Не ми се хвърлят вече камъни по реката.
Не е змия да я пребия.
Нито ще разлея коритото й –
да изчезне
или да стане море.
По-бърза и шумна след всичките камъни
продължава.
А аз
ще чакам
тебе
на ръба на морето,
зад  гърба на небето
в разстлана тишина.