Постерът се посвещава на val6ebnica

Преди повече от половин година излезе първата стихосбирка на експресивната поетеса Катя Начева, известна в ХуЛите като Arzu. Тя и тук е Arzu - и в Блога...

Защо Arzu? Какво е Arzu?

Авторката е лаконична по отношение значението на псевдонима си, но все пак, сподели, че това е най-общо казано, когато поведението ти, вземането на решения се определя на първо място от сетивността и усещанията ( „ когато усещаш нещата, а не ги мислиш, анализираш „ ), а не от разума, мисълта – когато мисленето е подчинено на чувствата...

Ето това е Arzu – нещо като състоянието „ груви ”, така често описвано от хора, близки до хипи – движението през 60 – 70 –те години...

И така „ Пеперуди вместо думи „ е названието на стихосбирката, която грабва читателя веднага, от коричното оформление – което ще видите по-долу, до включените в стихосбирката над 50 стихотворения.

За творчеството на Катя Начева – Arzu, може да се говори и пише много и по много начини, но това, което ще направя аз е не да ви отегчавам, а да „ нахвърлям „ няколко щриха, от които да добиете поне някаква представа.



                                                              Молитва

Да напиша стих ми помогни!
Заведи ме в малкия параклис!
Някоя трева ми покажи!
И не поглеждай повече в душата ми!

Там няма нищо! Там е празно!
Подухват неми ветрове.
Пейзажът пуст е - не е ясно
кое земя е, и кое - небе.

Стихът от болка се пораждал, казват,
извайвал се стихът от красота.
Но празно е във мене...Празно.
Студена пепел, бурени и нищета.

Не поглеждай повече в душата ми!
Как да напиша стих ми покажи!
Молитвата полека стана изповед...
и празнотата почна да боли! 



Сбогуване

Душата ми неизповядана мълчи
и празнотата тихичко пулсира.
Че имах някога мечти
и есента безмълвна го разбира.

...Но плаче в мене есента -
дете изгубено по пътя...
За мене плаче.  За това,
че няма истинска да се завърна.

Че няма в моите очи
листата u да бъдат звездопади,
че бледожълтите u дни
не са в сърцето ми пожари...
...
За мене плаче есента.... 



Макар и написани, като че ли в класически стил, прочитайки стиховете на Катя Начева, читателят остава с впечатлението, че се е докоснал в нещо ново и нестандартно и като поглед и като изказ, и като чувства. Тази изненадващо появяваща се „нестандартност„  можем да усетим в повечето и стихове. Дори нещо повече – често е трудно да се напише дори смислен коментар към стихотворението – толкова силен и категоричен е изказът и внушението...

О, да разбира се, могат да бъдат разгледани поотделно част от стиховете на Катя Начева, като илюстрация на казаното по-горе, но аз няма да постъпя по този начин – считам, че тази книга е необходимо да се прочете цялата...

И накрая, призовавам всички приятели на Arzu да се обърнат към нея и си поръчат стихосбирката – те ще се радват да я имат!



Обръщам се и към всички останали които не я познават – вие също няма да съжалявате да видите „ Пеперудите.....”

Приятна нощ, приятели! :)

благодаря ти за телофонирането снощи!
искам да пожелая оттук успех на делото ти.
(
(впрочем ,ако наистина вярваме,че блоговото поле на blog.bg
е в някаква степен не е просто едно виртуално поле
теза,която застъпваш ти в разговора ни снощи,
бих казал,че едно пожелание за успех ,когато е направено в това поле,в което се засичат много различни форми на присъствие и изразите на това присъствие ,то ми се ще да има начин желанието в "пожеланието' да има
повече възможност(акт и потенция-действителност и възможност..
при положение ,че можем да си позволим такова завъртане около себе си,защото актуалност във виртуалното не означава нищо друго освен действително в полето на вероятното,виртуалносто,възможното...

може би не случайно блогът сам е напипал собственото си поведение as Jeu d'Esprit ,Trompe l'oeil между тези двете
акт и потенция,реално и желано,droit -fait,изразителност и неизразимост или изразителност - замисъл и виждаме като резултат от този поведенчески нюх това,че голяма част от блога е общуване през поетически късове,форми,цитати или собствена позия!))

пеперудата"пеперуди и думи"
е прекрасно заглавие.
дали стихът надолу се е справил с това,което
е моето "желание" за полета и съзнанието"пепруда" ,за завършеността на "думи"
е друг въпрос,само че за мен е много по-приятен момента ,че бих могъл да приема заглавието като свое и да потърся какво е
моето пожелание,моето желание за пеперуди и думи.


да имаме свободата във изразяването и лекотата,да не постъпваме според образец или някакъв чужд модел,това е формата,която ме вълнува ..поезията трябва да е нещото,което да е най-далечното от поетическото,от това,което си мислим,че е тя и знаем,че е тя..без ориентир,без маркери,отгоре до долу,както пеперудата лъкътуши и нашия замах да я уловим ни прави много често смешни,заради жеста ,с който сме посегнали към нея,как той е останал напразен.защото ние сме били увлечени по линията на нейния път,полет и целенасоченост.пеперудата лети без "защо" тя няма своята цел ,тя е свободна..
разговор на природата със себе си за свободата,за това дали може да се стои далеч от физиката на тази природа-гравитация,движение,тежест,свободно падане,въздушни потоци.съпротива на природното..и така ние сме обладани от природа,от нейните закони,когато замахваме ,но тя ни се изплъзва,защото не еот тази природа..не от реда на тези думи,които знаем.

думи,които са пеперуди...
(много повече отколкото пепруди,които са думи)
ще напиша ли из моята "дума"
глума..рима,след като съм РИМ-уван от Елада
след като още в началото заявих,че това е думата ,езика "I LOVE YOU"
опоетизирането на нещо,което само по-себе си е достатъчно поетическо може ли да ме доведе до объркване,до double-trouble!
пеперудите във изкуството,психопатологията са образи на метаморфозата..а от Овидий знаем,че когото Бог желае да накаже превръща в нещо,преобръща го,както градинарите във комити,които се превърнати обратно до градинари.

е тази метаморфоза има своята РИМ-а,своята Рема,своя Лема.
нонякога е без думи..мълчание..мълчанието на АГНЕТАТА.
филм ,който е за имаго..филм ,който е имаго.филма,който стана самия той имаго за самото кино!
канибализъм през киното,самоизяждане,инвагиниране на цялото кино във отделни филмови фрази и наказания!
дали мога да пиша поезия.

аз си я представям така-да се изплъзва на всяка поезия,на всяка поетическа форма,на всеки поетически разум.на природата на поезията,на нейната физика,твърд.както беше попитала една форумка "как може аура да е твърда',ако някой може да пита така,значи аурата му никога няма да се изплъзне ,отдалечи от това,което знае за аурата..много ми е смешно,когато нещо такова не е самото то,а онова,което знаем,научили са ни,че е.
проподаване на аура звучи много намясто.практикуване на Аура в сутрешнен тв блок със водеща гала и мадлен алгафари! тия двете спокойно могат да заведат аурата до аулата!ама ,сама каква аула би било това..
прилично на търбух..на търбуха на а(к)улата в коята се е спотайвал Йона ,след като не пожелал да се отведе до Ниневия и да й прорукува.
да си призная,че една поезия ,като в стомаха на Акулата е нещо,което е много на място!в този смисъл ,можем само да мечтаем тв уроците на аурата да се водят от аулата на търбуха на А(к)улата ..

дали мога да пиша поезия.

аз си я представям така-да се изплъзва на всяка поезия,на всяка поетическа форма,на всеки поетически разум.на природата на поезията,на нейната физика,твърд.както беше попитала една форумка "как може аура да е твърда',ако някой може да пита така,значи аурата му никога няма да се изплъзне ,отдалечи от това,което знае за аурата..много ми е смешно,когато нещо такова не е самото то,а онова,което знаем,научили са ни,че е.
проподаване на аура звучи много намясто.практикуване на Аура в сутрешнен тв блок със водеща гала и мадлен алгафари! тия двете спокойно могат да заведат аурата до аулата!ама ,сама каква аула би било това..
прилично на търбух..на търбуха на а(к)улата в коята се е спотайвал Йона ,след като не пожелал да се отведе до Ниневия и да й прорукува.
да си призная,че една поезия ,като в стомаха на Акулата е нещо,което е много на място!в този смисъл ,можем само да мечтаем тв уроците на аурата да се водят от аулата на търбуха на А(к)улата ..

две неща са ми важни
-да ми покаже,да може да ни покаже неща,които не сме способни да видим,ако ги нямаше милионите пеперуди,които образуват пред нас една поантилистическа творба а ла Сезан.
картина в която боите,колорита се разсейва ,размества ,открояват се фона и образа от малки пепруди..,кно вече са рисували така -чрез фигурите на рибките,лица,които са множество рибки...
самите импресионисти объркват като ни затрудняват дали рисуват образа или образа във впечетлението.точките само точки ли са или са принадлежни към цяло..те така стават ли несвободни,щом са ангажирани в такова дело по изобразяването на нещо по-голямо,като на социалистическа Спартакиада-девойките носещи кърпи в различни цветове и накрая появиха тържествено животрептящ образа на др.тодор жив-ков.ако имаме една точка върху платното,която е от това,че кацнала муха върху платното,тези точки и тази точка от една и съща онтология ли са!

заова искам да може поезията да ми покаже да видя нещо,което не знам..ясновидство,каквото е във песен на песните,в псалмите и т.н.

да може да променя..
не само фигурите,които ползва,заради трагизма на едно превръщщане ,на едно вцепеняване на света на границата на нещо да се промени,да се изплъзне он и на себе си.

не,трябва поезията да ни променя.да ни обновява.
да носи в себе си това..не като задача или преднамереност!Не.трябва да е
така,както девойката се обновява!
тя се обновява на всяка НОВАлуна...
sicle moon ,пълналуна,нова луна
поезията,като кръв.като образ върху пергамент...самия пергамент,самата кожа,която е пускала своята кръв под натиска,под тежеста на поезията,която за която Ауристки специалистки ще ни подсетят,че е ефирна и лека..че е пеперудена!

си се включил точно тук - може би именно това е мястото, където трябва да се споделят нещата, които си казал ти...
... Да, не са малко онези, които са се опитвали и опитват да дадат определение на Поезията... И какво имаме? Имаме техните виждания по въпроса "Що е поезия?" - това е нито малко, нито кой знае колко много...

... Аз, например, съм добър "консуматор" на поезия и Поезия. Обичам пеотичните произведения, независимо от жанра... Но аз не съм специалист по Поезия или поезия....
... Питам се, обаче, трябва ли да съм специалист по спектроскопия, звездна астрономия и термодинамика, за да мога да усетя, че Слънцето, слънчевите лъчи, изгревите и залезите, ми харесват? Да, реторичен въпрос...
... В този смисъл предложих тук, на всички блогъри, които ме четат, един постер с твърдението, че ето: тази поетеса е перспективна... Може да не съм направил постера както трябва - поради което твърдението ми е неубедително и "виси във въздуха". Може.
Но това не ме тревожи....

Тревожи ме, приятелю, че никой от прочелите не взема отношение - не непременно за конкретната поезия и конкретната поетеса, а за възможността да се представяме така един на друг - ето, в това се заключава идеята - е, може да не е толкова прозрачна, но е такава... И какво? Qui prodest?

Ами, точно този път - на всички!!!
Това е моето мнение и се радвам, че то, общо взето съвпада с твоето!!
Да, поезията и/или Поезията е затова - да ни покаже (понякога и в самите нас!!) друга светлина, друг ракурс на нещата, друг "поглед"... И тогава, когато поезията и/или Поезията правят с мене това - дават свобода или разширяват моите мисли, съзнание, въображение, познание... дори с една стомилионна част от неизвестна ми единица, то... тогава аз съм радостен за този човек и съм му благодарен - независимо дали ще оценят написаното от него като поезия или Поезия....

До писане, приятелю! ;)

Ето още нещо от нея:
Дъждовна приказка
автор: arzu

Дъждът целува... Днес целува
по устните напукани от искане,
по миглите разрошени танцува,
потропва и разшива ми усмивката.
Дъждът целува... днес целува,
по кожата се плисва ненаситно,
по дланите със вадички рисува
почувствани в очите ми мотиви.
Дъждът целува... Днес целува -
по - хубава от всички приказки
разказва ме със мокри устни (слушай) -
приказките, казват, са измислени...

Заявка за книжката!
Поздрави!:)

Има толкова много и все хубави, та дори изключителни стихове....Радвам се, че го оценяваш!!*
Обещала ми е да ми прати книжки, а аз ще ти пратя една на теб - обещавам! :)))***

по корицата- тайнственост, мистика
и стиховете са омайни и звучат дълбоко искрено..


Поздрави за поетесата!

при първа възможност ще ти изпратя нейната стихосбирка! ;)**

Това, което ти демонстрираш с твоите стихове, е по аналогичен начин сходно със стиховете на представената тук поетеса - приличате си по нещо...

Радвам се, че възприемаш така добре посвещението! ;)*

Има много точен изказ и пише .. ярко експресивно.
Още първите неща, които публикува, ми грабнаха погледа..

И аз мисля определено така! Като имаш предвид, че това са стихове от Първата й стихосбирка. Сега тя вече е във вихъра си и пише под много псевдоними, при това съвсем различни неща и в различен стил... Но... пише си и като Арзу...
Въобще, тя се разви много и продължава да се развива...
Благодаря ти, Десифай, за съпричастността - аз бях редактор на първата й стихосбирка и съм свързан с тези стихове по един или друг начин...

Приятен ден! ;)***