2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6627 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2007 11:45
Уважаеми приятели,
Често съм се сблъсквал с така наречените статистически методи на изследване, както и с твърдения, "обосновани" статистически. Тук ми се иска да представя накратко някои бегли характеристики на статистиката и методите, с които работи, както и моето лично отношение към получените резултати.
Който се интересува от това - може да продължава да чете, още повече, че в постингите си по-нататък аз ще цитирам написаното тук, когато това ми е необходимо, а който счита, че това е далеч от него - моля, пожелавам му приятен ден!! :))
И така, знам, че някои постановки могат да изглеждат или да са дискусионно написани, но ще поема този риск. Няма да ви давам строги определения, защото можете сами да си ги намерите... Целта ми е малко по-друга...
Да започнем с това, че статистиката е дял от математиката, който изучава закономерности, събития и тяхната вероятност за проява, при обекти или явления, които се случват в големи количества. При това, колкото по-голямо е количеството на изследваните обекти – нарича се извадка – толкова е по-голяма увереността, с която се правят съответните изводи. Веднага е важно да се разбере, че статистиката работи с вероятности. Това означава, че всяко твърдение основано на статистическа обработка на информацията е валидно (действително, истинско) с определна вероятност, която формално никога не е 100%.
От друга страна, обаче, когато вероятността, с която твърдим нещо е число близко до 100%, ние казваме, че това твърдение е практически валидно и приемаме, че то е достоверно напълно в разглежданите от нас рамки. Прието е рамките да се наричат приближение. Така например, в първо приближение ние приемаме, че валидността на твърдението е 100%, но във второ приближение тя вече е например 99.9%, в трето 99.95% и т.н. Следователно, всяко следващо приближение ни дава по-голяма точност на вероятността, с която подкрепяме валидността на дадено твърдение или извод. Тоест, приближаваме се към по-точното твърдение. Аналогично, когато вероятността е близка до 0. Тогава в първо приближение ние можем да приемем, че тя е нула – т.е. практически равна на нула. Но ние вече знаем, че в някое от следващите приближения (или даже още във второ приближение) тя вече ще е различна от нула…
И така, нека се опитаме да обобщим: ние изучаваме предметите и явленията – или, накратко, обектите – като събираме за тях информация и я обработваме с помощта на различни «инструменти», които обикновено се наричат методи. Едни от най-разпространените методи на обработка на информацията са статистическите методи (следователно, съществуват различни статистически методи). Те се използуват при изучаването на обекти – предмети, явления и събития, които се срещат в големи количества (или се случват многократно).
Събраната информация, обработена с помощта на статистически методи ни позволява да направим определени изводи или да формулираме определени твърдения с предварително зададена вероятност на валидност – достоверност. Ние можем предварително да определим, че даденото твърдение (или даденият извод) ще бъде подкрепено с вероятност 95%, или 99% и пр. Голяма роля в случая играят две неща – първо: изследваният обект и второ: големината на извадката. Естествено е да предположим, че колкото повече изследвани обекта сме обработили статистически, толкова по-достоверен ще е нашият извод (т.е. ще можем да твърдим с по-голяма вероятност, че е правилен) и, съответно, толкова повече ще съответствува на действителността, на реалната същност на изследвания обект. Съществуват специални формули, които ни позволяват още преди да сме започнали изследването да изчислим колко обекта ще трябва да изследваме за да подкрепим достоверността на изводите си с, например, вероятност 99%.
След като вече имаме известна представа за статистиката ще трябва да отбележим, че голяма, даже огромна, част от твърденията в биологията, психолгията и социологията се основават на информация, която преди това е била обработена статистически. Тоест, тези твърдения са достоверни с определена вероятност. Или, казано по-просто, ако вероятността, с която подкрепяме дадено твърдение е 95%, то в 5% от случаите нашето твърдение не е вярно. Ако твърдим, например, че бебетата се раждат с тегло между 3 и 4 кг. и твърдението ни е достоверно с 95% вероятност, то на всеки 100 бебета можем да очакваме, че 5 от тях ще се родят с тегло по-малко от 3 или по-голямо от 4 кг.
Забележете, в горния случай, ние ще знаем, че 95 от 100 бебета ще се родят с тегло между 3 и 4 кг., но какво ще бъде теглото на всяко конкретно бебе, чрез статистичеките методи, не ще можем никога да предскажем точно. И все пак, ако за всяко следващо бебе твърдим постоянно, че теглото му ще бъде между 3 и 4 кг., вероятността да познаем е 95% - на практика достатъчно голяма, за да приемем, че, общо взето, когато се раждат бебетата, те имат тегло между 3 и 4 кг. Оттук има само една крачка до твърдението: нормално бебетата се раждат с тегло между 3 и 4 кг. Значи, всяко бебе, родено с тегло в посочените граници е бебе с нормално тегло при раждане.
За да приемем един такъв извод (или твърдение), обаче, е необходимо да знаем значително повече неща за условията, при които е проведено изследването и са получени резултатите, които са били обработени статистически. Едва тогава можем да формулираме твърдението, че родените бебета с тегло по-малко от 3 и повече от 4 кг. са извън нормата, или, казано по-просто, са с ненормално тегло при раждането. Отново не трябва да забравяме, че достоверността на това твърдение също е подкрепена с вероятност, която не е 100%…
Сами се убеждавате, че статистически обработената информация ни показва какво става и с каква вероятност можем да приемем, че то става, но, естествено, не ни отговаря на въпроса «защо така става?». От друга страна, обаче, необработената статистически информация понякога (даже често) е трудно въобще да бъде възприета и осъзната – т.е., можем лесно да се загубим в нея без да разберем нищо.
Още по-трудно е когато искаме да направим някакви прогнози за дадено събитие – дали ще настъпи или не. Особено когато вероятността е 50% - т.е. или ще се случи, или няма да се случи. Най-известният пример е подхвърлянето на монета – дали ще падне ези или тура статистиката не може да ни предскаже. Но, ако монетата е «честна», т.е. с еднаква вероятност може да се падне ези или тура, то статистиката прогнозира, че колкото повече хвърляме монетата, толкова повече двете събития – ези и тура – ще се случват така, че числото падания ези ще се приближава към числото падания тура (закон за големите числа) и при достатъчен брой хвърляния двете събития ще са се случили практически еднакъв брой пъти – т.е. прогнозираната вероятност 50:50 (50% за кое да е от тях).
След всичко, което казах по-горе, бих искал още веднъж да ви обърна внимание на няколко особености на статистическите методи за обработка на информацията:
- прогнозата, основана на статистически методи, винаги е с определена вероятност;
- степента на достоверност на дадено твърдение може да бъде различна и често зависи, освен от всичко друго, и от този, който е извършил изследването, а също и от начина, по който го е извършил;
- винаги съществува възможност част от информацията, която не се връзва с основната хипотеза на автора на изследването, да бъде пренебрегната и, съответно, формулираното твърдение няма да е подкрепено с действителната достоверност;
- поради това, че статистически се обработва информация, която обикновено обхваща голямо количество изследвани обекти (предмети, явления, събития) и не винаги е възможно да се повтори изследването или да се провери първичната информация (до статистическата обработка), винаги съществува реална опасност от манипулация – както при отчитането и включването в извадката на всички резултати, така и при статистическата им обработка;
- често твърдения, които се основават на статистически обработена информация се представят като неоспорим факт;
- винаги съществува различна от нула вероятност за грешка, при провеждане на каквито и да са изследвания, или при обработка на получената информация;
- независимо от всичките си минуси, статистическата обработка на информацията, е изключително ценен научен метод на съвременния етап от развитието на Познанието.
Накратко, лично аз, обаче, винаги приемам резервирано твърденията, за които се казва, че са резултат от статистически обработена информация, или обратно – когато твърдението очевидно се основава на статистически обработена информация, но това не се съобщава. Възможностите за манипулация са много големи - следователно, рискът от такава не е пренебрежимо малък! ;)
Приятен ден! ;)
Благодаря!
Поздрави и лек ден!:))
Усмих*
26.02.2007 11:50
А както казва един поет-мислител "Винаги има едно ЗАВИСИ"
Поздрави
Поздрави :))))
... Виждам, че ти добре отсяваш инфото и имаш критически поглед към нещата - това е много good!!;)*
Аз например никога не го правя! (или поне се надявам да е така...)
Усмих, усмих :-***
Усмихвам ти се!! **
Едно гласче за старанието.
Благодаря! С теб никога не е скучно:)
Поздрави!
Исках да добавя и елементи от Теорията на игрите, но ми се стори излишно - ти к`во ще кажеш, Копи? ;)
Термодинамиката работи и със статистически методи. Малко по-различно звучи, Копи, но, струва ми се, по-съответно на реалността... Както и да е - не ми се спори!!! :))))
Целта на постинга беше друга...;)
Пожелавам ти, Копи, успешна седмица! :))
Много благодаря за гласчето!! ;)
Радвам се, че си отново тук! :)
Идвай пак! :))*
Ами както термодинамиката е наука на предположенията, така и статистиката, НО тя не евиновна за манипулациите, защото като всяка математическа наука тя е точна, доколкото нещо в реални условия може да е точно.
... Това, което пишеш е въпрос отначало на методологично разглеждане и разнищване, а после, когато сме подредили "салатата" от понятия и обособили се научни дисциплини, сядаме и започваме... кое?... шоуто, пира на науката... :))))
Да, разбира се, съгласен съм, че статистиката като такава не е виновна за манипулациите, но тя дава възможност за такива...
Обаче, възможността не предполага намерение и обратното... следователно, права си ти!!! ;)
Ами, да спрем дотук - не-не, само засега, бе! ;)
Поздрави мис(из) Накамура! :)))
Беше ми приятно да беседвам с Вас! ;)
И ако намалим грешката при изходната информация, то статистиката наистина ни дава правилна прогноза за развитието на процесите. Дори си мисля, че манипулацията е възможна само някъде там, където се събират първичните данни, които са обект на статистическия анализ.
Харесва ми урока ти по статистика - 100%.
Поздрав!:)
Обаче, винаги можеш, имаш тази възможност, да ги използваш манипулативно - бих казал, че те са с "двойно предназначение", както някои стоки са и за военни и за граждански цели, така и статистическите методи могат да се използват и за доказване/отхвърляне на хипотези и за манипулации....
Благодаря ти за поздравите - да ти се връщат! ;))**
Лично аз вярвам в твоите успехи - стига само да ги пожелаеш!!! Чуваш ли? Въобще не се съмнявам, че ще стигнеш точно там, където решиш!! :)))*
Приятна вечер, ДВД! ;)
27.02.2007 11:18
27.02.2007 15:14
Преминаваш в по-горния курс с отличен! ;)