2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 18462 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2007 22:16
Здравейте приятели!
Много искам да ви разказвам, много...
Но ще умиротворя желанието си и ще се постарая,
съвсем накратко,
да ви запозная задочно с една личност,
с един поет, с една душа, с един изключителен човек:
Райчо Русев - Райсън
Тук ще публикувам по случайно избран начин няколко
негови стихотворения
от последните му две стихосбирки:
"Шепа стихове"
и
"Стихове на вятъра"
Поводът е вчерашната премиера, състояла се
в книжарница "Хеликон" - Стара Загора,
където можете да намерите и да си купите
тези ценни, според мен, книжки!
Есенен въпрос
Есен моя, рижа, златокоса!
Решетарка циганка, в торбата
лятото нарамила, го носи
някъде надолу по селата.
Шумките се сипят из торбата -
всяка е един изсъхнал ден.
Тишина. Какво е тишината?
Гласове на тия преди мен.
Исках да попитам: аз какво съм
в този свят и във живота тоз?
Една голяма точка по въпроса.
А пък ти си другият въпрос.
Сняг
И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл
да няма нищо на света,
което да харесвам?
А то е нищо, то е сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.
И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.
И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.
Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.
И ето: властва над Света
магията й бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.
Благодарност!
С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.
И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.
Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е "благодаря"!
А другата е "още"!
Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал "Жив съм."
***
АЗ НЕ ЗНАЯ КЪДЕ СИ СЕГА
дали сняг те вали, или дъжд, но
да позная ли, че си сама?
Да позная ли, че ти е тъжно?
Нещо дава ми сигурен знак,
че не ти е спокойно сърцето.
Без да искам и друго познах -
ще се сетиш сама за което.
Моя мила и смешна тъга!
Ето - болката сякаш утихна.
Ти помисли за мене сега.
Да позная ли, че се усмихна?
***
ТАКА Е. Тъкмо се научиш
живота да разбираш,
поотредиш деца и внуци
и трябва да умираш.
И сякаш всичко ще умре,
преди да стане утре.
Но тъкмо времето да спре -
и някой го побутне.
Толкова!
Колкото до песента оттатък,
колкото до другата врата,
колкото от мене до децата -
толкова огромен е света.
А умрат ли чувството, копнежът,
ще изровя гробчето с очи.
Ще ми трябва мъничко ковчеже -
колкото един написан стих.
Благодаря ти, Райсън!!! :))
Бъди жив, здрав и вдъхновен!! ;))
с представянето на "Шепа стихове" и Стихове на вятъра" на Райчо Русев- Райсън
издател Слово
ДЕНЯТ Е СЛЪНЧЕВ И КРАСИВ.
И щастието - близко.
Поискай само да си жив.
Но много силно искай!
Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!
Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
Райчо Русев е много земен и сърдечен поет.
Още веднъж ви благодаря!
Илка
Затварям я..., за да ги запазя в мен...
Прекрасни са...Чувствам се много по-одухотворена и въздушна...лека, след съприкосновението с късчета вълшебна поезия...
Благодаря и за песента...:)
Върти се, върти колелото,
търкаля се белият свят.
Уж беше безкраен животът, животът,
а всичко остана назад.
Уж всичко видях, а защо ли
сърцето не иска да спре?
Очите защо ли се моля и молят
за още море и небе?
В душата на празник те каня,
за да помоля смутен:
ти, който след мен ще останеш, останеш,
минута живей зарад мен.
Оставям каквото обикнах,
но дай ми след век или два
през твоето рамо веднъж да надникна
в света, в който пях и живях.
Пък аз ще си плащам, човече,
живота за мен отреден:
по ясна звездица на вечер, на вечер,
по кошница вятър на ден.
***
ПРИРОДАТА, КЪЩИТЕ, ето небето отгоре,
шепнат нещо или стаховито бучат.
Много, много е важно това, за което говорят,
но още по-важно - това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим.
Понякога даже срещаме бегло очи.
Сигурно много е важно това, за което говорим,
но още по-важно това, за което мълчим.
Усмихни ми се, мила! Знам, че го чуваш и ти,
дето някой ли, нещо ли там, под зеления чим,
на някакъв друг език се опитва да ни говори -
това, за което така упорито мълчим.
След неговите стихове оставам без думи!
Благодаря!
Истинско удоволствие!:)))
Имаш страхотно обкръжение: от снимките лъха ведрост, топлина, загадъчност, трепет, самовглъбяване - толкова нюанси, толкова богата душевност!
Лек ден!
сърдечни поздрави:)
ТУК-
САМО НА КОЛЕНЕ!!!:)))
РОЗДРАВ И ЗА ДВАМАТА!:)
ДЕН
КДК (Клуб на дейците на културата) беше пълен. Тук на мероприятията присъстват предимно поети и писатели, каквито в Хасково има много и повечето имат по няколко книги зад себе си и пишат чудесно. Всеки е правил по няколко премиери и е присъствал на представянето на много книги от местни и други автори, дори и на чужденци. Мога да ти кажа, че единствено при Райсън се получи толкова задушевна обстановка, в която всеки бързаше да изрази възхищението си от големия поет и радостта си, че е толкова близо до нас. Книжките му свършиха бързо, очаквам и тиражът скоро да се изчерпи.
И както казва ДЕН:
ТУК-
САМО НА КОЛЕНЕ!!!
Щастлива съм, че съм съвременница и можах да се докосна до душевността на Райчо Русев - Райсън!
Благодаря ти за този постинг, Кирил!
И още един стих:
***
ПИТАШ МЕ как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме как те ревнувам.
Как те ревнувам ли, скъпа?
Както изгубен, комуто се счува
веселбата на пътя.
Питаш ме - докога.
Докато забравя, скъпа!
Твоето "не" и твоето "да",
и твоята тръпка.
Райчо Русев - Райсън
Благодаря ти, че дойде и стана част от събитието!!! :)**
Благодаря ти, дружке! ;)***
Благодаря ти! :)*
Кога и къде да те почерпя? (инфото може и на лични, че току виж се събрала навалица...)
Прегръдки! ;)*
08.10.2007 16:19
Най-вече на Райчо Русев за хубавите стихове.
Много човешки и топло звучат. Близки.
Благодаря ти, приятелю! Бъди здрав и вдъхновен! :)
Благодаря ти, че си пряма - както винаги!!! Именно това качество ценя у теб! ;)***
Целувки, мило момиче! ;)**
Прости ми, че не те уведомих - мислех си, че знаеш (ти обикновено знаеш всичко)... Съжалявам, щеше да е добре да си и ти с нас... Следващият път - а такъв ще има!!! ;)))***
Благодаря ти! ;)***
Радвам се, че си тук, Фионке! ;)**
Поздрави и от мен! :))
Да, стиховете му почти винаги съдържат някаква идейка, многопластово чувство и непретенциозна форма - това е неговия стил и аз го харесвам...
Ще му предам поздравите, макар той да е поглеждал днес тук! ;))
Поздрави, Русалке! ;)***
Днес той ми се обади и каза, че е прочел онази забележка на Вили за външния му вид... Помоли ме да напиша, да предам на всички, че той винаги е казвал за себе си следното:
"Мене не трябва да ме гледате, а да ме слушате!" - надявам се, че по този начин слагаме точка на въпроса за визията... Още повече, че на снимките е едно, а на живо... на живо той е един наистина обаятелен човек!!! Очевидно обаянието все още не може да се дигитализира - поне от фотоапаратите...
Поздрави, драга Драгомира - драго ми е като си тук! ;)**
преди да стане утре.
Но тъкмо времето да спре -
и някой го побутне.........
Поздрави за посвещението в Блога, поздрав и много успехи и щастие за Райсън.
Един великолепен поет и земен и красив Човек.
:)))))
... Да, и двамата познаваме Райсън и знаем какъв човек е той - радвам се, че и ти го потвърди! ;)***
Хей, не се губИ - идвай по-често! ;)*
Светът е малък - може и да се срещнете някога с Райсън... ;)
Поздрави! ;)**
Прегръдки! ;)**
Повече хора като теб нека има!
С удоволствие ще закупя стихосбирките!!!
Благодаря ти за милите думи, а стихосбирките си заслужават!!
Първата му стихосбирка, която съдържа над 150 стиха се казва "Лични стихове"....
Поздрави и прегръдки - идвай пак, Ели! :)*
Радвам се за него и за "новите му дечица"
Къде се губиш ти? :))**
http://www.vbox7.com/play:bb0e7a67
Благодаря ти!!! :)
От сърце!
Бъди, приятелю!
Благодаря и на всички - за толкова силните и добри думи!
Всекиму желая най-напред това, което той сам си желае. След това - да чете и да пише само добри думи, да вижда и прави само добри неща.
Живи и здрави да се виждаме!
Бъдете!