Емилия: Трябва да осъзная, че нямат значение конкретните действия, а по-скоро трябва да осъзная това постоянно излъчване навън, което е много мощно и стига надалеч, до много хора. Те го усещат и с това ги правя много по-добри. Няма значение, че те не знаят това откъде идва.

Дида: Душата ми... Виждам два цвята... лилаво и червено, вплетени един в друг като Ин и Ян. Така тя ми показва колко много енергия имам и колко е важно да е целенасочена в правилното нещо. Съветва ме да не се разпадам. За лимоните, които толкова много обичам да ям напоследък, без които не мога нито ден, ми казва, че ги ям, защото те са слънчеви, като малки слънца са. Имат радост, живот, светлинка..., да ги ям без ограничение. Зареждат организма с жизнерадост. Появи ми се нещо като спирала на ДНК, като направена от кората на лимони. Лимоните ще променят структурата на ДНК-ато на човека. Да се яде по един лимон на ден е достатъчно. (смее се) Душата ми ми пише шест плюс за усвояване на уроците ми в настоящия ми живот. “Стопирай си нервните изблици!”, ми казва тя като съвет към мен. Това е основното. Всичко останало е следствие от тази негативна емоция.

Анета: Трябва да се науча да балансирам, без да бягам от гнева. Това е  урокът ми, не трябва да бягам. Трябва да се изправя пред гнева без гняв, пред болката без болка и без да причинявам болка на никого...

Деница: Душата ми е бяла светлина. Като им дойде времето ще разбера какви уроиц имам да уча. Съветва ме да не се ядосвам, да не избухвам, да сум по-спокойна. Неестествено ми е да общувам с душата си... На духа ми му харесва да пътува. Иска да отиде при инките. Не съм живяла при тях... 

Мима: Тя е с черен воал!.. Ужас!... Колко е грозна!... С черен воал на лицето. Казва ми: ”Това си ти, с чернилката в теб!” Като смъртта изглежда! “Аз ще ти помогна!”, ми казва тя. Тръгна си... Аз я моля да се върне. Тя пак ми казва: “Аз ще ти помогна!” Не знам за какво... Може би за да не съм толкова черна... И тя ме отпраща... Всички ме отпращат да си ходя! Казва ми: “Ти знаеш всичко. Погледни себе си!”... Писках й съвет, как да живея живота си, а тя ми казва: “Не мога..., не трябва!... Ти трябва сама да вървиш, да видиш!” Казва ми, че не слушам, че не се вслушвам в собствения си вътрешен глас, че не вярвам на себе си, не се доверявам на чувството си. (смее се) Ами..., тя е вдигнала ръце от мен, защото съм опърничава!... Казва ми, че уроците, които имам да уча в този живот, са... да давам на хората любов, разбиране, а те... да не очаквам да ми отвръщат със същото, така трябва. “Всичко ще си дойде на мястото. Ще дойдат по-добри времена. Ти ще бъдеш водач за хората, ще ги водиш към по-добро, но сега... трябва да е така.”, казва душата ми. Е, щом така казва... “Трябва да дадеш, за да получиш!”... Говоря с душата си. Просто... исках търпение от нея... Едно, две, три... Едно, две, три... Трябва да броя, да се науча на търпение... В общи линии, всички ме гонят и нищо не искат да ми кажат... С поведението си показват, че още не са приключили с мен. Аз на всички вкупом казвам, че искам да ми простят..., за много неща. Искам да простят на душата ми, че толкова много съм се бъзикала с тях. (смее се) На душата ми хич не й е добре с това черно було!.. Милата тя!... Ужас!... Ама тя нарочно го прави!.. Гледай я ти нея!... Ама тя се бъзика с мен! (смее се) Махна черното було.Всичко това е тест за мен! Започнах да я съжалявам, а не е честно така. Сега я виждам като красива руса дама. (смее се) “Красивата Елена”, това беше шега! Казва ми: “Всичко искаш да знаеш, но няма да стане сега!” Махна ми с ръка и си тръгна. Каза ми: “Имай търпение! Всичко ще имаш, има време...” Всички ми казват да имам търпение. Каква е аурата ми? Нищо не виждам. Духът ми казва: “Рано е.Това е.”

Ива: Когато се срещнах с душата си..., беше много вълнуващо. Тя е много висока, боса, облечена в бяло. Усещах я много зряла... И тя ме прегърна и ме поздрави. Каза ми, че се справям отлично и повече от прекрасно, че правя много големи скокове, особено като се има предвид трудния живот, който съм си заложила. Каза ми да не се страхувам, да дишам и че точно в този живот имам за цел да отработя и да се освободя от предходни товари, които нося със себе си. Каза ми да вярвам в цялата сила, която имам заложена и притежавам в себе си, че когато премина изцяло към светлината и мракът остане запечатен зад гърба ми, няма никога повече да почувствам самотата. Каза ми да не мисля повече за самоубийство, че аз наистина се справям повече от прекрасно, че те се гордеят много с мен и че дори в моментите, в които ми е най-тежко, и най-не виждам изход..., те точно тогава най-много са до мен и ме подпомагат да открия решение и изход, че ме държат да не падна. Каза ми, че всичко ще се оправи, че имам още малко път, в който ще ми е по- трудно..., но след това ще е вече по-различно и по-леко. После ми се прииска отново да усетя любовта, която съм имала с Вяра... Душата ми ми каза, че аз съм я надраснала вече..., за цялото това време, че и на нея й е нужно в момента време, за да ме достигне..., и че един ден ще се срещнем с изравнени сили, като равни. Видях и усетих моментите, в които сме се прегръщали..., точно с онази силна обич..., както мечето ми, което прегръщах постоянно, особено във всички онези моменти, в които ми е липсвала много, имала съм нужда от нея, а нея я е нямало...

Павлета: Душата ми е ромбоиден кристал, с всички цветове. Толкова са красиви, че не мога да ги опиша!... Той грее, осветява ме цялата! Много е хубаво! Огромен е като свети! Многостен е. Има много малки, фини ъгълчета. Има нещо бяло кристално в него, като дъга е. Много е красив!... Душата ми е огромна! Тя е голяма! Как да я прегърна?... Съветва ме да съм по-търпелива, да обичам, да се радвам, да има любов в живота ми, любов за всичко и навсякъде, да не унивам, да не се страхувам... Уроците, които имам да уча в настоящия ми живот са..., да вярвам повече в себе си, да съм по-уверена в себе си, да ценя всичко... и себе си, и другите...

Симеон: Сега, в момента... искам да я видя по-ясно... Тя постоянно си променя формата. Първо я видях като ангел, но... с качулка. Първоначално очите й бяха странни..., сякаш бяха повече от две. След това видях мъжко лице, а след него... нещо като медальон. Не мога да го разбера... Има нещо като знаци по него. Златен е... Уроците... върти ми се смирение..., но не ми е много ясно. Усещам го като картинка... постоянно сменящи се птици... Летяща птица, летяща по диагонал нагоре. Първо беше като гълъб, след това нещо с дълъг врат..., щъркел може би...Казва ми да съм устремен към по-висока цел. 

Катя: Усещането ми е за кълбо от светлина. Това кълбо от светлина вече съм го виждала в някой мой сън... светещо, голямо като футболна топка. Тя свети и е много хубава!  

Миа: Виждам синьо петно... То е като индигово. Това е моята енергия. Душата ми е роза..., червено розова... Много е хубава! Харесва ми да я гледам. Разцъфнала е с много листчета. Леко отгоре... има пъпка, все едно не е разцъфнала цялата. Женска душа съм... Съветва ме да съм щастлива, да вярвам, да поддържам вярата си силна, да вярвам в себе си, да съм уверена в себе си. Каза ми, че като цяло... ще се справя в живота. Имам тази увереност, че ще успея да се справя. Уверена съм, че мога да изживявам и да давам любов, да получавам ответното.

Венелина: Душата ми дойде, след като я повиках на среща с мен. Дойде в лилава дреха, в пищна светлина, като ветрило навита. Много е светла и хубава! Радвам й се. Съветва ме да отворя сърцето си. Прегърнах я. Тя като малко дете ме прегърна! Това казва... да отворя сърцето си, защото много дълго време е било затворено... Това вече е минало. Затворила съм била сърцето си... за моя безопасност. Тя е винаги с мен и ме напътства. Казва ми, че всичко ще бъде наред и че само хубави неща ме очакват... Искам да постоя с нея! Много ми е хубаво с нея!

Силвия: Виждам бяла светлина... Оформя се розова роза... Разцъфнала е, ухае. Усещам аромата й. Казва ми да слушам сърцето си, да повярвам в своите сили, да следвам мечтите си, да вярвам, да повярвам в любовта, да се доверявам, да бъда по-открита. Учи ме, че не трябва да се изолирам, да разкривам повече от себе си. Казва ми да помагам на хората, като се грижа за тях..., като мои занимания. Още не знам как, за сега. Вероятно по-късно ще узная как точно. Каза ми, че силата ми е в езиците, да уча френски език. Той ще ми е нужен, ще ме отведе във Франция. Съветва ме да бъда по-открита с хората, да говоря повече. Душата ми успява да ми вдъхне увереността, че го мога. Розата ме обгръща с енергия любов, която ме пази и закриля от негативната енергия на хората, които срещам по пътя си. Енергията любов на душата ми е непробиваема..., хората не могат да я пробият, да ми причинят болка и да ми навредят. Благодаря й много за съветите, с които ми помага и че е винаги с мен...   

Диана: В далечината виждам малка светлинка... Оформи се цвете лотос. Душата ми казва да бъда търпелива, спокойна, да вярвам, да служа с любов, да изпълвам с любов всичко, което правя в ежедневието си, от най-малкото до най-голямото. Уроците , които имам да уча в настоящия ми живот са..., да се науча на търпение, да се науча да обичам, да мисля правилно, да контролирам емоциите си, да обикна света и всичко в него, защото Бог присъства във всичко, да не се страхувам от това, че съм по-силна, отколкото предполагам, че имам дарби и способности, които спят в мен, които ще ме учудят... “Ти ще постигнеш всичко с любов! Ти се моли да има кой да те напътства. Ще го намериш. Заедно с него безчет успехи ви чакат, заедно ще творите! Свързвате се с него в този живот, за да помагате на хората.” Душата ми събира знания за любовта и ми ги предава чрез мислите ми, а понякога се включва пряко. Чувам гласа й интуитивно, усещам я, че сме двете слети в едно цяло. Тя може да ми каже как да се боря със злото на земята. Казва ми: “С чисто сърце! Никоя зла сила не може да победи сърце, което е чисто!” Казва ми, че срещу всекиго мога да застана и да излъча чиста безусловна любов, да освободя всяка душа, да разтопя всичко лошо. Харесва ми да общувам с душата си. Така се чувствам цяла. Показва ми голямо рубинено сърце. То е като диамант, което никой не може да разруши, защото Бог е влял цялата си любов в мен. Казва ми, че сега ме болят гърдите, защото сърцето ми претърпява пренастройка, за да бъде и защитено и никой друг да не може да влезе в него, освен Бог. Постоянно ми повтаря, че съм генератор за любов, че колкото повече излъчвам, толкова повече получавам, че където и да се намирам хората ще усещат прилив на любов, ще се освобождават от всичко негативно, че всеки ден ще намирам все по-голям смисъл на тези думи. Казва ми, че до момента се справям чудесно, че съм на правилния път и че за да се спусне знанието, е нужно да съм готова, че съм надминала очакванията, че съм направила по-голям скок, отколкото предполагам, че мога да променя плана за развитието ми. В най-добрия му вариант е трябвало да стигна до тук след няколко години, а аз съм успяла да извървя този път за по-малко от една година. Изпреварила съм предначертаното за мен по програма. Голямото желание за силна любов ме е водило. Доказала съм, че щом се ръководя от любовта..., няма нищо невъзможно. Не знам как точно съм успяла да го постигна. Просто съм била себе си. Понякога не мога да повярвам, че това съм аз...      

Григор: Светлина... Идва от небето и слиза на земята... Синя е, светло синя. Аз съм светлина и се движа... Не е на Бог тази светлина. Не мога да разбера откъде идва. Светла ми е душата. Само светлина като лъчи...

Светослава: Душата ми е перличка..., светеща, твърда отвътре, ярка отвътре, грее... във всички цветове. Усещане за балансираност, съвършена определеност, кръгла и завършена... Топло сияние. Като в мидичка е... Много красива! Блести също като диамант. Розова перла! Има всички нюанси на розовото отиващо към резидаво. Розова сълзичка. Не е мътна... Полупрозрачна е.

Венета: Моята душа е някаква жизнерадостна и дяволита млада жена..., момиче още, което се усмихва, сякаш знае повече, отколкото казва. С много странни дрехи е, все едно е излязла от приказка, с весели дрехи, с дълга пола. Подскача, пее си нещо. Много е жизнерадостна. Аз усещам себе си много като нея. Тя непрекъснато ме закача, играе си с мен, пее си и танцува. Като палаво дете ме дърпа за дрехите. Тя е абсолютно освободена, защото не е причинявала зло на никого. В хармония е с останалите хора. Душата ми е жизнерадостна, забавна, артистична, танцува дяволита и независима, весела. Няма лоши мисли в нея, харесвам я. Аз се научих да се харесвам. Махам всичките бариери около мен, за да ме видят хората такава, каквато съм. Тя носи много странни дрехи, като от приказките.роклята й в долните й краища е като нарязана, виси, в лилаво и в жълто. Върти се, смее се, флиртува, танцува. Косата й е тъмна, на къдрици навита. Има много големи очи. Усмихва се...     

Снежана: Душата ми е жена с дълга бяла рокля, с бели коси. Усмихната жена, много фина, има корона на главата. Има криле, прилича на ангел. Много енергия има у нея и светлина излъчва. Крилете й се движат. Свежда глава с короната. Тя е малка, като венец е, златна е. Много е усмихната. Около нея летят бели птици. Тя сияе. Съветва ме да проявявам търпение, любов, повече благоразположение и отдаденoст към другите, повече умиление към тях, да се радвам на щастието и на любовта, на щастливите дни, да благодаря винаги... Добре се справям с благодарността. Да раздавам любов, да постигам равновесие между даването и вземането. Имам още какво да уча в този урок. Да давам светлина там, където още не знаят, да предавам информация там, където не знаят. Мога да давам от моята светлина и от моите познания, които не са малко. Мога да поема потока, да съм част от него, да работя в този поток. Мога да участвам в този процес. Желанието го има в мен, трябва само да започна да работя, но има още много какво да се прави... Казва ми да не се притеснявам, че това няма да попречи на личното ми щастие, да усвоявам по-добре закона за даването и вземането. Дала съм съгласие да участвам в потока. Трябва да работя, да дерзая. Ще се извисявам. Мога в този живот много да науча и да се издигна, да загърбя всичко, което е било. Занапред ще е друго, по-леко. Да следвам целта, потока. Има кой да ми помага, да ме съветва. Това е част от мисията ми..., да не се страхувам. Аз съм част от Бога. Трябва да работя! Ще има нужда от такива като мен. Дошъл е часът да го осъзная. Настъпил е моментът да го разкрия, да го поема. Ще срещам хора от потока, ще сме заедно в този процес. Аз ще стана много по-силна и по-уверена в себе си. Ще разбера, че около мен има хора, на които мога по някакъв начин да помогна. Ще го правя..., няма нищо страшно. Много хубав процес е.     

Мария: Имам много въпроси към нея...  Пред нея задавах въпросите си и получавах отговорите... “Как да се науча да обичам себе си и като жена?” Отговорът е..., да не бързам за никъде, да намаля темпото, да не се храня бързо, да ходя бавно, грациозно, да обличам пола и рокли.. Женска душа съм, да проявява женското в мен... “Какво имам да науча и да усвоя като житейска опитност и уроци, от двамата ми сина?” Толкова много съм им благодарна! Толкова много любов са ми дали..., и прегръдки! Те се състезават двамата, кой повече любов ще ми даде, кой от тях повече ме обича. Те ме научиха да споделям, от най-дребното, до най-интимното. Уроците, които имам да уча в този живот.., да бъда толерантна към децатa си, към майка си, към разни инстанции. Имам да се  науча да получавам, а не зная как. Може би не позволявам на другия, който дава, да се зарадва, а трябва да дам тази възможност, да изпита тази радост, че е дал. Това е проблем на егото. Малко трудничко ще ми е... Усетих тежест в слънчевия сплит. Отработвам го. Това е природата на жената... и да получава, а не само да дава... В хармония съм вече между дух и его. Душата ми ме съветва да съм в хармония със самата себе си, да да усещам лекота, да се занимавам с диаманти, да се науча да се радвам на мъжките погледи, а не да ги отблъсквам. Много мъже ме харесват. Аз да избирам! Не те мен!...

Ема: Душата ми е изящна чапла с розови пера!... Трябва да се науча да давам в този сегашен живот, да се уча на безусловна любов. Майка ми трябваше да ме удря, а аз трябваше да се науча да ставам..., да се науча на любов срещу нищо от нейна страна! Тя ме е направила силна! На бившия си съпруг съм позволила да прави каквото си иска и съм го обичала, въпреки всичко. Той е главният ми тренажор да уча безусловна любов, докато се науча да обичам и да уважавам себе си. Ох, колко странно!... Оказва се, че на мен ми е по-лесно да неглижирам това вършеене на тръни, отколкото да тръгна да се конфронтирам и да заявявам себе си. Това е научен урок. На мен вече ми е по-лесно да го разбера, отскоро... Вървял е урок за неосъзнато обучение по безусловна любов. Трябва да го прилагам към майка ми, да не реагирам емоционално към нея. Аз реагирам мъдро към бившия си съпруг и разбирам уроците, които ми е дал. Още неща ще ми просветнат, ще се вдигне воалът. За нищо не съжалявам. Било ми е много трудно. Съжалявам за многото разпиляна енергия..., много емоция, много драма, много кьор фишеци. Малкият ми син ме учи на простота, на директност, без преструвки. Аз съм много важна за него..., също както влажният памук помага на семенцето да поникне. Аз съм за него въздуха и необходимото зло, без което не може... Много ми е приятно от всичко това! Научавам, че той ще се грижи за мен. Съветът към мен е да го уважавам повече, да се съобразявам повече с думите си към него, предупредително..., да зачитам територията му във всяко едно отношение, да не давам мнение. Той ще ме научи на граници в любвеобилността ми, в даването. Ще ме насочва как да се занимавам със себе си. Това ще го радва, но и полагаемото му се да му го давам. Един до друг ще сме близко, но никога един до друг! Със жена му добре ще се разбираме. Тя ще е мостче между нас. За големия ми син душата ми казва: ”Приеми го! Той е човек с много голям мащаб! Той е дете на света! Тази му мащабност е едно от нещата. Той все още е някъде, на разстояние. Все няма да ни стига времето да сме заедно двамата. Той е зависим по някакъв начин от мен, нуждае се от любовта ми, от одобрението ми. Аз все му казвам: “Ти трябва да решиш сам!” Виждам го на сватбата му в гръб..., пред пътуване са по вода. Тя е цялата в бели воали, а той е в сив костюм. Той я гледа с усмивка... Той дойде веднага! Срам... Той, бившият ми съпруг, се срамува. Малкият син го разбира. Изписва се НЕ..., че не трябва да имаме по-леки взаимоотношения! Това е урок. За мен е този урок. Почитание... Лицето ми се свива. Имам усещане за страх, за дискомфорт, тъмнина... Много несвоя съм. Неприятно е много, попадам в мрак. Искам да изляза от това! Аз ще изплувам. Аз ще изляза от там! Помогни ми!... Гадост, пълна гадост! Знанието е, че взаимоотношенията ни са... Той е някак си черен. Моята душа не е за този човек! Твърде висока цена!... За пенсионирането ми тази година душата ми казва да не го правя. Рисуване! Пътуване! Природа! Семена!... Ох!... От тях изникват човеци. Дааа, давам знания на други хора. Говоря. Има едно бяло пространство, едни семенца и във всяко едно от тях има по едно човече..., беличко, чистичко. Това са душички! Поливам ги с думи. Аз ще им давам любов! Ооо, колко е приятно! Станаха рози в близък план. Разлистват се, вътре има момиченца. Душички! И знание!... Не се притеснявай за мен, бъди спокойна! Такъв покой ме обхвана!... Розово бяло е..., от знанието, че децата ми са добре. Мъжка е душата ми. Ама толкова е странно!... Значи... много дълго време няма никакъв отговор. После... някаква лента, която е стегнала нещо. От горната страна на лентата върви вода в някаква форма... Може би е НЕ, може би е ДА... Знам ли?! Има нещо, което не е както трябва... в цялостното ми отношение към мъжете. То идва от майка ми като нейно разбиране. Тя пренебрегваше баща ми. Може би е страх, респект пред мъжкото. Дълбоко, много дълбоко... Нещо не е както трябва и го влача от предишни животи... Аз не мога да свалям мъжете. Винаги мъжът проявява интерес към мен, после аз съм на ход. Ако аз харесам някой мъж..., ще се дистанцирам от него. Иначе аз съм голямата работа! За нито един мъж не съм си мръднала пръстчето, да го спечеля, да го имам. Затова не виждам дали има мъж за мен, за остатъка от живота ми. Питам душата си: “Защо имам полипи по ретрата?” Отговаря ми, че е в следствие на отношението ми към мъжете. Аз не смятам, че те не са ми необходими. Аз мога да им бъда майка, мога да върша всичко вместо тях в живота. Аз съм водеща в живота. Чаплата играе много красив танц! Искам да запомня това! Попитах душата си: “Защо скъсах колянна връзка?” Научих, че трябва да бъда изключително внимателна от тук нататък..., към тялото си, да го слушам, да се вслушвам в него.                  

Ина: Душата ми е спирала. Навън се върти, в бяло виолетови цветове. Завихря се, като вихър. ДНК спирала..., там, където е нищото. Там няма нищо..., нула. Това е началото..., раждането на душата. Страхувам се. Не може да се опише с думи. То е неопределено. Нула и безкрайност. Ето я спиралата! Нагоре..., нагоре..., развива се! Разширяване и непознато едновременно. И двете едновременно се развиват. Някой е затворил духа. Не мога да видя. Не е врата, а завеса това, което ми пречи са видя, огъва се. Прекрасно е! Има дъга! Аз съм гълъб. (смее се) Защото свободата е прекрасна, защото мога да летя навсякъде и да видя цялата земя! Толкова е красиво! Усещам пълнота, любов, всичко..., всичко! (в захлас). Аз съм бяла! Аз съм свободна! Прекрасна е свободата!...      

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5