Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2018 11:33 - Как аз разбирам даден учител дали е от Бога или не
Автор: antoninus Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3418 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 26.04.2019 07:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Днес сме свидетели на много пророци, учители и духовни водачи. Всички те твърдят, че представят правилно Бог. Но така ли е наистина? Често пъти те представят противоречиви идеи и учения.
Като християнин аз приемам Библията като единствения достоверен и надежден свидетел за Божият характер и за Неговата воля. Но дори в християнските среди има претендиращи да са призовани от Бог служители и твърдящи, че проповядващ правилно Божието слово служители. Те приканват да ги следваме, твърдят, че са верни и често обвиняват мислещите различно в невярност към Бога. Затова е важно да разпознаем фалшивите служители и да се пазим от тях и тяхното учение и твърдения.
В 1 Коринтяни 12:28 ап. Павел казва: И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици. А в Ефесяни 4:11 ап. Павел казва: И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.
Апостолът казва, че Бог дава на някои да бъдат апостоли, пророци и учители. Добре, но как разпознаем боговдъхновения от фалшивия служител? Както посочих по-горе, в днешно време много хора претендират да говорят от Негово име. Всички те от него ли са призовани? В 1 Коринтяни 12:29А ап. Павел пита: Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са?
Не, има хора, които Бог не е призовал. В Галатяни 4:17 той ни предупреждава: Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно. Но защо ги има тези учители и какво кара някои вярващи да им се доверят? Вероятно има доста причини, ни апостолът посочва основната в 2 Тимотей 4:3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.
Проблемът е, че някои хора ги "сърбят ушите" и си натрупват учители по "техните страсти". Те следват учители, които не са поставени от Бог, на които не им е дадено от Него да са такива, а сами са решили, че Бог го очаква от тях. И което е по-тъжно е, че Сатана ги използва за да рушат Божието дело. Как? Те приканват да ги следваме и твърдят, че са верни и често обвиняват останалите в невярност към Бога. Затова е важно да ги разпознаем и да се пазим от тях. Ап. Петър също ни съведа се пазим от тях и ни предупреждава, че ги е имало в миналото, но ще ги има и в бъдеще: 2 Петрово 2:1 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
Но защо тези фалшиви учители го правят? В 2 Петрово 2:3 и 14,15 ап. Петър посочва най-основната причина: От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме. А очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия; оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата. В 17 стих той ги нарича "безводни кладенци" а резултатът от тяхното дело е описан в стих 2: "мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули". Тъжно е, че християнството и най-вече Божието име се хули заради такива хора. Затова е важно да разпознаваме тези учители, които правилно прилагат Божието слово и следват Великия Учител - Исус Христос.
Затова реших да споделя в тази статия характеристиките, които намерих в Библията как да разпозная дали даден учител е призован от Бог или се е самопровъзгласил за такъв:

1. БИЛ Е ПРИЗОВАН ОТ БОГ, А НЕ СИ ГО Е ВНУШИЛ САМ

Изход 3:14 Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.
Йона 1:2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.
Еремия 1:9, 10 Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

Езекиил 3:26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом
В книгата „Великата Борба“ глава „Деветдесет и девет пъти не“ Е. Вайт пише за Лутер: "Неотдавна чрез декрет папата бе обещал индулгенция на всички, които се изкачат на колене до “Пилатовата стълба”. Казваха, че по нея слязъл нашият Спасител, след като напуснал римската съдебна зала и тя по чудотворен начин била пренесена от Ерусалим в Рим. Един ден Лутер благоговейно се изкачвал по стъпалата, когато глас, подобен на гръм, сякаш му казал: “Праведният чрез вяра ще живее” (Римл. 1:17). Скочил на крака и със срам и ужас побягнал от мястото. Тези думи никога не загубили мощта си върху душата му. Оттогава нататък виждаше по-ясно, откогато и да било преди това, неуспеха от уповаването на човешки дела за постигане на спасение и необходимостта от постоянна вяра в заслугите на Христос. Очите му се отвориха, за да не се затворят никога вече пред измамите на папството..."

2. ВЕСТТА МУ ДОВЕЖДА ХОРАТА ДО ПО-БЛИЗКА ВРЪЗКА С ИСУС И БИБЛИЯТА, А НЕ КЪМ ЧОВЕШКИ УЧЕНИЯ.

1 Коринтяни 5:7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].
Галатяни 2:14-17 Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар. Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
В книгата „Нов Живот“, стр. 47 и 48 Е. Вайт пише: "Божият народ е приел Писанието като сигурна защита срещу влиянието на фалшиви учители и срещу измамливата сила на духовете на тъмнината. Сатана използва всеки възможен метод, за да попречи на хората да получат знание от Библията, защото нейните достъпни свидетелства разкриват измамите му."
В книгата „Великата Борба“ глава „Деветдесет и девет пъти не“ Е. Вайт пише: "Бе призован да храни като пастир Божието стадо, което гладуваше и жадуваше за истината. Заяви твърдо, че християните не трябва да приемат никакви други учения, освен основаващите се на авторитета на Свещените писания. Думите му сразяваха самата основа на папското върховенство и съдържаха главния принцип на Реформацията.
Лутер видя опасностите от издигането на човешки теории вместо Божието слово. Безстрашно нападаше спекулативното неверие на учените и се противопоставяше на философията и теологията, така дълго влияли на народа. Обявяваше такива науки не само за безполезни, но и за гибелни и се стремеше да отклони умовете на слушателите си от изкривените от философите и теолозите вечни истини, изложени от пророците и апостолите. Скъпоценна бе вестта, която носеше той на жадните тълпи, стекли се да чуят думите му. Такива учения не бяха стигали до ушите им никога преди това. Радостната новина за любовта на Спасителя, уверението за прощение и мир чрез неговата изкупителна кръв радваше сърцата им и им вдъхваше безсмъртна надежда. Във Витенберг бе запалена светлина, чиито лъчи щяха да стигнат и до най-отдалечените кътчета на земята и чийто блясък трябваше да се засилва все повече до края на вековете."
В книгата „Великата Борба“ глава „Пробуждане във Франция“ Е. Вайт пише за Льофевър "Льофевър беше ентусиазиран обожател на светиите и беше започнал да пише история за тях и за мъките им според данните на църковните легенди. Тази задача изискваше много труд и беше вече значително напреднал, когато си помисли, че Библията може да му бъде полезен помощник и започна да я изучава. В нея наистина намери светии, но не от рода на тези от римския календар. Поток светлина нахлу в ума му. С удивление и отвращение изостави работата, която сам си бе наложил и се посвети на изучаването на Божието слово. Скоро започна да проповядва откритите там скъпоценни истини."
В книгата „Великата Борба“ глава „Надеждата - пренесена в Холандия и Скандинавия“ Е. Вайт пише за Олаф Петри: "В присъствието на монарха и ръководителите на шведската държава Олаф Петри се изправи срещу римските борци и с голямо умение и способност защити ученията на реформираната вяра. Той заяви, че ученията на отците трябва да се приемат, само когато са в съгласие с Писанието; че най-важните учения на вярата са представени в Библията по ясен и прост начин, така че всички хора да могат да ги разберат. Христос казва: “Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил” (Йоан 7:16). А и Павел заяви, че ако той проповядва друго благовестие, а не онова, което бе получил, да бъде проклет (по Гал. 1:8). “Как тогава - питаше реформаторът - други дръзват да въвеждат догми по свое желание и да ги налагат като неща, необходими за спасение?” (Уайли. Кн.10, гл.4).

3. ИМА БИБЛЕЙСКА ВЯРА, ДОВЕРЯВА СЕ НА БОГ, СЛЕДВА ГО, СЕ СТРЕМИ ДА ГО ОПОЗНАЕ И ДА РАЗБЕРЕ ВОЛЯТА МУ

Юда 1:4 Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос.
Осия 6:3А Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме
Осия 6:6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния
Притчи 9:10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Псалми 119:125 Твой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.
Филипяни 3:8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия
Ефесяни 4:13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син,
Колосяни 1:10 за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;ЕвреА 10:30А Защото познаваме Този, Който е рекъл

1 Йоаново 5:20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот
Фалшивите учители не Го познават:
Осия 5:4 Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.
Михей 4:12А Но тия не познават мислите на Господа, Нито разбират неговото намерение
Тит 1:16 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.

1 Коринтяни 15:34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

4. ИМА ПЛОДА НА ДУХА (любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание – Галатяни 5:22,23), А ФАЛШИВИЯТ УЧИТЕЛ ПОКАЗВА ДЕЛАТА НА ПЛЪТТА (блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни – Галатяни 5:19-21);

Притчи 10:18 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
Притчи 11:13 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
Притчи 20:19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
Псалми 101:5 Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.
Еремия 6:28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
Лука 6:44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина
1 Тимотей 3:11 Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.

Ефесяни 4:32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.Тит 2:3 също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;
В книгата „Пророци и царе“ глава „Бунтът на Корей“ Е. Вайт пише:
"Успехът на Корей сред народа увеличи доверието му в самия себе си и потвърди вярата му, че ако не бъде възпряно, окупирането на властта от Мойсей ще е фатално за свободите на Израил. Той твърдеше също, че Бог му открил нещата и го упълномощил да промени управлението, преди да стане твърде късно. Но мнозина не бяха готови да приемат обвинението на Корей и съвестта им се смути, когато си спомниха за търпеливия, саможертвен труд на Мойсей. Затова на дълбокия му интерес към Израил трябваше да се припише някой себелюбив мотив. Отново бе повторено старото обвинение, че ги е извел да погинат в пустинята, за да ограби притежанията им.За известно време това дело се вършеше тайно. Но веднага щом движението събра достатъчно сила, гарантираща откритото избухване, Корей се появи начело на групата и публично обвини Мойсей и Аарон, че са окупирали властта, която той и неговите сподвижници имаха същото право да споделят. Последва обвинението, че са лишили народа от свободата и независимостта му. “Стига ви толкоз! - казаха заговорниците. - Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господнето общество?” (виж Числа 16 гл.). Всяка стъпка напред на призваните от Бога да водят делото Му, е предизвиквала подозрение. Всяко тяхно действие е било представяно в изопачена светлина от ревнивите и търсещите недостатъци. Така бе и във времето на Лутер, Веслей и на другите реформатори. Така е и днес. Корей не би поел по този път, ако знаеше, че всички предадени на Израил наставления и укори бяха от Бога. Но Корей можеше да знае това."

5. БИБЛЕЙСКИЯТ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА ИСУС Е СКРОМЕН

Ап. Павел, едни от най-великите образци за посветеност се смята за най-нищожен в Ефесяни 3:8 На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство;
Притчи 16:19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
Галатяни 6:3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.
Напротив, фалшивият учител е доволен от себе си и гледа на другите снизходително, като фарисеят от Лука 18:11,12, 14 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
Притчи 16:5 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце;
Притчи 21:4 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
В книгата „Великата Борба“ глава „ Верни факлоносци“ Е. Вайт пише: “Но Рим бе впил очи в Британия и бе решил да я подчини на владичеството си. През шести век мисионерите му предприеха покръстване на езичниците сакси. Те бяха приети благосклонно от гордите варвари и накараха много хиляди да започнат да изповядват римокатолическата вяра. Когато делото се разви, папските водители и новообърнатите от тях във вярата се срещнаха с първите християни. Контрастът бе поразителен. Първите християни бяха семпли, смирени и характерът, учението и поведението им отговаряха на изискванията на Писанието, докато при другите личаха суеверието, надменността и стремежът към разкош, присъщи на папството.”
В книгата „Великата Борба“ глава „Деветдесет и девет пъти не“ Е. Вайт пише: "Страхът от Господа в сърцето правеше Лутер твърд във възгледите и го водеше към дълбоко смирение пред Него. Той изпитваше постоянно чувство на зависимост от Божествената помощ и не пропускаше да започне всеки ден с молитва, като сърцето му биеше в постоянно умоляване за ръководство и подкрепа. “Да се молиш правилно - често казваше той, - е по-добре от половин учене”.
В книгата „Великата Борба“ глава „Примките на Сатана“ Е. Вайт пише: „Винаги е имало една група хора, изповядващи, че живеят благочестиво. Издигат за своя религия търсенето на грешки в характера или заблуди във вярата на онези, с които не са съгласни, вместо да напредват в познаването на истината. Те са главните помощници на сатана - неговата дясна ръка. Намират се доста клеветници на братята си, които са най-активни винаги, когато Бог действа и когато Неговите служители Му отдават истинска почит. Те ще придават фалшиво значение на думите и постъпките на верните и послушните. Ще представят за измамени или измамници най-сериозните, най-ревностните и самопожертвователни служители на Христос. Главната им задача е да обясняват погрешно подбудите за всяко стойностно и благородно дело, да разпространяват непочтени намеци и да възбуждат подозрение в умовете на неопитните. Всячески се стремят чистото и праведното да бъде показано порочно и измамно.“
В Ръкопис 56 от 23.5.1904 г. Е. Вайт пише: „Нека всеки си зададе въпроса: Какво е състоянието на душата ми днес? Нека и на другия ден да се запита отново същото. Така ден след ден, нека всеки смирява сърцето си пред Бога“.
В "Свидетелства към църквата" стр. 327 2013 г., Е. Уайт пише: "Начинателят на нашето спасение води людете Си стъпка по стъпка, очиства ги, прави ги годни за преобразяване и оставя назад онези, които имат склонност да късат от тялото, не желаят да бъдат водени и са доволни от собствената си правда. "Прочее, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" Нищо друго не може да измами човешкия ум повече от лъжата, която води хората до подхранване на дух на самоувереност и до вяра, че те са прави и стоящи в светлината, макар че се отдръпват от Божия народ, а съхраняваната в тях светлина е тъмнина".

6. МРАЗИ ГРЕХА, А НЕ ГРЕШНИКА
1 Йоаново 4:20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
Откровение 2:6 Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя В книгата Патриарси и пророци, глава Бунтът на Авесалом Е. Вайт казва, че Духът, който кара човека да се радва, когато някой е в беда, да го ругае и да го притеснява, е сатанински. 

7. ИЗОБЛИЧАВА ГРЕХА ВИНАГИ С ЛЮБОВ
1 Коринтяни 13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
1 Коринтяни 16:14 Всичко у вас да става с любов.
2 Коринтяни 2:4 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

2 Коринтяни 8:24 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.
В книгата „Пророци и царе“ глава „Духовно съживление“ Е. Вайт пише: "Това бе началото на чудна промяна. С безкрайно търпение и тактичност и с внимателно обмисляне на правата и благополучието на всеки засегнат Ездра и сътрудниците му се опитаха да поведат покаялия се Израил по правия път. Освен всичко друго Ездра бе и законоучител. Когато лично разглеждаше всеки отделен случай, се опитваше да разкрие на хората светостта на закона и благословенията, идващи в резултат на спазването му."

8. НЕ СЕ СМЯТА ЗА ОТДЕЛЕН ОТ ГРЕХА НА СЪНАРОДНИЦИТЕ СИ, ОСЪЗНАВА БОЖИЯТА СВЯТОСТ И СВОЕТО НЕДОСТОЙНСТВО
Псалми 106:6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
Исая 6:5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Исая 42:24 кой предаде якова на обир, и израиля на грабители? не господ ли, на когото съгрешихме?
Исая 64:5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
Еремия 8:14 Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на господа
Еремия 14:7 Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; на тебе съгрешихме.
Плачът на Еремия 3:42 Съгрешихме и отстъпихме; ти не си ни простил.
Даниил 9:5 Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от твоите заповеди и от твоите съдби;
Даниил 9:8 Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме,
Даниил 9:11 Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата написана в закона на Божия слуга Моисей; защото Му съгрешихме.

Даниил 9:15 И сега, Господи Боже наш, Който си извел людете Си из Египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за Себе Си име каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.
В ръкопис 5, 1885 г. Е. Уайт пише: "Погледнете към Мойсей и пророците. Погледнете към Даниил, Йосиф и Илия. Погледнете към тези хора и се опитайте да намерите едно-единствено изречение, с което те твърдят, че са без грях. Душата, която е в близка връзка с Христос и се учи от Неговата чистота и превъзходство, ще падне засрамена в краката Му.
Даниил бе човек, на когото Бог бе дал големи спососбности и знания. По време на поста му ангел дойде при него и каза:
"...защото си възлюбен". Тогава пророкът падна на лице пред ангела. Не каза: "Господи, аз съм ти верен. Направил съм всичко за Твоя прослава и за защита на Твоето слово и име. Господи, знаеш колко верен ти бях на царската трапеза и как устоях, когато ме хвърлиха в рова на лъвовете". По този начин ли Данаил се молеше на Бога"?
Не! В молитва изповяда греховете си и каза:
"Чуй о, Господи, и избави. Отклонихме се от Словото Ти и съгрешихме". Когато видя ангела, "енергията (му) се обърна в тление"...
Защо толкова много хора теърдят, че са святи и без грях? Защото са делеч от Христос. Никога не съм се осмелявала да твърдя такова нещо. Още от 14-годишна възраст вършех това, което знаех, че е Божия воля. Никога не сте ме чували да казвам, че съм без грях. Онези, които виждат красотата и издигнатият характет на Исус Хроистос - свят и възвишен, Чиито одежди изпълват храма - никога не биха казвали такова нещо. Ще трябва да се противосшпставяме на тези, които все по-често правят такива изявления".
В Ръкопис 6а, 1886 г., Е. Уайт пише: "Искам да кажа на всеки, пред когото е била разкрита Божията слава:"Никога не бихте имали и най-слабото желание да казвате: "Аз съм свят, аз съм осветен".
В книгата „Избрани вести“ т. 2 глава „Нужно е очистване“ Е. Вайт пише: "Далеч сме от онова, което Бог желае да бъдем като народ, защото не въздигаме душата си и не пречистване характера си в хармония с чудесните откровения на Божията истина и с Божиите намерения."
В "Нов Живот", стр. 14, 15 Е. Вайт пише: "Онези, които преживяват библейско освещение, ще проявяват дух на смирение. Също като Мойсей и те са придобили представа за несравнимото величие на светостта, като осъзнават собственото си недостойнство в контаст с чистотата и извисеното съвършенство на Вечния.
Пророк Данаил е пример за истинско освещение. Дългият му живот бе изпълнен с благородно служене за неговият Господар. Той бе мъж "възлюбен" (Дан. 10:11) от Небето. И пак, вместо да твърди, че е чист и свят, този почтен пророк приравнява себе си с истинските грешници от Израел, когато се застъпва пред Бога за своя народ. "Защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости", "съгрешихме и вършихме нечестие", "И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си..." (Дан. 9:18, 15, 20).
Когато Йов чу гласа на Бога из бурята, каза: 
"Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел. (Йов 42:6). Точно тогава, когато Исая видя Господната слава и чу херувима да прогласява: "Свят, свят, свят Господ на Силите", извика: "Горко ми, защото загинах" (Исая 6:3,5). Апостол Павел, който след като беше занесен до третото небе и чу неща, които е невъзможно човек да изрази, говори за себе си като "най-нищожен от всички светии" (2 Кор. 12:2-4. Ефес. 3:8). Именно възлюбеният Йоан, който си позволяваше да се обляга на Исусовите гърди, сега, гледащ Неговата слава, бе онзи, който се почувства като мъртъв пред нозете на ангела (Откр. 1:17).
Не може да има никакво себевъзвеличаване и никакво горделиво твърдение за свобода от греха на онези, които вървят в сянката на Голготския кръст. Те чувстват, че именно техният грях бе този, който причини агонията, съкрушила сърцето на Божия Син, и тази мисъл ще ги води към смирение. Онези, които живеят най-близо до Исус, ще съзрат най-ясно несигурността и греховността на човечеството, като единствената има надежда ще бъде в заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител."


9. ВЕСТТА МУ ЗА ИЗОБЛИЧЕНИЕ Е С ЦЕЛ ДА МАХНЕ ГРЕХА И ДА ИМА ЕДИНСТВО В ЦЪРКВАТА
1 Коринтяни 1:10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
Тит 3:2 да не злословят никого, да не бъдат крамолници, да бъдат нежни и да показват съвършена кротост към всичките човеци.
В Ръкопис 56 от 23.5.1904 г. Е. Вайт пише: „Бог иска всеки от нас да намери своето място и когато това стане, да започнем работата, която Той ни е възложил. Тогава ще настъпи съвършено единство... Трябва устно да свидетелстваме на света, че Бог изпрати своя Син сред нас, за да спаси грешните. Как трябва да направим това? Като положим всяко усилие за постигане на единство. Всеки трябва да почувства необхоимостта от изповядване на неговите собствени грешки и заблуди, а не на грешките и заблудите на някой друг...
Трябва да се обединим като хора, послушни на Бога. Изкупени сме с определена цена. Имаме само един съдия – човекът Исус Христос. На нас не е дадено да съдим характерите един на друг. Ние трябв да мерим единствено личните си характери и то чрез истината, дадена в Писанието. Бог може да ни даде сили за това и да отпечата в умовете ни какво трябва да направим, за да наследим вечен живот.
Небесният ни Отец ни обича и желанието Му е да се помирим с него. Той иска от нас всеки лично да има такова отношение към останалите, че да е готов на всяка жертва за спасяването на душите на своите братя. Те може да не са постъпили според правото, но Бог иска да работим ревностно за да им помогнем, така щото Неговото име да не бъде позорено пред света...“

10. БЛАГОСЛАВЯ ВСИЧКИ, В ТОВА ЧИСЛО И ОТСТЪПИЛИТЕ
Ап. Павел благославя отстъпилите от библейските принципи галатяни (в Галатяни 6:18 той казва: Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.).В същото време фалшивите учители се занимават с обратното - хулят без любов: Юда 10-12 гласи: Тия, обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си. Горко им! защото ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство. Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни."

11. ОСЪЗНАВА, ЧЕ Е ЧАСТ ОТ ЦЪРКВАТА И, ЧЕ ТРЯБВА ДА РАБОТИ ТЯСНО С НЕЯ

Деяния 15:2-4 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите. Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя. А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
Интересно е, че Павел – който често говори за пророческото си призвание и как Исус го е призовал и му е поверил мисията, е така готов да работи с по-голямото църковно тяло.
В книгата „Деяния на апостолите“ глава „Евреи и езичници“ Е. Вайт пише: „Докато очаква от Бога пряко напътствие, [Павел] винаги е готов да признае и авторитета на тялото от вярващи, обединени в църковното общество. Чувства нуждата от съвет и когато възникват важни въпроси, с радост ги поставя пред църквата и се обединява заедно с братята си да търси мъдрост от Бога, за да се вземе правилно решение“
В книгата "Свидетелства" т. 9, с. 257,258, Е. Вайт пише: "Някои поддържат идеята, че с наближаване на края на времето всяко Божие чадо ще действа независимо от каквато и да е религиозна организация. Господ ми е показал, че в делото не съществува понятието независимо действие."
В Писмо 11а от 1886 г., намиращо се в Избрани вести, книга III, стр. 18 Е. Вайт пише: “Бог иска съгласувани усилия на войниците Си и за да постигне това в църквата, необходимо е да се проявява и упражнява себеобуздание."

12. СЪГРАЖДА, А НЕ РУШИ БОЖИЕТО ДЕЛО

Еремия 1:9, 10 Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.
Лука 11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

2 Коринтяни 7:14 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

13. ВИЖДА НЕ САМО НЕГАТИВИТЕ, НО И ПОЗИТИВИТЕ

Деяния 17:22,23 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам
2 Коринтяни 7:11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо;
2 Коринтяни 7:13 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.
2 Тимотей 3:10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,
2 Солунци 1:3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
Филимон 1:5 като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и която показваш към всичките светии.
Откровение 2:2,3 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.
Откровение 2:19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.


14. МОЛИ СЕ ЗА ВСИЧКИ, ВКЛ. ТЕЗИ, КОИТО ГО МРАЗЯТ ИЛИ НЕ ГО РАЗБИРАТ

Лука 23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят
Деяния 7:60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях.

15. ПРОЩАВА НА БЛИЖНИТЕ СИ ДОРИ КОГАТО Е ОНЕПРАВДАН

Матей 6:14 Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
Марк 11:25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
2 Коринтяни 2:10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
Колосяни 3:13 Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Матей 18:21,22 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.


16. ОСТАВЯ СЪДЕНЕТО НА БОГ

Юда 9 Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри.
Лука 6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
Римляни 2:1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото
Римлни 12:19 "На мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя.
Римляни 14:4 А Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.
Галатяни 5:15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.
Евреи 10:30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
"Когато в църквата възникнат неприятности, не бива да отиваме за помощ при адвокати, които не са от вярата ни. Бог не желае да разкриваме църковните проблеми пред хора, които не се боят от Него. Не желае да разчитаме на помощ на личности, които не спазват заповедите Му. Уповаващите на такива съветници показват, че нямат вяра в Бога. Липсата им на вяра обезславя Господа и поведението им наврежда на самите тях. Като отиват при невярващи за разрешаване на трудности в църквата, те се хапят и ядат един друг (вж Гал. 5.15)
Тези хора отхвърлят дадения им от Бога съвет и вършат онова, което Той им е забранил. Показват, че са избрали света за свой съдия и имената им се записват на небето редом с имената на невярващите. Христос бива разпънат отново и опозорен. Нека тези хора знаят, че Бог не чува молитвите им. Обиждат святото Му име и Той ще ги остави под ударите на Сатана, докато не видят глупостта си и не потърсят Господа с изповед на греха.
Проблемите на църквата не трябва да излизат извън нея. Ако християнин е оскърбен, трябва да понася с търпение. Ако е измамен, не бива да се отнася към съдилищата. По-добре е да претърпи загуба и обида.
Бог ще се разправи с недостойния църковен член, който мами брат си или Божието дело. Християнинът не бива да се бори за правата си. Бог ще се разправи с човека, който нарушава тези права.
"На мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя - казва Господ (Римл. 12:19). Държи се сметка за всички тези неща и за всички Господ заявява, че Той ще отмъсти. Той ще доведе на съд всяка постъпка. (Ръкопис 112, дата не е посочена, поместена в "Избрани вести" т. 3, стр. 279-280).
"Писала съм за много вярващи в истината християни, които прибягват към съд, за да получат обезщетение. По този начин се "хапят и ядат един друг" и в преносен смисъл се изтребват. Отхвърлят боговдъхновения съвет  и въпреки Божията вест правят точно това, което Той им е забранил. Такива хора могат да спрат да се молят, защото Господ няма да слуша молитвите им. Те обиждат Йехова и Той ще ги остави да станат поданици на Сатана, докато не видят глупостта си и не потърсят Господа с изповед за греховете си...
Светът и непокаяните църковни членове си съдействат. Когато бъдат изобличени от Бога, че следват собствения си път, някои се доверяват на света и изнасят църковни дела пред широката публика. Започват сблъсъци и борби и Христос бива разпъван отново и опозоряван. Онези църковни членове, които се обръщат към светски съд, показват, че са избрали света за свой съдия и имената им се записват на небето, редом с имената на невярващите. Колко жадно светът приема изказванията на тези, които предават святото си задължение!
Отиването при светски съд - нещо, което никога преди не се е вършило от адвентисти от седмия ден - вече се предприема от мнозина. Бог е допуснал това, за да може вие, измамените, да разберете коя сила контролира хората, на които са поверени големи отговорности. Къде са Божиите стражи? Къде са тези, които ще застанат рамо до рамо, сърце до сърце, за да представят иситната за сегашното време?" (Ръкопис 64, 1898 г.)
"Светиите ще съдят света. В такъв случай трябва ли да уповават на света и на светските адвокати, за да разрешат трудностите си? Бог не желае да отиват при поданиците на Сатана за разрешаване на спора. Нека имаме доверие един на друг." (Ръкопис 71, 1903).
"Да се облягат на ръката на закона е позор за християните. Това зло обаче е навлязло много сред много от Божиите избрани. Светкисте принципи навлизат постепенно , докато накрая много от работниците ни стават като лаодикийците - с половнинчато сърце, тъй като прекалено много уповават на адвокати, на юридически докуменити и споразумения. Това състояние на нещата е мерзост за Бога (Ръкопис 128, 1903 г.).


17. СМЯТА, ЧЕ НЕ Е РЕДНО ДА ЗЛОСЛОВИ ИЛИ ПОСЯГА НА ПОМАЗАН ОТ БОГ И Е ГОТОВ ДА СЕ ИЗВИНИ

Деяния 23:5: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си
1 Царе 26:11 Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник
В книгата „Патриарси и пророци“, глава „Бунтът на Корей“ Е. Вайт пише: "В бунта на Корей се вижда ясно действието на същия дух, довел до бунта на Сатана в небето, само че в по-малък мащаб. Гордостта и амбицията бяха подтикнали Луцифер да се оплаква от Божието управление и да се старае да промени установения в небето ред. След падението му неговата цел винаги е била да вдъхва в умовете на хората същия дух на завист и недоволство, същата амбиция за пост и почести. Така той подейства в умовете на Корей, Датан и Авирон, за да подбуди желание за себевъздигане и да предизвика завист, недоверие и бунт. Сатана накара хората да отхвърлят Бога като свой Водач, отказвайки ръководството на посочените от Него мъже. Но докато богохулстваха против Бога в недоволството си против Мойсей и Аарон, людете бяха подмамени да се мислят за праведни и да сметнат верните изобличители на греховете им за повлияни от Сатана. Не съществуват ли и днес същите злини, положили основата на Кореевото падение? Гордостта и амбицията са широкоразпространени и спотаени в сърцата. Те дават път на завист и жажда за върховенство; душата се отчуждава от Бога и несъзнателно се оттегля към редиците на Сатана. Подобно на Корей и неговите сподвижници мнозина, дори наричащи себе си Христови последователи, мислят, планират и действат с такова желание за себевъздигане, че за да спечелят одобрението и подкрепата на народа са готови да изопачат истината, да представят фалшиво Господните слуги и дори да ги обвинят в долните и себелюбиви подбуди на собствените си сърца. С упорито повтаряне на лъжата, и то без никакви доказателства, те най-накрая стигат дотам сами да я повярват. Докато се опитват да унищожат доверието на народа в посочените от Бога мъже, те наистина вярват, че вършат добро дело и Божия служба. Евреите не желаеха да се подчинят на представените от Бога наставления и ограничения. Те им се противяха и не желаеха да приемат изобличение. Това бе тайната причина за тяхното недоволство против Мойсей. Ако бяха оставени свободно да постъпят както им е угодно, щяха по-малко да се оплакват от водача си. През цялата история на църквата се е налагало Божиите слуги навред да срещат същия дух. С погрешно своеволие хората дават достъп на Сатана до умовете си и преминават от едно състояние на нечестието си към друго. Отхвърлянето на светлината затъмнява ума и закоравява сърцето. Така следващата стъпка в греха и отхвърлянето на още по-ясната светлина стават по-лесни, докато най-накрая се утвърди навикът да се върши зло. Грехът престава да изглежда грешен. Който вярно проповядва Божието слово, осъждащо греховете, твърде често си навлича омраза. Нежелаейки да понесат мъките и жертвите, нужни за поправлението им, хората се обръщат срещу Господния слуга и отхвърлят изобличенията му като незаслужени и жестоки. Подобно на Корей вярват, че не народът греши, а изобличителят причинява всичките тревоги. Замъглявайки съвестите си с тази измама, завистливите и недоволните добиват кураж да сеят несъгласие в църквата и отслабват ръцете на стремящите се да я изграждат."

18. НЕ КРИТИКУВА ГРЕШКИТЕ НА ЖИВИТЕ И УМРЕЛИ ВЪВ ВЯРАТА
Притчи 16:28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели
Еремия 6:28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
Откровение 12:10б защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.
"Бог не е подбудил никого да изважда на показ грешките на живите и умрелите и да посочва заблудите им пред свят, живеещ в нечестие и пред църква, съставена от слаби във вярата хора. Господ не е упълномощил никого да съживява спомените за грешките и заблудите на живи и умрели. Той желае служителите Му да представят истината за сегашното време. Не говорете за грешките на живите братя и мълчете за грешките на починалите".
"Оставете грешките и заблудите там, където Господ ги е оставил - дълбоко в морските бездни. Колкото хората изповядващи, че вярват в истината за сегашното време, говорят по-малко за миналите грешки и заблуди на Божиите служители, толкова по-добре ще е за собствените им души и за душите на онези, които Христос е изкупил с кръвта Си. Нека всеки глас провъзгласява думите на Първия и Последния, Алфата и Омегата, Началото и Края. Йоан чу следното:
"Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! - казва Духът. - За да си починат от трудовете си; защото делата има следват след тях" (Откр. 14:13),"(сп. Ривю енд Херълд, 30 ноември 1897 г.).
"Трбябва да насочваме оръжията си срещу враговете ни и никога да не ги обръщаме срещу онези, които са в редиците на Царя на царете и се борят мъжествено в битките на Господа на господарите. Нека никой не се цели във войника, признат от Бога и изпратен да разнася специална вест към света, вършейки особено дело.
Христовите войници може невинаги да са съвършени в постъпките си, но грешките им не трябва да предизвикват у другарите им думи на обезсърчение. Нужни са думи, които ще ги укрепят и ще им помогнат  да възстановят загубеното. Не бива да превръщат Божията слава в безчестие и да дават предимство на най-жестоките врагове на Царя.
Нека останалите войници да не бъдат строги и неразумни съдии на другарите си и да не изкарват на показ всеки дефект. Нека да не проявяват сатанински качества, като обвиняват братята си. Светът ще представя в погрешна светлина и ще фалшифицира думите ни, докато се придържаме към истината и защитаваме Божия потъпкан закон. Нека никой не опозорява Божието дело, показвайки на широката публика някоя грешка, която Христовите войници могат да направят, след като тя е била забелязана и поправена от приелите погрешна позиция...
Онези, които неразумно показват грешките на братята си, ще бъдат обвинени от Бог в много по-тежък грях от греха на направилите погрешна стъпка. Критикуването и осъждането на братята се смята за критикуване и осъждане на Христос"
(Писмо 48, 1894 г.).
"Когато Сатана подбужда критика сред обявяващите се за Божи народ, тогава този дух действа като квас и прониква един в друг. Не давайте място на критикарството, защото то е сатанинска наука. Ако го приемете, веднага ще последват злоба, зависти, нечисти мисли.
"Дръжте се здраво един за друг" е заповедта, която чувам от Ръководителя на нашето спасение. Дръжте се един за друг. Има ли единство, има и сила. Всички, които са на страната на Господа, ще се държат един за друг. Има нужда от съвършено единство и любов между вярващите в истината. Всяко нещо, водещо до раздори, идва от дявола. Господ е определил децата Му да бъдат едно с Него, както пръчките са едно с лозата. Едва тогава ще могат да имат единство помежду си 
(Писмо 6,1899 г.)."

19. ЖИВЕЕ В ХАРМОНИЯ С ДУМИТЕ СИ И НЕ ПРОЯВЯВА ДВОЙНИ СТАНДАРТИ

1 Йоаново 3:8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава.
1 Коринтяни 9:27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
Римляни 2:1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
Римляни 2:3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
Римляни 2:21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
Римляни 2:22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
Римляни 2:23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
В Ръкопис 56 от 23.5.1904 г. Е. Вайт пише: „Нека никой не се опитва да покрива собствените си грехове посредством изтъкването греховете на някой друг. Бог не ни е възлагал подобна работа“
В Свидетелства към църквата т. 1, Ел. Уай ,2013 с 150 Е. Уайт пише: "Видях, че някои пресъхват духовно. Известно време са живели само за да държат братята си в правилния път - като не пропускат да ги обвинят за всяка грешка. И докато правят това, мислите им не са насочени към Бога, нито към небето, нито към истината, но точно къъдето Сатана иска да бъдат насочени - към някой друг. Пренебрегват душите си. Рядко забелязват или усещат собствените си грешки, защото достатъчно много наблюдават недостатъците на другите, без също толкова да се вглеждат в собствените си души или да изпитват сърцата си (...) Ако не се реформират, няма да има място на небето за тях, защото ще намерят недостатък и в самия Господ".

20. НЕ ТЪРПИ НЕДОКАЗАНИ ОБВИНЕНИЯ КЪМ БРАТЯ И СЕСТРИ ВЪВ ВЯРАТА, И ПРОВЕРЯВА ПРЕДСТАВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ БЕЗПРИСТРАСТНО ЧРЕЗ СВИДЕТЕЛИ
Второзаконие 19:15 Само един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява всяко дело.
Матей 18:16 Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
2 Коринтяни 13:1 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".
1 Тимотей 5:19 Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели.
Еремия 6:28 Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
Еремия 9:4 Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

В Писмо 98а, 1897 г., публикувано в Избрани вести т.3, стр. 326, Ел Уай, 2013 Е. Уайт пише: "Когато човек напада ближните си и представя в смешна светлина онези, които Бог е определил да работят за Него, няма да сме справедливи към обвинителите, нито към хората, подведени от обвиненията им, ако мълчим и допускаме църковни членове да мислят, че братята и сестрите, в които са имали доверием вече не са достойни за любов и общение. Тези действия, подбудени от наши хора, напомнят делото на Корей, Датан и Авирон. То е мерзост за Бога и трябва да му се противопоставяме. Обвинителите трябва винаги да бъдат призовани да представят доказателства. Всяко осъждане трябва да бъде проучвано внимателно. Не бива да остава неизяснено и хората да мислят, че това може да е така, а може и да не е. Обвинителите трябва да направят всичко по силите си, за да премахнат всеки укор, който не може да се докаже.
Това трябва да се прави във всяка църква. Когато има Божи служител, посочен от Господа да извърши определена работа, който от половин век е бил приеман за проповедник на народа ни и на вярата, и Божиите работници са го смятали за определен от Господа; когато поради някаква причина един от братята падне в изкушение и заради вестите на предупреждение, които са му дадени, се обиди подобно на Христовите ученици и не ходи вече с Христос; когато започне да действа срещу истината и да изразява публично лошите си чувства, говорейки неверни неща, ние трябва да се противопоставим на всичко това. Не бива хората да бъдат оставяни да вярват в лъжата. Необходимо е истината да им се разкрие. Изцапаните дрехи, с които Божиите служители са облечени, трябва да бъдат премахнати.
Ако онези, които са извършили такова нещо, се скрият с изявлението, че са ръководени от Светия Дух, тогава е сугурно, че Сатана се облича с небесните одежди на чистотата и в същото време действа с познатите си средства."

21. ПОСВЕТЕН Е НА ЕВАНГЕЛИЗИРАНЕ И ДОВЕЖДАНЕ НА НОВИ ХОРА ПРИ ХРИСТОС

Матей 28:19,20 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
1 Коринтяни 9:22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
В „Избрани вести" т. 3, стр. 364 Е. Вайт пише: "Господ ни е просветил относно предстоящите за земята събития, за да можем и ние от своя страна да просвещаваме други. Няма да бъдем смятани за невинни, ако се задоволяваме да стоим спокойно със скръстени ръце и да бъбрим по маловажни въпроси..."

22. ТЪРСИ ОДОБРЕНИЕ И ПОХВАЛА ОТ БОГА, А НЕ ОТ ЧОВЕЦИ

Галатяни 1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
1 Солунци 2:4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

В Ръкопис 66 от 24.5.1904 г. Е. Вайт пише: „Ранните християни гледали винаги на Исус... За всеки повдигнат въпрос те имали за отправна мярка не „какво ще кажат хората“, а „какво казва Господ“.
В „Патриарси и пророци“ глава „Бунтът на Корей“ Е. Вайт описва Корей и други бунтовници, търсещи човешка похвала: "Корей и неговите съзаклятници имаха привилегията да видят особени изявления на Божията сила и величие. Те бяха от хората, които се изкачиха с Мойсей на планината и видяха Божествената слава. Но оттогава бе настанала голяма промяна. Допуснаха изкушение, най-напред незначително, но насърчено, то се бе засилило, докато Сатана завладя умовете им и се осмелиха да изразят недоволството си. Твърдейки, че са заинтересовани за успеха на народа, първо нашепваха недоволството син един на друг, а после - на водещите мъже в Израил. Внушенията им се приемаха с такава готовност, че се осмелиха да продължат и накрая наистина си повярваха, че са движени от ревност за Бога. Успяха да отцепят двеста и петдесет князе - хора, известни в събранието. С тази силна и влиятелна подкрепа се почувстваха уверени, че ще направят радикална промяна в управлението и ще началстват много по-добре от Мойсей и Аарон. Завистта роди омраза, а омразата - бунт. Докато обсъждаха въпроса за правото на Мойсей да има такъв голям авторитет и чест, те започнаха да гледат на него като на заемащ завидна служба, която всеки от тях можеше също така добре да изпълнява. Сами се подведоха и взаимно се измамиха да сметнат, че Мойсей и Аарон си бяха присвоили заеманите постове. Недоволниците казаха, че водачите им се въздигнали над събранието на Господа, поемайки върху себе си свещенството и управлението, и че техният дом няма право да бъде над другите в Израил; че не са по-святи от народа и че им е достатъчно да бъдат на едно ниво със своите братя, наравно с тях почетени с Божието особено присъствие и закрила. За грешащите и заслужаващите укор няма нищо по-приятно от това да получат съчувствие и похвала.“

Важно ли е да разпознаем дали даден учител е призован от Бога или не? Първо: в 
Откровение 2:2 Исус одобрява това да се стремим да разпознаем един апостол, пророк или учител на коя страна е: Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;
Второ: според примерите, дадени в Библията на чия страна заставаме във Великата борба и дали следваме Библията или човешки учения ще определи и вечната ни съдба. Достатъчен е примерът на тези, последвали Корей и това, което им се случи.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Понякога
26.05.2018 15:09
Фалшивите учители трудно се разпознават, защото и те казват, че вестта им е от Бога; и те говорят против греха и за покаяние; и те проповядват тройната ангелска вест и апелират за подготовка за края... В какво можеш да ги упрекнеш тогава?!?
Аз ги разпознавам по гордостта.
1. Фалшивите учители имат духовна гордост; те смятат, че са недооценени.
2. Те търсят грешки в братята и сестрите си, в ЦС, в СС, в ГК; за тях е удоволствие да критикуват и изобличават.
3. В тях няма любов; те просто не могат да скрият злобата и омразата си (пак заради това, че не са дооценени).
4. Тяхната критика не е градивна, а разрушителна и отцепническа. Те разединяват църквата.
5. Лъжливите учители използват "доказателства", които всъщност нямат никаква доказателствена стойност: статии, които би могъл да напише всеки; клипове и снимки с изопачено съдържание и обяснение.
6. В ученията си те вмъкват "пикантерии" - информация, която впечатлява, но е недоказана и фалшива - информация, която дори може да няма връзка с темата, която разглеждат. Това го правят с цел да привлекат вниманието на слушателите си и те да си кажат: "Ах, колко много знае този говорител"!
7. Вадят от контескта цитати от Билията и Духа на пророчеството и ги цитират като "доказателство", че само те са прави, а всички останали са в заблуда.

Това е накратко...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796630
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031