Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
08.09.2007 03:36 -
Период на полуразпад
Автор: comfy
Категория: Хоби
Прочетен: 15055 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2009 14:02
Прочетен: 15055 Коментари: 34 Гласове:
0
Последна промяна: 19.03.2009 14:02
Посвещава се на temenuga!
Специален поздрав за cefulesteven!
... Не, това направо не се търпи - бива ли толкова шум?! Не ми се искаше да отварям очи - сънят бе свършил, а бе толкова романтичен и...
Ама, наистина не се издържа!! Очевидно ще трябва да ставам и да се пробвам да прекратя тази врява.
Престраших се и реших първо да погледна с едно око - прекалено подозрително ми се стори, че цялата тази бъркотия, крещене, бърборене и писъци е твърде близо, а може би в стаята ми?! Нима е възможно?!
Да - възможно беше!
... Пъврото Нещо, което видях, беше едно мъничко опърпано момиченце, което ме зяпаше с кривогледите си очи и се хилеше непрестанно. Устата му беше неестествено широка или ми се видя такава, защото беше зейнала в някаква, като че ли парализирана, усмивка... Дрехите на момиченцето бяха в подчертано ярки цветове и в никакъв случай съразмерни. То ме видя и хилейки се започна да ми се криви насреща и да пее:
- Не ме гледай така, момче! Не ме гледай така-а-а-а! Хахахаха!
- Кое си или коя си ти? - попитах, а гласът ми бе толкова приглушен, че и аз не можах да се чуя.
- Аз ли? - момиченцето безцеремонно си бръкна в носа и започна упорито да търси нещо там с пръст. Аз съм Ейфоринка. Ти много ме обичаш - не помниш ли? Колко пъти съм била до теб, когато удариш две ракийки! Хахахахаха....
- Искаш да кажеш, че се познаваме?? - възкликнах, но отново не се чух.
Междувременно забелязах, че стаята е пълна с различни гротескни индивиди, а някои дори си бяха просто... фигури... но живи, оживели по някакъв странен, мистичен начин. Боже, помислих си, сигурно още спя... Но пък, що за сън е това?...
- Не-е, не спиш!! Не спиш, помогни ми! - съвсем наблизо бе застанало малко човече, което се състоеше почти само от глава. Останалите части на тялото му бяха толкова нищожни, в сравнение с главата му, че веднага разбрах - полудявам, това са глюки, халюцинации... Леле, и откъде-накъде? Нима човек усеща, когато полудява? Нима разбира, че вече е луд?? Не... Мисля, че бях чувал и чел обратното...
- Виж к"во, мога само да ти гарантирам, че не спиш! А дали си луд или не - това е друг въпрос. Не съм психиатър. - продължаваше да дрънка човечето. Ти добре, че се събуди! Кажи какво ще правим сега с тази паплач??
- Слушай - казах му, - обясни ми какво става - можеш ли?
- Първо нека ти кажа, че с Твоите експерименти се стигна дотук - виж сега в какво положение сме! Тез" дет" ги изпусна без контрол сега ще ти изядат ушите - които ти нямаш, де...
С всеки изминал миг изумлението ми растеше, особено като почнах да различавам по-добре кълчещите се, викащи и подскачащи фигури наоколо - такива неща дори във филмите на Спилбърг и Лукас нямаше...
- Добре! - казах на човечето, мъчейки се да чуя гласа си. Кажи ми ти кой си и обясни за какво става дума! Слушам те, ехо-о!!
Човечето се обърна към мен, макар че за малкото му краче се беше залепило едно от пръв поглед много досадно същество, което виеше и стенеше, а след това се усмихваше с някаква предизвикателна усмивка и намигаше. После пак стенеше, виеше и дърпаше малкия ми събеседник като му говореше: "Мразя те, обичайки те! Обичам те, мразейки те! М-м-м-м, чуй ме-е-е! М-мммм, ех-ех... ех-ех...".
... - Всичко започна с твоя експеримент... Ето, аз например съм Инчо. Кой е Инчо ли? Ами това е съкратено - ти така се подиграваше с мен, т.е., с акъла си - Интелектчо, или Инчо! Та аз съм Инчо. Това досадно същество е Амбивалентка - много е гнусна и нетърпима, но... Какво да се прави? Ти самият искаше след Трансформацията всички да останат до теб - "за да ги видя и лично да се запозная с тях, а и за всеки случай"! Ето ти сега!!! Запознай се! Да ти ги представя ли?
Човечето направи неприличен жест с ръка, на някакъв рошав старец, който постоянно се мъчеше да вметне нещо и да го прекъсне, а после се обърна към мен и каза:
- Виждаш ли го? Ей този ми изяде главата!! Той е Старецът-съмнение - постоянно ме подбутва с бастуна си, вече ме боли навсякъде... А онова там плоското като електрически скат същество, дето е залепнало за земята и отваря очи на всеки пет секунди е твоята Акрофобия. Знам, че не я обичаш, ама ти настояваше ВСИЧКИ да са тук - ето ти я и нея... Ами онази рехава мъглявина, дето не може дори и формата си да запази постоянно - това е една от многото тук твои Мечти, в които и ти самият не вярваш...
- Чакак, чакай! - прекъснах го. Какво значи всичко това, по дяволите??
- Изслушай ме, де! То затова има там едно мъничко мишленце в ъгъла на стаята - все се крие - Търпението ти. Изведнъж човечето се намръщи - от другия край на необичайно голямата стая бавно и важно се приближаваше към нас някаква сравнително внушителна на общия фон фигура - с костюм и вратовръзка, приличаща на героя на Брат Пит от оня готин филм "Джо Блек" или нещо такова... Той обаче се спря - погледна към мен многозначително, после хвърли презрителен поглед към моя събеседник и каза небрежно:
- Когато този дърдорко спре, обади ми се, за да ти обясня накратко нещата... ОК?
- Ти кой си? - попитах и все повече започвах да се притеснявам, че не чувам гласа си - но пък те чуваха какво им говоря...
- Аз ли? Аз съм Разумът ти... Мислех, че Инчо ще ти покаже първо мен - но неговите приоритети са винаги непредсказуеми! Интересно как може да има такава важна роля в живота ти!!
... Усетих нещо като студена вълна - обля ме за миг, но после бях потопен отново в тази "действителност".
- Я-а-а-а, събуди се!!! - разкрещя се някакво рунтаво човече, което кой знае защо постоянно сменяше външния си вид и формата си като реклама в интернет и ужасно се кривеше... Останалите "твари" го чуха, спряха за миг врявата и заниманията си и се приближиха към мен, нареждайки се в полукръг, но в няколко редички - много бяха...
- Приятели! - простенах без да се чувам. Първо ми простете, ако съм ви обидил с нещо, а после... после се представете, а?
Те започнаха да си шушукат, дочуха се откъслечни фрази "още не е на себе си", "... дали ще понесе всичко в това състояние", "предпочитам да съм на... място" и други съвсем безсмислени за мен неща...
Инчо отново взе инициативата и започна:
- Точно в 23 часа и 32 минути започна Трансформацията. Целта беше, според моята теория, да се отделят всички ненужни за съвместното ни с тебе съществуване емоции, характерови черти, навици и прочие характеристики (тук Инчо замълча и ме погледна бързо - явно премисляше какво да ми спести от обяснението), за да можем да се приближим с тебе максимално до Трансцендентната ти същност - хе-хе, към която се надявах, че принадлежа и аз...но, уви - и ето я цялата паплач, за която ти специално ме предупреди да не унищожавам веднага с Трансформъра, ама защо ли те послушах?...
Започна се дюдюкане и направо викане от страна на някои "индивиди", несъгласни с определението паплач, а имаше и такива, които откровено се мъчеха да наплюят Инчо...
Пробивайки си път през останалите, едно наперено и приличащо на зелено вълнисто папагалче същество, но с доста по-големи размери, се опита да клъвне в окото моя "гид", който, обаче, успя ловко да се измъкне, извади едно огледало, бързо го нагласи пред очите на огромното папагалче и то се сви и приклекна на пода...
- Така е... - отговори на питащия ме поглед Инчо, Завистта ти я укротявам само като й покажа образа на Истинската Любов. Но тя понеже е по-скромна и не се вижда оттук, мога само с огледалото...
- Покажи ми я! - примолих се аз.
- Ами, извикай я. Тя е много интересно същество - ту се появява на преден план, ту въобще се скрива... и ти на това му викаш Истинска Любов! А я погледни тук тези десетина "разнояйчни" близнаци - оказва се, че това са твоите страхове!! Мно-о-ого са отвратителни - врат се навсякъде, пречат на всичко и всички, миришат гадно - ужас!!! Виж, друг е въпросът с Тъгата - кротка е, а и красива... А Тревогата, пък, не се е спряла, откакто мина Трансформацията - вече знае всички дупчици по стените, тавана и пода и продължава да щъка с огромна скорост из цялото помещение...
- Ясно... - казах. Искаш да кажеш, че съм се разпаднал на отделни свои съставки, елементи? Това само за психиката ми ли се отнася?
- О-о-о-о, още не си на себе си! Погледни онази лелка, дето постоянно си брои пръстите - Паметта ти, хич не изглежда добре... Поне на мене не ми изглежда добре! Ами онова дебеланче, дето се е излегнало и пие вече осма водка, пушейки цигара след цигара? Това било Кефът ти - твърди, че се познавате от студентските години, ама лъже!
Тук Инчо се засмя и каза, намигвайки ми съучастнически:
- Видях там няколко много интересни същества - те казаха, че също са твои приятели от студентските, а някои и от ученическите години...М-м, готини са и миришат приятно - Обич, Любов, Вяра, Надя!! Трябва само да ги видиш!
През това време насъбралите се наоколо, които досега гледаха общо взето тъпо и слушаха за какво си говорим, започнаха да мърдат да се хапят едни други, да се стремят да дойдат по-близо до мен... Добре че беше "Джо Блек" - Разумът, той успяваше да прогони някои от тях само с поглед, но други - с откровена сила...
... Тогава реших да се понадигна - явно е време за ставане и действане, но... не се получи! Погледнах натам, където трябваше да са ръцете ми - нямаше нищо!
- Инчо-о-о-о, Разуме-е-е-е, къде съм?! Какво е станало с мен - веднага ми кажете!!!
- Ами - бавно започна Разумът, - подведе те най-добрият ти приятел Инчо и ти обеща пълно себепознание, ако успееш да се освободиш от емоции, традиции, навици, потребности, "безсмислени" мотиви, влечения, инстинкти и прочие. Каза ти, че "чистият" Интелект и ти можете да достигнете до Върховно познание на същността на нещата. Прдстави си, - Разумът се усмихна криво, - Инчо дори ти каза, че Здравият Разум също не ти е нужен... Представяш ли си - оказва се, че и аз трябва да бъда унищожен... Хм... Всичко зависи от теб! Ти решаваш! Разбира се, за част от нещата съм съгласен с Инчо - тук има много боклук, много! - и той посочи множеството от най-различни гърчещи се и променящи формата си и цвета същества.
- Повечето от тези плазмодии емоциите не са ти нужни - аз също смятам така! - възцари се тишина и съществата вкупом погледнаха в моята посока (как да кажа към мен, като и аз не се виждах?) и, като че ли, очакваха решителната последна присъда...
- Момент, искаш да кажеш... искате двамата с Инчо да кажете, че всички твари в тази стая са частици от мен??
... Мълчанието беше пълно. Секунда-две-три... Тогава се появи красива девойка, която правеше страхотно впечатление с красотата и грациозността си - много от съществата откровено се стремяха да не гледат към нея и направо се свиха като че от страх... Тя каза:
- Задай въпроса си! Главният въпрос - този, който стои все още неизречен! Хайде, смело! - погледнах наоколо, направо се ужасих от вида и поведението на някои същества, но пък щом са частици от мен... Попитах:
- Какво съм аз? Не се виждам!!
Вълна на общо облекчение премина през събралото се постоянно движещо се множество...
- Ти си Душата! Но, разбира се, една гола душа, изпълнена с дух! Искам да знаеш, че ти искаше това, аз само ти помогнах да съблечеш всичко от себе си! - някак печално промърмори Инчо...
- И трябва да решиш дали ще се разделиш с всички нас или... ще ни вземеш обратно! - някак загадъчно се усмихна красивата девойка.
- Ти коя си? - попитах безшумно.
- Имаш по-важен въпрос за решаване! - отговори кротко тя...
Погледнах ги отново: подобна на папагал Завист, омърлушена красива Тъга, ухилена постоянно еуфория-Ейфоринка, непрестанно променящото се и на цвят и по форма Настроение, покритата в язви Ревност, чистият и приветлив Смях, страшното същество с повече от 100 зъба Ярост, кръгличкото същественце с цигара в уста и чаша в ръка Кефът, няколкото красиви като цветя фигури на Любов, Обич, Вяра и Надежда, покритото с безброй бръчки лице на Тревогата, която и сега се въртеше наоколо... излъчващата светлина Радост, наредените като шишенца Страхове и застаналите до тях Фобии...и, разбира се Инчо и Разум....
Хвърлих последен поглед към тях и ослепителна светлина ме прониза: беше дошъл мигът на Избора!
... Знаех, че нямам много време - секунди, усещах го! Всички вече стояха вцепенени и очакваха съдбата си!
... Но, времето спря и Решението увисна във въздуха!
Започна нов цикъл...
Специален поздрав за cefulesteven!
... Не, това направо не се търпи - бива ли толкова шум?! Не ми се искаше да отварям очи - сънят бе свършил, а бе толкова романтичен и...
Ама, наистина не се издържа!! Очевидно ще трябва да ставам и да се пробвам да прекратя тази врява.
Престраших се и реших първо да погледна с едно око - прекалено подозрително ми се стори, че цялата тази бъркотия, крещене, бърборене и писъци е твърде близо, а може би в стаята ми?! Нима е възможно?!
Да - възможно беше!
... Пъврото Нещо, което видях, беше едно мъничко опърпано момиченце, което ме зяпаше с кривогледите си очи и се хилеше непрестанно. Устата му беше неестествено широка или ми се видя такава, защото беше зейнала в някаква, като че ли парализирана, усмивка... Дрехите на момиченцето бяха в подчертано ярки цветове и в никакъв случай съразмерни. То ме видя и хилейки се започна да ми се криви насреща и да пее:
- Не ме гледай така, момче! Не ме гледай така-а-а-а! Хахахаха!
- Кое си или коя си ти? - попитах, а гласът ми бе толкова приглушен, че и аз не можах да се чуя.
- Аз ли? - момиченцето безцеремонно си бръкна в носа и започна упорито да търси нещо там с пръст. Аз съм Ейфоринка. Ти много ме обичаш - не помниш ли? Колко пъти съм била до теб, когато удариш две ракийки! Хахахахаха....
- Искаш да кажеш, че се познаваме?? - възкликнах, но отново не се чух.
Междувременно забелязах, че стаята е пълна с различни гротескни индивиди, а някои дори си бяха просто... фигури... но живи, оживели по някакъв странен, мистичен начин. Боже, помислих си, сигурно още спя... Но пък, що за сън е това?...
- Не-е, не спиш!! Не спиш, помогни ми! - съвсем наблизо бе застанало малко човече, което се състоеше почти само от глава. Останалите части на тялото му бяха толкова нищожни, в сравнение с главата му, че веднага разбрах - полудявам, това са глюки, халюцинации... Леле, и откъде-накъде? Нима човек усеща, когато полудява? Нима разбира, че вече е луд?? Не... Мисля, че бях чувал и чел обратното...
- Виж к"во, мога само да ти гарантирам, че не спиш! А дали си луд или не - това е друг въпрос. Не съм психиатър. - продължаваше да дрънка човечето. Ти добре, че се събуди! Кажи какво ще правим сега с тази паплач??
- Слушай - казах му, - обясни ми какво става - можеш ли?
- Първо нека ти кажа, че с Твоите експерименти се стигна дотук - виж сега в какво положение сме! Тез" дет" ги изпусна без контрол сега ще ти изядат ушите - които ти нямаш, де...
С всеки изминал миг изумлението ми растеше, особено като почнах да различавам по-добре кълчещите се, викащи и подскачащи фигури наоколо - такива неща дори във филмите на Спилбърг и Лукас нямаше...
- Добре! - казах на човечето, мъчейки се да чуя гласа си. Кажи ми ти кой си и обясни за какво става дума! Слушам те, ехо-о!!
Човечето се обърна към мен, макар че за малкото му краче се беше залепило едно от пръв поглед много досадно същество, което виеше и стенеше, а след това се усмихваше с някаква предизвикателна усмивка и намигаше. После пак стенеше, виеше и дърпаше малкия ми събеседник като му говореше: "Мразя те, обичайки те! Обичам те, мразейки те! М-м-м-м, чуй ме-е-е! М-мммм, ех-ех... ех-ех...".
... - Всичко започна с твоя експеримент... Ето, аз например съм Инчо. Кой е Инчо ли? Ами това е съкратено - ти така се подиграваше с мен, т.е., с акъла си - Интелектчо, или Инчо! Та аз съм Инчо. Това досадно същество е Амбивалентка - много е гнусна и нетърпима, но... Какво да се прави? Ти самият искаше след Трансформацията всички да останат до теб - "за да ги видя и лично да се запозная с тях, а и за всеки случай"! Ето ти сега!!! Запознай се! Да ти ги представя ли?
Човечето направи неприличен жест с ръка, на някакъв рошав старец, който постоянно се мъчеше да вметне нещо и да го прекъсне, а после се обърна към мен и каза:
- Виждаш ли го? Ей този ми изяде главата!! Той е Старецът-съмнение - постоянно ме подбутва с бастуна си, вече ме боли навсякъде... А онова там плоското като електрически скат същество, дето е залепнало за земята и отваря очи на всеки пет секунди е твоята Акрофобия. Знам, че не я обичаш, ама ти настояваше ВСИЧКИ да са тук - ето ти я и нея... Ами онази рехава мъглявина, дето не може дори и формата си да запази постоянно - това е една от многото тук твои Мечти, в които и ти самият не вярваш...
- Чакак, чакай! - прекъснах го. Какво значи всичко това, по дяволите??
- Изслушай ме, де! То затова има там едно мъничко мишленце в ъгъла на стаята - все се крие - Търпението ти. Изведнъж човечето се намръщи - от другия край на необичайно голямата стая бавно и важно се приближаваше към нас някаква сравнително внушителна на общия фон фигура - с костюм и вратовръзка, приличаща на героя на Брат Пит от оня готин филм "Джо Блек" или нещо такова... Той обаче се спря - погледна към мен многозначително, после хвърли презрителен поглед към моя събеседник и каза небрежно:
- Когато този дърдорко спре, обади ми се, за да ти обясня накратко нещата... ОК?
- Ти кой си? - попитах и все повече започвах да се притеснявам, че не чувам гласа си - но пък те чуваха какво им говоря...
- Аз ли? Аз съм Разумът ти... Мислех, че Инчо ще ти покаже първо мен - но неговите приоритети са винаги непредсказуеми! Интересно как може да има такава важна роля в живота ти!!
... Усетих нещо като студена вълна - обля ме за миг, но после бях потопен отново в тази "действителност".
- Я-а-а-а, събуди се!!! - разкрещя се някакво рунтаво човече, което кой знае защо постоянно сменяше външния си вид и формата си като реклама в интернет и ужасно се кривеше... Останалите "твари" го чуха, спряха за миг врявата и заниманията си и се приближиха към мен, нареждайки се в полукръг, но в няколко редички - много бяха...
- Приятели! - простенах без да се чувам. Първо ми простете, ако съм ви обидил с нещо, а после... после се представете, а?
Те започнаха да си шушукат, дочуха се откъслечни фрази "още не е на себе си", "... дали ще понесе всичко в това състояние", "предпочитам да съм на... място" и други съвсем безсмислени за мен неща...
Инчо отново взе инициативата и започна:
- Точно в 23 часа и 32 минути започна Трансформацията. Целта беше, според моята теория, да се отделят всички ненужни за съвместното ни с тебе съществуване емоции, характерови черти, навици и прочие характеристики (тук Инчо замълча и ме погледна бързо - явно премисляше какво да ми спести от обяснението), за да можем да се приближим с тебе максимално до Трансцендентната ти същност - хе-хе, към която се надявах, че принадлежа и аз...но, уви - и ето я цялата паплач, за която ти специално ме предупреди да не унищожавам веднага с Трансформъра, ама защо ли те послушах?...
Започна се дюдюкане и направо викане от страна на някои "индивиди", несъгласни с определението паплач, а имаше и такива, които откровено се мъчеха да наплюят Инчо...
Пробивайки си път през останалите, едно наперено и приличащо на зелено вълнисто папагалче същество, но с доста по-големи размери, се опита да клъвне в окото моя "гид", който, обаче, успя ловко да се измъкне, извади едно огледало, бързо го нагласи пред очите на огромното папагалче и то се сви и приклекна на пода...
- Така е... - отговори на питащия ме поглед Инчо, Завистта ти я укротявам само като й покажа образа на Истинската Любов. Но тя понеже е по-скромна и не се вижда оттук, мога само с огледалото...
- Покажи ми я! - примолих се аз.
- Ами, извикай я. Тя е много интересно същество - ту се появява на преден план, ту въобще се скрива... и ти на това му викаш Истинска Любов! А я погледни тук тези десетина "разнояйчни" близнаци - оказва се, че това са твоите страхове!! Мно-о-ого са отвратителни - врат се навсякъде, пречат на всичко и всички, миришат гадно - ужас!!! Виж, друг е въпросът с Тъгата - кротка е, а и красива... А Тревогата, пък, не се е спряла, откакто мина Трансформацията - вече знае всички дупчици по стените, тавана и пода и продължава да щъка с огромна скорост из цялото помещение...
- Ясно... - казах. Искаш да кажеш, че съм се разпаднал на отделни свои съставки, елементи? Това само за психиката ми ли се отнася?
- О-о-о-о, още не си на себе си! Погледни онази лелка, дето постоянно си брои пръстите - Паметта ти, хич не изглежда добре... Поне на мене не ми изглежда добре! Ами онова дебеланче, дето се е излегнало и пие вече осма водка, пушейки цигара след цигара? Това било Кефът ти - твърди, че се познавате от студентските години, ама лъже!
Тук Инчо се засмя и каза, намигвайки ми съучастнически:
- Видях там няколко много интересни същества - те казаха, че също са твои приятели от студентските, а някои и от ученическите години...М-м, готини са и миришат приятно - Обич, Любов, Вяра, Надя!! Трябва само да ги видиш!
През това време насъбралите се наоколо, които досега гледаха общо взето тъпо и слушаха за какво си говорим, започнаха да мърдат да се хапят едни други, да се стремят да дойдат по-близо до мен... Добре че беше "Джо Блек" - Разумът, той успяваше да прогони някои от тях само с поглед, но други - с откровена сила...
... Тогава реших да се понадигна - явно е време за ставане и действане, но... не се получи! Погледнах натам, където трябваше да са ръцете ми - нямаше нищо!
- Инчо-о-о-о, Разуме-е-е-е, къде съм?! Какво е станало с мен - веднага ми кажете!!!
- Ами - бавно започна Разумът, - подведе те най-добрият ти приятел Инчо и ти обеща пълно себепознание, ако успееш да се освободиш от емоции, традиции, навици, потребности, "безсмислени" мотиви, влечения, инстинкти и прочие. Каза ти, че "чистият" Интелект и ти можете да достигнете до Върховно познание на същността на нещата. Прдстави си, - Разумът се усмихна криво, - Инчо дори ти каза, че Здравият Разум също не ти е нужен... Представяш ли си - оказва се, че и аз трябва да бъда унищожен... Хм... Всичко зависи от теб! Ти решаваш! Разбира се, за част от нещата съм съгласен с Инчо - тук има много боклук, много! - и той посочи множеството от най-различни гърчещи се и променящи формата си и цвета същества.
- Повечето от тези плазмодии емоциите не са ти нужни - аз също смятам така! - възцари се тишина и съществата вкупом погледнаха в моята посока (как да кажа към мен, като и аз не се виждах?) и, като че ли, очакваха решителната последна присъда...
- Момент, искаш да кажеш... искате двамата с Инчо да кажете, че всички твари в тази стая са частици от мен??
... Мълчанието беше пълно. Секунда-две-три... Тогава се появи красива девойка, която правеше страхотно впечатление с красотата и грациозността си - много от съществата откровено се стремяха да не гледат към нея и направо се свиха като че от страх... Тя каза:
- Задай въпроса си! Главният въпрос - този, който стои все още неизречен! Хайде, смело! - погледнах наоколо, направо се ужасих от вида и поведението на някои същества, но пък щом са частици от мен... Попитах:
- Какво съм аз? Не се виждам!!
Вълна на общо облекчение премина през събралото се постоянно движещо се множество...
- Ти си Душата! Но, разбира се, една гола душа, изпълнена с дух! Искам да знаеш, че ти искаше това, аз само ти помогнах да съблечеш всичко от себе си! - някак печално промърмори Инчо...
- И трябва да решиш дали ще се разделиш с всички нас или... ще ни вземеш обратно! - някак загадъчно се усмихна красивата девойка.
- Ти коя си? - попитах безшумно.
- Имаш по-важен въпрос за решаване! - отговори кротко тя...
Погледнах ги отново: подобна на папагал Завист, омърлушена красива Тъга, ухилена постоянно еуфория-Ейфоринка, непрестанно променящото се и на цвят и по форма Настроение, покритата в язви Ревност, чистият и приветлив Смях, страшното същество с повече от 100 зъба Ярост, кръгличкото същественце с цигара в уста и чаша в ръка Кефът, няколкото красиви като цветя фигури на Любов, Обич, Вяра и Надежда, покритото с безброй бръчки лице на Тревогата, която и сега се въртеше наоколо... излъчващата светлина Радост, наредените като шишенца Страхове и застаналите до тях Фобии...и, разбира се Инчо и Разум....
Хвърлих последен поглед към тях и ослепителна светлина ме прониза: беше дошъл мигът на Избора!
... Знаех, че нямам много време - секунди, усещах го! Всички вече стояха вцепенени и очакваха съдбата си!
... Но, времето спря и Решението увисна във въздуха!
Започна нов цикъл...
ХАреса ми :)
Весел ден.
цитирайВесел ден.
2.
fiona -
Май най-добре всички Те
08.09.2007 11:09
08.09.2007 11:09
се балансират в нас. :)
цитирайВсичко това е в нас и се проявава в различен момент,в зависимост от дадена ситуация...Някои човечета са мънички,други далеч по-големи,трети огромни...Така ги виждам аз...Те са част от нас... не можем да ги убием...Можем да ги приспим,укротим,опитомим...Може би в даден момент бихме имали нужда от някое от тях...
Това ми идва на пръв прочит!Дългичко е...може би,защото е сложно само по себе си?
Поздрави,comfy!:)
Не зная защо през цялото време,докато четях ми се появяваше в съзнанието онова малко човече-хобитът от "Хари Потър" :) Просто някаква асоциация...
цитирайТова ми идва на пръв прочит!Дългичко е...може би,защото е сложно само по себе си?
Поздрави,comfy!:)
Не зная защо през цялото време,докато четях ми се появяваше в съзнанието онова малко човече-хобитът от "Хари Потър" :) Просто някаква асоциация...
благодаря ти! Много си любезна!! ;)*
цитирайможе би е така - но, като че ли и не можем без тях, защото са част от нашата същност... Или не? ;)))*
цитирайрадвам се, че си тук и че си впечатлена!:)))
... Нямам никаква представа за нещата около Хари Потър - нито пък за героите около него! :)))
Пълен профан съм в това отношение... Но щом казваш, че имаш такива асоциации... :))
Поздрави, дружке! ;)*
цитирай... Нямам никаква представа за нещата около Хари Потър - нито пък за героите около него! :)))
Пълен профан съм в това отношение... Но щом казваш, че имаш такива асоциации... :))
Поздрави, дружке! ;)*
най-най-искрени аплаузи:) страшно аналитично, въздействащо и най-важното- интересно,писание.
поздрави!!!
:)
цитирайпоздрави!!!
:)
казани именно от теб, тези комплименти имат двойно по-голяма сила! :)
Много ти благодаря!! ;))*
Здраве и любов! :)
цитирайМного ти благодаря!! ;))*
Здраве и любов! :)
9.
temenuga -
Един страхотен сюрреалистичен илюзорно-истинен поглед - навътре, и отвъд душевните параметри...
09.09.2007 03:56
09.09.2007 03:56
Невероятно съчетание на разум и ирационализъм, на импулсивност и аскетична сдържаност, на аналитичност и красиво разпръснат във време-пространството "хаос".
Всичко това - брилянтно съчетано, подчинено на словесната еквилибристика, която изтънчено борави с понятийната йерархична система на Душата...
Поздравления!
А защо постингът е посветен точно на мен:)))
Моята същност толкова ли е потресаващо-учудващо-безобразно-екстатично объркана:))) /просто скромно въпросче;)))/
цитирайВсичко това - брилянтно съчетано, подчинено на словесната еквилибристика, която изтънчено борави с понятийната йерархична система на Душата...
Поздравления!
А защо постингът е посветен точно на мен:)))
Моята същност толкова ли е потресаващо-учудващо-безобразно-екстатично объркана:))) /просто скромно въпросче;)))/
хубаво цвете! :))
Много благодаря за комплиментите и задълбочения прочит на непретенциозния разказ - когато такъв анализ е получен от колега всяка дума е "на вес золото"! :)))
... А е посветен на теб, както и има поздрав за Чочо, защото ми се искаше и по такъв начин да поднеса своята благодарност към това, което правите двамата, присъствайки в блог.бг...
(Бай дъ уей, много голяма част от предишните ми постинги са посветени на различни хора от блога, с което, от една страна, им засвидетелствах своето внимание и признание, а от друга - просто исках да им доставя някаква, макар и малка, радост... Във всички случаи, съдържанието на постинга не се и не бива да се свързва с личността на тези, на които е посветен - това е като неочакван подарък, който може и да не ти послужи за нищо, но е направен от сърце...)
Усмивки и прегръдки! ;)**
цитирайМного благодаря за комплиментите и задълбочения прочит на непретенциозния разказ - когато такъв анализ е получен от колега всяка дума е "на вес золото"! :)))
... А е посветен на теб, както и има поздрав за Чочо, защото ми се искаше и по такъв начин да поднеса своята благодарност към това, което правите двамата, присъствайки в блог.бг...
(Бай дъ уей, много голяма част от предишните ми постинги са посветени на различни хора от блога, с което, от една страна, им засвидетелствах своето внимание и признание, а от друга - просто исках да им доставя някаква, макар и малка, радост... Във всички случаи, съдържанието на постинга не се и не бива да се свързва с личността на тези, на които е посветен - това е като неочакван подарък, който може и да не ти послужи за нищо, но е направен от сърце...)
Усмивки и прегръдки! ;)**
Хареса ми разказа.На всичко психарско съм фен.А вие двамата "c" & "t", не се възгордявайте, защото той все пак е доктор и поставя диагнози! Поздрави на всички и лек ден)))
цитирайаз ще се възгордея (забрави мен да предупредиш!), но не заради друго, а поради факта, че получавам такава положителна оценка от човек, привикнал към контРапункта! :Ррр
Поздрави и усмивки, Вили! ;))**
цитирайПоздрави и усмивки, Вили! ;))**
Интересно...
Хареса ми това взиране навътре -
в същността и детайлите.
Поздрави !
цитирайХареса ми това взиране навътре -
в същността и детайлите.
Поздрави !
Благодаря ти, че спря тук и прочете - благодаря и за положителния комент'!!
... Чак пък "ново амплоа"?! Като се замисля... в блога имам още едно публикувано разказче - но това беше в началото... ;))))
Поздрави и усмивки и за теб! ;)*
цитирай... Чак пък "ново амплоа"?! Като се замисля... в блога имам още едно публикувано разказче - но това беше в началото... ;))))
Поздрави и усмивки и за теб! ;)*
15.
temenuga -
Благодаря за неочакваното подаръче - изненадата бе съчетана само с позитивни емоции:)
09.09.2007 19:16
09.09.2007 19:16
Предоставената възможност за изживяване на радост от едно емоционално признание за личностното ми проявление тук, дължа на теб, comfy!
Ти си един мъдрец с душа, доста далеч от студенокръвната интелектуализация, ампутирала всеки повей на чувства в себепроявяването...
Благодаря ти още веднъж!
P.S. Дъщеря ми също ти стана фенка:
цитирайТи си един мъдрец с душа, доста далеч от студенокръвната интелектуализация, ампутирала всеки повей на чувства в себепроявяването...
Благодаря ти още веднъж!
P.S. Дъщеря ми също ти стана фенка:
Колко ми е трудно да отговарям на такива коментари, но... защо пък да отговарям?! Просто ще си призная:
Много ми е приятно да прочета такива редове, написани за мен! ;)))
Весела вечер и успешна нова седмица, Теменуга!! :))*
... А на малката фенка Дидка... кажи, че чувствата ни са взаимни!!! ;))
цитирайМного ми е приятно да прочета такива редове, написани за мен! ;)))
Весела вечер и успешна нова седмица, Теменуга!! :))*
... А на малката фенка Дидка... кажи, че чувствата ни са взаимни!!! ;))
Радвам се:)) Тра-ла-ла:)))
Поздрави:)
цитирайПоздрави:)
хубаво го изпя това "тра-ла-ла"!!! :)))
Я сега пак, но повиши тоналността с диез, ОК? ;))))
Поздравчета и от мен! ;)
цитирайЯ сега пак, но повиши тоналността с диез, ОК? ;))))
Поздравчета и от мен! ;)
А пък на мен ми казваш да съм била развивала и довършвала :))))).
Много як разказ :)))))). Аз таман се бях приготвила да разбера съвсем всичко, тайните на битието, на душите, вечният въпрос и всичко останало и хоп - нов цикъл! :)))))))))). Ще трябва да взема сега Амбивалентка с мен и да и се смея и радвам целия ден, че е толкова истинска ...докато свърши и този цикъл :))))))
цитирайМного як разказ :)))))). Аз таман се бях приготвила да разбера съвсем всичко, тайните на битието, на душите, вечният въпрос и всичко останало и хоп - нов цикъл! :)))))))))). Ще трябва да взема сега Амбивалентка с мен и да и се смея и радвам целия ден, че е толкова истинска ...докато свърши и този цикъл :))))))
Аз съм и музикант, така че имам доста добър слух, не понасям фалшивини /във всякакъв аспект:)/. Така че - моята щерка да си пее песенчицата в дадената тоналност, без повишения /или, респективно, понижения:)/, диригентът съм аз:) Ясно;)))?
Иначе - благодаря и аз за хубавите думи, упсешна седмица и на теб!
И нови разкази, метафорично-еуфорични, да напишеш:)!
цитирайИначе - благодаря и аз за хубавите думи, упсешна седмица и на теб!
И нови разкази, метафорично-еуфорични, да напишеш:)!
усмивке, радвам се, че си се отбила тук и си оставила този духовит коментар!! :))))
Благодаря ти!! **
Весела и успешна седмица ти желая - с много любов! ;)*
цитирайБлагодаря ти!! **
Весела и успешна седмица ти желая - с много любов! ;)*
щом диригентът каже нещо - това е закон!! ;)))
Благодаря за пожеланията - успешна и красива седмица и на вас двечките!! :)))***
цитирайБлагодаря за пожеланията - успешна и красива седмица и на вас двечките!! :)))***
Била съм само скромна учителка по пиано /едно време, като че ли преди 100 години вече:)/. Но що се отнася за родната дъщеря - може да се чиня диригентка, нали;)?
Благодаря за пожеланията! И на теб - ползотворна седмица!
цитирайБлагодаря за пожеланията! И на теб - ползотворна седмица!
"Но що се отнася за родната дъщеря - може да се чиня диригентка, нали;)?"
А пита ли нея? ;)))))))
цитирайА пита ли нея? ;)))))))
Текста е от един македонски тълковен речник публикуван от фурийка тук!
СНОБА : "Пръдим само в добро дружство"
Кавалера" "Пущам дамата да пръдне пръва"
сантименталния"Мислим како би било да ни съм пръднаол"
Спортиста"Ако некой пръдне еднаж, он ke пръдне два пута да го обори рекордот" има и още много..
цитирайСНОБА : "Пръдим само в добро дружство"
Кавалера" "Пущам дамата да пръдне пръва"
сантименталния"Мислим како би било да ни съм пръднаол"
Спортиста"Ако некой пръдне еднаж, он ke пръдне два пута да го обори рекордот" има и още много..
че-е-етох го маке-речника... :)))
Весела и успешна седмица ти желая - и много любов! ;))*
цитирайВесела и успешна седмица ти желая - и много любов! ;))*
Наистина бихме се трансформирали в нещо друго,ако те не населяваха душите ни. А въпреки желанието ни да сме освободени от повечето от тях все пак държим да сме човеци.
Много, много ми хареса "различността" ти в написването на разказа!
Поздрави:)
цитирайМного, много ми хареса "различността" ти в написването на разказа!
Поздрави:)
благодаря ти за оценката - в мен се появиха приятни емоции, без които определено не можем!! ;)))
Весела и успешна седмица! ;)*
цитирайВесела и успешна седмица! ;)*
Тра-ла-лааа-лалалаааааааааааа:))))
цитирайтака-а-а-а-а... ;)))
цитирай:)))))))))))
цитирай@}>>-->>--
цитирайи разбира се изборът ти сигурно ще бъде да си запазиш всичко, което е в онази стая....Изкуших се първо да отговоря, а сега ще се върна да прочета коментарите и мога да кажа още нещо.....Прочетох ги и за разлика от някои от коментиращите ще си призная, че не ми хареса отначало,/може би защото не съм фен на психарското/, докато не разбрах идеята ти, затова се върнах да го прочета отново .....
цитирайаз рядко пиша разказчета... Но, ако трябва да съм откровен, струва ми се, че този се получи - успях да изкажа, според мен, това, което исках и то по начина, по който си представях...
... Не знам дали ОБЕКТИВНО съм прав, но на мен ми се струва, че разказчето се получи... :)))
Благодаря ти, че го прочете и каза мнението си! ;))
цитирай... Не знам дали ОБЕКТИВНО съм прав, но на мен ми се струва, че разказчето се получи... :)))
Благодаря ти, че го прочете и каза мнението си! ;))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене