е посветен точно на мен:)))
Моята същност толкова ли е потресаващо-учудващо-безобразно-екстатично объркана:))) /просто скромно въпросче;)))/
цитирай
10. comfy - Привет,
09.09.2007 11:40
хубаво цвете! :))

Много благодаря за комплиментите и задълбочения прочит на непретенциозния разказ - когато такъв анализ е получен от колега всяка дума е "на вес золото"! :)))

... А е посветен на теб, както и има поздрав за Чочо, защото ми се искаше и по такъв начин да поднеса своята благодарност към това, което правите двамата, присъствайки в блог.бг...

(Бай дъ уей, много голяма част от предишните ми постинги са посветени на различни хора от блога, с което, от една страна, им засвидетелствах своето внимание и признание, а от друга - просто исках да им доставя някаква, макар и малка, радост... Във всички случаи, съдържанието на постинга не се и не бива да се свързва с личността на тези, на които е посветен - това е като неочакван подарък, който може и да не ти послужи за нищо, но е направен от сърце...)

Усмивки и прегръдки! ;)**
цитирай
11. viovioi - *
09.09.2007 12:06
Хареса ми разказа.На всичко психарско съм фен.А вие двамата "c" & "t", не се възгордявайте, защото той все пак е доктор и поставя диагнози! Поздрави на всички и лек ден)))
цитирай
12. comfy - :))) Вили,
09.09.2007 12:19
аз ще се възгордея (забрави мен да предупредиш!), но не заради друго, а поради факта, че получавам такава положителна оценка от човек, привикнал към контРапункта! :Ррр

Поздрави и усмивки, Вили! ;))**
цитирай
13. marty - Ново амплоа?
09.09.2007 18:19
Интересно...
Хареса ми това взиране навътре -
в същността и детайлите.
Поздрави !

цитирай
14. comfy - Привет, Марти! :)))
09.09.2007 18:42
Благодаря ти, че спря тук и прочете - благодаря и за положителния комент'!!
... Чак пък "ново амплоа"?! Като се замисля... в блога имам още едно публикувано разказче - но това беше в началото... ;))))

Поздрави и усмивки и за теб! ;)*
цитирай
15. temenuga - Благодаря за неочакваното подаръче - изненадата бе съчетана само с позитивни емоции:)
09.09.2007 19:16
Предоставената възможност за изживяване на радост от едно емоционално признание за личностното ми проявление тук, дължа на теб, comfy!
Ти си един мъдрец с душа, доста далеч от студенокръвната интелектуализация, ампутирала всеки повей на чувства в себепроявяването...
Благодаря ти още веднъж!
P.S. Дъщеря ми също ти стана фенка:
цитирай
16. comfy - Ох, Теменуга...
09.09.2007 19:34
Колко ми е трудно да отговарям на такива коментари, но... защо пък да отговарям?! Просто ще си призная:

Много ми е приятно да прочета такива редове, написани за мен! ;)))

Весела вечер и успешна нова седмица, Теменуга!! :))*

... А на малката фенка Дидка... кажи, че чувствата ни са взаимни!!! ;))
цитирай
17. kokoshinka - Радвам се:)) Тра-ла-ла:))) П...
09.09.2007 21:51
Радвам се:)) Тра-ла-ла:)))
Поздрави:)
цитирай
18. comfy - Ей, че
09.09.2007 22:30
хубаво го изпя това "тра-ла-ла"!!! :)))

Я сега пак, но повиши тоналността с диез, ОК? ;))))

Поздравчета и от мен! ;)
цитирай
19. mattea - Хм хм хм :)
10.09.2007 09:56
А пък на мен ми казваш да съм била развивала и довършвала :))))).
Много як разказ :)))))). Аз таман се бях приготвила да разбера съвсем всичко, тайните на битието, на душите, вечният въпрос и всичко останало и хоп - нов цикъл! :)))))))))). Ще трябва да взема сега Амбивалентка с мен и да и се смея и радвам целия ден, че е толкова истинска ...докато свърши и този цикъл :))))))
цитирай
20. temenuga - Не позволявам да се повишават тоналности, особено с диез:)
10.09.2007 09:57
Аз съм и музикант, така че имам доста добър слух, не понасям фалшивини /във всякакъв аспект:)/. Така че - моята щерка да си пее песенчицата в дадената тоналност, без повишения /или, респективно, понижения:)/, диригентът съм аз:) Ясно;)))?
Иначе - благодаря и аз за хубавите думи, упсешна седмица и на теб!
И нови разкази, метафорично-еуфорични, да напишеш:)!
цитирай
21. comfy - mattea,
10.09.2007 10:23
усмивке, радвам се, че си се отбила тук и си оставила този духовит коментар!! :))))
Благодаря ти!! **
Весела и успешна седмица ти желая - с много любов! ;)*
цитирай
22. comfy - Е-е-е-е,
10.09.2007 10:25
щом диригентът каже нещо - това е закон!! ;)))

Благодаря за пожеланията - успешна и красива седмица и на вас двечките!! :)))***
цитирай
23. temenuga - :) Е, нямам квалификация за диригент, сама си я присвоих:)
10.09.2007 11:39
Била съм само скромна учителка по пиано /едно време, като че ли преди 100 години вече:)/. Но що се отнася за родната дъщеря - може да се чиня диригентка, нали;)?
Благодаря за пожеланията! И на теб - ползотворна седмица!
цитирай
24. comfy - :)))
10.09.2007 11:42
"Но що се отнася за родната дъщеря - може да се чиня диригентка, нали;)?"

А пита ли нея? ;)))))))
цитирай
25. viovioi - и аз да ви поздравя с нещо супер интилигентно...
10.09.2007 11:57
Текста е от един македонски тълковен речник публикуван от фурийка тук!

СНОБА : "Пръдим само в добро дружство"
Кавалера" "Пущам дамата да пръдне пръва"
сантименталния"Мислим како би било да ни съм пръднаол"
Спортиста"Ако некой пръдне еднаж, он ke пръдне два пута да го обори рекордот" има и още много..
цитирай
26. comfy - Вили,
10.09.2007 11:59
че-е-етох го маке-речника... :)))

Весела и успешна седмица ти желая - и много любов! ;))*
цитирай
27. tsvetamak - Емоциите...
10.09.2007 21:09
Наистина бихме се трансформирали в нещо друго,ако те не населяваха душите ни. А въпреки желанието ни да сме освободени от повечето от тях все пак държим да сме човеци.
Много, много ми хареса "различността" ти в написването на разказа!
Поздрави:)
цитирай
28. comfy - :)) Цвете,
10.09.2007 22:07
благодаря ти за оценката - в мен се появиха приятни емоции, без които определено не можем!! ;)))

Весела и успешна седмица! ;)*
цитирай
29. kokoshinka - Тра-ла-лааа-лалалаааааааааа...
11.09.2007 01:51
Тра-ла-лааа-лалалаааааааааааа:))))
цитирай
30. comfy - Точно
11.09.2007 10:22
така-а-а-а-а... ;)))
цитирай
31. kokoshinka - :)))))))))))
11.09.2007 11:38
:)))))))))))
цитирай
32. comfy - ;)
12.09.2007 20:18
@}>>-->>--
цитирай
33. priqtel12 - Дааа.....Ето я твоята теза за единство на тяло, душа и Дух,
23.07.2009 00:40
и разбира се изборът ти сигурно ще бъде да си запазиш всичко, което е в онази стая....Изкуших се първо да отговоря, а сега ще се върна да прочета коментарите и мога да кажа още нещо.....Прочетох ги и за разлика от някои от коментиращите ще си призная, че не ми хареса отначало,/може би защото не съм фен на психарското/, докато не разбрах идеята ти, затова се върнах да го прочета отново .....
цитирай
34. comfy - Иве,
23.07.2009 17:25
аз рядко пиша разказчета... Но, ако трябва да съм откровен, струва ми се, че този се получи - успях да изкажа, според мен, това, което исках и то по начина, по който си представях...

... Не знам дали ОБЕКТИВНО съм прав, но на мен ми се струва, че разказчето се получи... :)))

Благодаря ти, че го прочете и каза мнението си! ;))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: comfy
Категория: Хоби
Прочетен: 3326865
Постинги: 233
Коментари: 6881
Гласове: 61740
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031