Случи се вече...на 10 ноември в Стара Загора, а на 16-и в Казанлък... :)))

Една малка, бих казал нежна, на външен вид книжка се роди тия дни пред всички, които имаха възможността да присъстват на представянето й.

Малък фин продукт на седем магьосници на словото, украсен с въображението и майсторството на художника Любомир Коцев.

Как се прави едно представяне - "презентация"? А как се прави презентация на точно такава поетична компилация? Дали да си задаваме тези въпроси и дали да обсъждаме как се е получила презентацията в Стара Загора или пък в Казанлък?

Не, няма...
Няма смисъл... такива неща не могат да се разкажат, защото няма да бъде пресъздадена атмосферата - онова трептене на въздуха, наситено с напрежение, емоции, любопитство, радост, бляскави погледи, изстреляни шепнешком думи и т.н., и т.н.

Но стига съм бълвал спам - нека ви представя седемте поетеси, направили тази уникална за тях промоция! Това са добре познати с псевдонимите си авторки в пространството на http://hulite.net. Разбира се, ще ги представя с по едно тяхно стихотворение от книжката. Предварително се извинявам за недотам качествените снимки, но... разчитам на вашето въображение :)

... Нека спомена още, че на презентацията в Стара Загора голяма роля в представянето на стиховете изигра познатият ви вече Райчо Русев - Райсън, който прочете по едно стихотворение и каза по няколко думи за всяка от авторките:

Михаела Алексиева - Meiia

Изреченото в стихове е свят,
смислите ми още непростило,
смесило с червилото ми цвят
е на Пегас соленото червило

Доверие

Не те напих, доверие, със вино,
не те изцапах с маминото сладко -
да ми изглеждаш слабо и невинно
или пияно, па макар за кратко.

Остана си все тъй недоверчиво.
Петлето захарно на дядо от ръцете
за теб е вечно мъничко горчиво.
И си пчела за всяко мое цвете.

Не те приемат. Казват ти "съмнение".
Не се сърди на този евфемизъм!
И делникът си има свое мнение.
А ние с теб - особен оптимизъм,

че смислите са чарът на живота.
И с тях растем и ти, и аз тъй трудно.
Наричам те "доверие", защото
не зная как се обяснява будност.

А ти си вяра, без да бъдеш длъжно
да се доказваш като се отричаш.
За мене си спасителна окръжност:
Да се обичаш, да обичаш, да обичаш!

Маргарита Панайотова - Alfa_c

Целувки по възглавницата,
сипкав мрак
и тропот на копита в пулса...
Отвъд заспива ехото на думите,
смълчано в драсканици по тавана...

Предумишлено

Подай ми скалпел
и ще я прережа!
С един замах
и право във целта.
Мъчително е
да убиваш с нежност
и тайно да лекуваш след това.
Приспи я милостиво
с два шамара -
упойка,
та по-малко да боли.
Прекрасно знаем -
няма да изкара
до утре-то с отворени очи.
По съмняло
ще заличим следите,
ще ги удавим
в първокласен спирт.
Една на теб,
една на мен вините,
ръце ще стиснем
и ще си вървим.
Подай ми скалпел, дявол да го вземе!
Не се размеквай,
хайде, не сега...
Да помълчим минута.
На колене.
Една любов в краката ни бере душа.

 

Албена Соколова - Layla

Това по устните ми - не,
не е червило.
Отхапала съм прелестната шия на
                       извратената любов,
която стискаше за гърлото душата ми
и тази нощ луната ще обяздя,
и нека вие вместо дяволите в мен!

Свенливо

...усмихни ми се тихо...
Нека Тя да не знае.

...ще те стигна с очите си...
Той ще гледа встрани.

...разсъбличай пространството...
Тя ще стиска ръката ти.

...ще оближа секундите...
Той до мен ще мълчи.

...жадно с поглед разкъсвай...
Тя ще вдига наздравица.

...две ревниви презрамки...
Пура Той ще гаси.

...и надолу по хълбока...
Тя ще пие до дъно.

...ще последваш одеждата...
Той ще мига с очи.

...с дъх разлей ме по чашата...
Тя се смее със другите.

...разпилей ме по устните...
Той не знае, мълчи!

Тя е вече пияна.
...изрисувай ме мислено...

Той се прави на готин.
...после ме оближи...

Тя ме гледа учудено.
...запуши ми устата...

Той дори не усеща.
...после ме утеши...

Ще те драскам с очите си...
отдалеч и за малко...

Не, недей ме поглежда,
само се усмихни...

Дора Господинова - Marta

Не загасяйте пегасите преди лягане!
... Маркировката по стъклото с червило
и изгревът чело в прозореца опрял...

Възкресение

Небето бавно пътува нанякъде.
Не закъснява, не бяга.
С нежни длани побутва го вятърът -
вече трябвало да си лягат.

Планината е кротко изтегната.
Сякаш кръст изоставен - тихо-тъмнозелена -
дреме.
Сенки няма, светът сънено се протяга.
Слънцето си изчаква времето.

Птици никъде не се виждат.
Само небето и вятърът.
Утрото много бавно пристига.
Сякаш възкръсва.
Подир разпятие.

Галина Ирикева - Estir

Аз вечно ще разгарям пепелта
с петите на инатата си лудост,
скроих си от очите хвърчила
да мога и с пегаси да танцувам...

Кози

Прахът е вързал стадо от кози
в набъбналото виме на трънака.
Катери се герданът от бради
почти до коленете на ламята.
И рови в охлювите да не спят,
щурците вози да крещят високо,
бълхи се любят в топлата им кръв,
луната вечер ги дои в сеното.
А всяко утро е синджир кози,
израсло в челото на планината
и връща мислите ми по-добри,
когато вечер им доя каймака,

така се връзва гегата от дни,
в копитата на свободата.

Станка Бонева - Ufff

Муза е понятие от женски род.
И всеки Пегас е белязан
от "червилото" на някоя муза.

Оттатък

Това е юмрукът ми.
Безсилен към думи.
Удря днешния лист в календара.
Оттам казват: Влезте!
Носете си гума
и молив, но може и вяра.
Не пишете на входа,
не трийте на изхода,
коригирайте само в средата,
когато премислени,
зрели и верни
(тогава) били са нещата.
Я пак разчетете
следите в портрета.
Махнете лъжливите щрихи.
Момичето в черно
позира пред бездната,
погълнала всички женихи.
Гъст облак в пустинята,
озон над Лапландия
добавете за цвят и украса.
Изкихайте вятъра,
спомнете си фразата:
"О, миг,...ти...прекрасен!"
Изяжте закуската,
изпийте си млякото,
дръпнете на коня юздата.
Спасете момичето
в черно, което
е влязло в погрешната дата.

Гергана Атанасова - Vitsavia

Пегас

Не съм нито Ездач,
нито Творец,
а Жената в огледалото му!

Прозаичен февруари

"Навън" е тъмна февруарска дума.
И слънцето се лута изоставено без преводач.
Неизброимо е със колко знака във минута
студът описва силует на зъзнещ минувач.
Трепти хартията - до сиво изтъняла,
поизкълвана на места от дъжд и от врабци.
Един билет със надпис "прозаичен февруари"
подритва вятърът и перфорира дни
по обиколния маршрут на тишината.
Последна спирка е кварталният куплет,
във който минувачът стиска здраво за яката
един бездомен метеоролог със прозвище
                                                     "поет".

Поздрави на всички, които станахте съпричастни на това Събитие! :)

 

почувствах се съпричастна. разбира се, в случая основният виновник си ти - поздрави и на теб, заради това!:)
наистина интересен проект и чудно добри поетеси. от стиховете, с които си решил да ни ги представиш, най-силно ми въздейства Layla... че и хубав ник има - като онази песен на Ерик Клептън:)
радвам се, че се завърна. не че си абдикирал, но откога блогчето ти беше в застой...:( повече да не правиш така, ей!:)
много целувки!

...как ги е препрела тази жена двете стихотворения в едно...ювелирна изработка :))
Поздрави на всичките седем поетеси и за теб, за представянето им и тук!

Благодаря за отделеното време и двойното присъствие по две ;))))))))

Ще разпратя линка на момичетата :)

Аз съм голяма почитателка на поезията на Марта/Дора Господинова/...И ми много приятно, че посредством теб, се докосвам до атмосферата на един поетичен полет...Да, атмосферата!:) Чувства се...Точно онова трептене на въздуха,...наситено с много красота...
...Тази сутрин, изгревът чело в прозореца ми опря:)....Благодаря ти за това изживяване...

О,миг...ти...прекрасен!

Да си жив и здрав Приятелю!!!

благодаря за приятния коментар... ;)))

Между другото, "Лайла" и на мен ми харесва като песен!! :)

А що се отнася до Албена - аз се запознах лично с нея на самото представяне: впечатленията ми са отлични!! Но, ако искаш да се насладиш на нейните невероятни поетични хрумки - просто натисни върху ника й! ;)))

Не съм абдикирал, не съм - приоритети, нали знаеш... :)))

Целувки и прегръдки от мен! :)*

Радвам се, че се отби тук и написа отзив - пак заповядай! ;)))

... Да, мога и на теб да кажа - "натисни тук":

http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=layla

А иначе, всичките седем млади жени се допълват по великолепен начин - интересно е да ги видиш наведнъж - все едно, че са събрани не четирите, ами седемте годишни времена! :))))

Поздрави! :)*

знаеш, че удоволствието е изцяло мое (наше)! ;)))

... Да, прати линк на останалите момичета! :)))

Поздрави и целувки! :)*

не се съмнявам в думите ти - всяка от тези седем поетеси заслужава своята си аудитория, защото те имат какво и как да ни кажат...
... А Марта... тя е приказна, като теб - затова си я хресваш ти, както и много от нас! ;)))
Признай си! ;)))***

радвам се, че визираш Ufff-чето - тя е също толкова необикновена, колкото и всяка от останалите... И знаеш ли, чувстваш се по-богат духовно, когато познаваш всички, както и творчеството им...

Поздрави! :)*

не разбрах какво за заглавието - според мен е много оригинално даже (имам предвид заглавието на книжката)... Ако говориш за заглавието на постинга :)))))))) нали не мислиш, че съм го писал с червило?! ;))))))))))))))

Поздрави френде! ;))))))

И малко червило по устните...;)(уупс)
Великолепен постинг!
Красива нощ, comfy!*

Благодаря ти, че удължи празника ни, че си отделил от времето си да направиш тема за "Червилото на Пегас"! Присъствието ти беше ценно за нас!

Радвам се, че си наш приятел!

С признателност и най-добри пожелания!

радвам се, че си тук! :)))

Благодаря за голямата прегръдка - сгря ме! ;)

Целувки за теб! ;)**

за мен бе неописуемо удоволствие да ви доставя поне малко радост в обмен на тази, която ми доставихте всички вие - "великолепната седморка" :)

Поздрави и прегръдки! :)*

_Z_

;)

Червилото на Пегас!
Седемструнна китара,
седемцветна дъга...

КК, поздрави за големия приятелски жест!

това е най-малкото, което бих могъл да направя както за теб, така и за "седемцветната дъга" с душа на "седемструнна китара"...

Поздрави! :)))

Късметлия е този, който спечели приятелството ти.Успех на твоите приятели поети:))

благодаря за комплимента и пожеланието за успех на седморката! :)

@}>>-->>--- *

Прекрасен постинг за прекрасни поетеси и великолепното им "Червило на пегаса"!
Радвам се, че се докоснах до всички тях!
Радвам се, че са сред нас и мога да се наслаждавам на творчеството им!
Благодаря!

ето ме и мен, крайно време беше да се регна и тук, и ти си основната причина в момента :))) Много се радвам, че сподели нашата вечер и че така добре си я представил тук, за всички нас беше голямо удоволствие да се видим, въпреки сърдитото време, приятелите винаги топлят, още веднъж - благодарим!!!
Прегръдки от мен и Малката Виена ;)))))

радвам се, че и ти оценяваш събитието както си заслужава!!! Благодаря ти за съпричастността! :))*

Поздрави! :)

трогателен коментар!! Струва си дори само заради такива коментари, като твоя, да се постарае човек! ;)...

... Наистина заслужавате всичките това признание - толкова хубави неща сте написали и толкова емоции съм изпитал, докато съм ги четял...

Благодаря ти, Лейла! ;))***

Идвай пак! ;)

_Z_

Като добър вълшебник съумяваш да уловиш онези невидими флуиди, излъчващи се от одухотворените хора, да пресътвориш случващото се в реалността - с нежно-добронамерения подход, характерен за добрите хора, с добри професии, с добри помисли, намерения и вътрешна същност...:)
Като действащ журналист, бях непрестанно на такива събития, зареждащи с несравнимата духовна храна, отдалечена на светлинни години от меркантилизиращото се ежедневие...
Поздрави!

отново ме оставяш безмълвен пред добронамерения ти коментар - благодаря ти за милите думи!!! :)))

Целувки и усмивки! :)*

На седемте поетеси и на Вас, Кирил, за тяхното представяне! Поздрави!

че си била и ти тук с нас, Вселенче! ;)

Поздрави и усмивки! :)