Постинг
08.05.2013 20:10 -
Мотивът за носталгията по миналото в стихотворенията „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли…“ на Димчо Дебелянов (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 11659 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2013 10:28
Прочетен: 11659 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 15.10.2013 10:28
Поезията на Димчо Дебелянов е изповедна, нежна и лирична. Основният ѝ тон е елегичен, израз на скръб и тъга. Лирическият герой страда от това, че действителността не отговаря на неговия идеал. Затова и той бяга от нея и търси друг свят.
Чрез носталгията и спомена за миналото той се връща в своя дом, където се е чувствал спокоен. Тъгата по родното място поражда един романтичен свят, в който лирическият Аз се спасява.
Двете елегии на Димчо Дебелянов- „Скрити вопли“ и „Помниш ли, помниш ли…“ са образци на този копнеж по отминалото щастливо време. И двете са проникнати от съзнанието, че то не може да се върне, а това усилва скръбта и желанието на героя да го постигне.
Носталгичното душевно състояние има съвършен израз в „Скрити вопли“. Символ на душевния покой и вътрешната хармония е домът. Представен чрез бащината къща, двора, прага, стаята, той е мястото, което дава утеха. Поетът рисува идиличната картина на завръщането:
„Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.“ Носталгичните чувства, които изпитва героят, са породени от неговата плахост, от тишината, от ласкавата към него вечер. Въпреки вечерната картина, болката е омекотена, а скръбта- стихнала. Защото домът е единственото място, носещо сигурност. Той винаги пази познатите за своя обитател неща. В него човек се връща в края на своя житейски път. Той съхранява уюта на всичко преживяно. Ключов образ, пазител на родния дом, е този на майката. Нейното безсилно рамо е извор на духовна извисеност и нравствена сила за сина ѝ. Тя е негов изповедник, духовен приятел и опора. В благата ѝ усмивка се таи търсената от лирическия герой мъдрост. Светостта на нейния образ се доближава до този на „старата икона“. Към тях е отправена молитвата на печалния странник. Очакването за осъществяване на мечтаното е напразно. В това ни убеждава поантата на елегията, изразяваща съзнанието на лирическия Аз, че всичко е спомен. Носталгичните чувства на героя поставят знак за равенство между майката и родината. Те имат еднакво сакрално значение в скалата му от ценности. В това отношение елегията „Помниш ли, помниш ли…“ се различава от „Скрити вопли“. Мащабът е смален до двора и дома в белоцветни вишни. Носталгията тук се предизвиква от красотата на белия цвят, от чистотата, която е останала в миналото. На преден план в тази елегия е болката, която предизвиква споменът. Тук по-скоро личи нежеланието на лирическия герой да се изправи пред него:
„Ах, не проблясвайте в моя затвор,“ и „Ах, не пробуждайте светлия хор,“.
Отрицателните повелителни форми изразяват болезненото чувство от срещата с отминалата нереална красота. Ангелски чистият свят, в който властват „шъпот и смях“ и „хорът на ангели“, е противопоставен на настоящето, олицетворено от мрачния затвор, в който се намира героят. Той съзнава своята безпомощност и във финала признава пред себе си, че красивата представа е само сън. Заключен в своето безрадостно настояще, лирическият герой страда, поради реалната непостижимост на своя блян. Той е едновременно и утешителен, и болезнен. Жестокостта на битието, което отдалечава от дома, пречупва красотата и задушава потребността от щастие, наскърбява Дебеляновия лирически герой. Неговият бунт е в тихата носталгия, изразена чрез средствата на поезията.
„Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.“ Носталгичните чувства, които изпитва героят, са породени от неговата плахост, от тишината, от ласкавата към него вечер. Въпреки вечерната картина, болката е омекотена, а скръбта- стихнала. Защото домът е единственото място, носещо сигурност. Той винаги пази познатите за своя обитател неща. В него човек се връща в края на своя житейски път. Той съхранява уюта на всичко преживяно. Ключов образ, пазител на родния дом, е този на майката. Нейното безсилно рамо е извор на духовна извисеност и нравствена сила за сина ѝ. Тя е негов изповедник, духовен приятел и опора. В благата ѝ усмивка се таи търсената от лирическия герой мъдрост. Светостта на нейния образ се доближава до този на „старата икона“. Към тях е отправена молитвата на печалния странник. Очакването за осъществяване на мечтаното е напразно. В това ни убеждава поантата на елегията, изразяваща съзнанието на лирическия Аз, че всичко е спомен. Носталгичните чувства на героя поставят знак за равенство между майката и родината. Те имат еднакво сакрално значение в скалата му от ценности. В това отношение елегията „Помниш ли, помниш ли…“ се различава от „Скрити вопли“. Мащабът е смален до двора и дома в белоцветни вишни. Носталгията тук се предизвиква от красотата на белия цвят, от чистотата, която е останала в миналото. На преден план в тази елегия е болката, която предизвиква споменът. Тук по-скоро личи нежеланието на лирическия герой да се изправи пред него:
„Ах, не проблясвайте в моя затвор,“ и „Ах, не пробуждайте светлия хор,“.
Отрицателните повелителни форми изразяват болезненото чувство от срещата с отминалата нереална красота. Ангелски чистият свят, в който властват „шъпот и смях“ и „хорът на ангели“, е противопоставен на настоящето, олицетворено от мрачния затвор, в който се намира героят. Той съзнава своята безпомощност и във финала признава пред себе си, че красивата представа е само сън. Заключен в своето безрадостно настояще, лирическият герой страда, поради реалната непостижимост на своя блян. Той е едновременно и утешителен, и болезнен. Жестокостта на битието, което отдалечава от дома, пречупва красотата и задушава потребността от щастие, наскърбява Дебеляновия лирически герой. Неговият бунт е в тихата носталгия, изразена чрез средствата на поезията.
Тагове:
Потомката и нейните предци в стихотворен...
Страдание и съпричастие в поетичния цикъ...
Умората от безутешните дни и копнежът за...
Страдание и съпричастие в поетичния цикъ...
Умората от безутешните дни и копнежът за...
Материал за матура (12 - Йордан Йовков)
Съгласувано и несъгласувано определение ...
Няколко задачи от средна отсечка в триъг...
Съгласувано и несъгласувано определение ...
Няколко задачи от средна отсечка в триъг...
Няма коментари