Среща с Нея


Парченце сиво и тежко олово
проникна дълбоко в сърцето ми.
За удар такъв не бе то готово -
набързо изтегли кръвта от лицето ми.

После рухнах на някакви стълби.
Падна мрак и дъхът ми изчезна.
Откъде се взеха белите гълъби,
отлетели безшумно към някаква бездна?

Тишината бързо настъпваше в мрака.
Ни звук едничък, ни фотон светлина...
А усещах как някой ме чака -
как ме вика без думи: "Хайде, ела!".

Този зов ми се стори приятен
и наистина бих тръгнал натам,
но друга сила - съвсем непонятна,
притисна ме грубо: "Стой там!"...

...

Не, не мога дори да разкажа
как спасили ме - доцентът мълчи...
Само каза ми: "- Смърта те докосна!",
и аз спокойно притворих очи!

Тази "случка" добре ме разтърси.
Гледам белега и стоя бледолик...
Уж, Животът е толкова ценен,
а Смъртта го прекъсва за миг!

... Но защо ли сякаш копнея
за втора среща със Нея?!...